И аз като международното летище „Схипхол“ в Амстердам си имам специална витрина за романа „Неудобството на вечерта“ от Марийке Лукас Райнефелд. Друга подобна книга не съм чела.
Ако си представя всичко, което съм прочела през живота си, като малка гора с нейните пътечки между големите дървета, под чиито сенки растат билки, горски цветя, гъби, мъхове, буболечки и червейчета, Райнефелд се намира на много специално, негово си място, нито на сянка, нито на слънце, ендемичен вид около, под и над който не вирее нищо друго освен Райнефелд.
„Неудобството на вечерта“ е единствената нидерландска книга под ключ в библиотеката на летище „Схипхол“ в Амстердам. Изложена е зад няколко витрини, на повечето езици, на които е преведена. Включително българското издание в много добрият превод на Мария Енчева и с корица на Живко Петров. Присъствие, което ме накара да подскоча, трябва да призная.
На българските панаири на книги винаги пазарувам „от коша“ или избирам от онези книги с пожълтели страници, прегънати корици, дефект в печата и други специалности, сгушени в кошницата. Когато за първи път пристигнах на щанда на ICU, заявих на Невена, че бих желала да ми препоръча онова, което ѝ е най-ценно сред книгите с външни дефекти.
Подаде ми „Там Там“ от Томи Ориндж, „Предателства“ от Йосип Новакович и „Неудобството на вечерта“ от Марийке Лукас Райнефелд.
След като се прибрах в Амстердам, където живея, започнах първо „Неудобството на вечерта“, само защото авторът на книгата е от Нидерландия. Марийке Лукас обаче се оказа, че е от онази Нидерландия, която не познавам – провинциална и религиозна Нидерландия, в която стопанството с говедата за някои родители се оказва по-важно от децата им. В тази Нидерландия живеят и всички герои на „Неудобството на вечерта“, белязани от смъртта на първородния син, която променя цяло семейство, а мълчанието и дистанцията между членовете му пада като наказание, като гилотина върху останалите живи деца.
Наративът тече през перспективата на едната сестра, останала жива само защото баща ѝ не ѝ позволява да отиде да се пързаля с кънки по замръзналата река с по-големия си брат. Това дете крие жаби по джобовете на яке, което отказва да смъкне от гърба си, дори когато спи. Това дете, барикадирано зад якето си, наблюдава света около себе си с плашеща проницателност.
Между болезненото мълчание в семейството и активното съзерцание на детето се ражда могъщ език, който притежава силата и способността да разобличи по поетичен начин и да придаде на читателя нов, по-дълбок смисъл на всяка баналност в ежедневието на провинциалното нидерландско семейство.
Когато помагам на щанда на ICU, много искам да препоръчвам тази книга на всички читатели, но съзнавам, че „Неудобството на вечерта“ не е лесна за четене. На няколко пъти ме беше изтощила с изненадваща и брутална развръзка в иначе наивни сцени. Нищо наивно няма в тази книга. Напротив, всичко само зрее, презрява, кравите трябва да бъдат умъртвени, а семейството е обречено на разпад.
Ако щете вярвайте, наградите „Букър“ ги раздават за заслуги и достойнства на авторите и техните книги. И по същата причина дебютът на Райнефелд получава международния „Букър“.
А да се види тази книга на толкова езици, с толкова корици, включително и преведена на български, е като да си получил няколко „Букъра“.
Емине Садкъ
„Неудобството на вечерта“ ще намерите тук.
Вижте и другата книга на Марийке Лукас Райнефелд в каталога на ICU – „Моя небесна избранице“.