Неудобството на вечерта
(3)
15.90 лв.

Неудобството на вечерта

(3 читателски отзива)

Преводач Мария Енчева
Дизайн Живко Петров
Награди Man Booker International
Издание Мека корица
Брой страници 296

“Никой не познава моето сърце. Дълбоко скрито е под якето, под кожата и ребрата. Девет месеца в корема на майка ми сърцето ми е било важно за някого, но щом е излязло оттам, са престанали да се интересуват дали бие достатъчно често и никой вече не се стряска, когато спре за миг или затупти като обезумяло, за да подскаже, че нещо не е наред.”
Прочети откъс

Неудобството на вечерта


Код: ISBN 978-619-7153-85-9 Категории: ,
Виж повече за продукта

15.90 лв.

Оцени продукта

Никой не познава моето сърце. Дълбоко скрито е под якето, под кожата и ребрата. Девет месеца в корема на майка ми сърцето ми е било важно за някого, но щом е излязло оттам, са престанали да се интересуват дали бие достатъчно често и никой вече не се стряска, когато спре за миг или затупти като обезумяло, за да подскаже, че нещо не е наред.

Неудобството на вечерта е историята на семейство калвинисти, които губят едно от децата си при инцидент с кънки на лед. През очите на Яс, която витае в ничията земя между детството и израстването, виждаме как всеки член от семейството преработва загубата по свой начин. Бащата и майката са напълно парализирани от мъка и не забелязват Яс, сестра й Хана и брат й Обе, които постепенно се отклоняват от правия път. Впечатляващ дебют, пропит със сексуалност, набожност и с мръсотията на ежедневието.

Марийке Лукас Райнефелд е сред най-ярките млади таланти на нидерландската литература. През 2015 г. дебютира със стихосбирката Телешко руно, която претърпява множество издания и получава наградата за най-добър поетичен старт. Неудобството на вечерта жъне огромен успех не само в Нидерландия, но и извън граница. Романът е преведен на над 30 езика, а през 2020 г. е удостоен с престижната международна награда Man Booker International след надпревара с Мишел Уелбек, Фернанда Мелчор, Нино Харатишвили и др.

 

Романът със сигурност ще намери почитатели заради поетичния си език, живата меланхолия и потапянето в сюрреалистичен мрак.
Theodora Danek, The Guardian, Book of the Day

Един от най-впечатляващите дебютни романи, които съм чел през живота си. Шокиращо добър. Абсолютно незабравим… Класика.
Макс Портър

Романът прелива от болезнени, режещи, ужасяващи, но понякога и просто духовити сцени. Каква сила на перото, какъв копнеж да обрисуваш, каква писателска смелост – душата ми се изпълва!
Кейс т‘Харт, De Groene Amsterdammer

Тегло 0.380 кг
Размери 21 × 14 × 3 см
Преводач

Мария Енчева

Награди

Man Booker International

Илюстрации и корица

Живко Петров

Редактор

Невена Дишлиева-Кръстева

Коректор

Ива Колева

Предпечат

Асен Илиев

Дата на излизане от печат

2021

Издание

Мека корица

Брой страници

296

Жанр

Романи

Колекция

Марийке Лукас Райнефелд

Език

Български

Националност

Холандия

Илюстрации

Черно-бели

Вид литература

Художествена литература

Автор

Марийке Лукас Райнефелд

Марийке Лукас Райнефед е един от най-ярките млади таланти на нидерландската литература. Родена е в Северен Брабант в религиозно фермерско семейство през 1991 г., по-късно живее в Утрехт. През 2015 г. дебютира със стихосбирката „Телешко руно“, която претърпява множество издания и получава наградата за най-добър поетичен старт. „Неудобството на вечерта“ жъне огромен успех не само в Нидерландия, но и извън граница. Романът е преведен на над 30 езика, а през 2020 г. е удостоен с престижната международна награда „Мен Букър Интернешънъл“ след надпревара с Мишел Уелбек, Фернанда Мелчор, Нино Харатишвили и др. Паралелно с писането, Райнефелд работи в кравеферма.

3 отзива за Неудобството на вечерта

  1. Даниела Марчева

    Определено една от най-добрите книги, които съм прочела през 2021 г.! Брутално откровена, натурална, представяща свят извън нормата – свят на вина. Вина, която изкарва наяве егото – мисълта за собствената ни значимост, мисълта, че нещо зависи от нас.
    Книга със силна символика, в която една спирала, една рокля с кактуси, едно яке и едно габърче ни водят към желанието да бъдем разбрани, да бъдем открити от себе си – за себе си.

    Даниела Марчева, THE BOOK CLUB Sofia

  2. Ина Иванова

    “Смъртта няма семейство, затова всеки път търси ново тяло, в което да избяга от самотата. И когато жертвата ѝ легне под земята, продължава да търси другаде.”
    Роман за безграничната самота, която изпитват децата в едно фермерско семейство, когато големият им брат се удавя в езерото, а родителите им – в скръбта си. Роман за загубата и екзистенциалния ужас, който зрее в 12-годишната главна героиня. “По-лесно е да паднеш в дупка, отколкото да се измъкнеш от нея”, казва.
    Уж детската гледна точка засилва усещането за непосилна, разкъсваща самота. Защото всяка загуба носи в себе си предходните опити да се вкопчиш в нещо. “Чрез загубата откриваме себе си – ставаме такива, каквито сме в действителност: раними същества, голишарчета…”
    И после идва фрустриращото желание да се махнеш – от кравите, от селото, от псалмите, от самата себе си. Да преминеш “о т с р е щ а”.
    Няколко от най-жестоките (в директния смисъл на думата) съвременни книги, останалите в личната ми “класация”, са “Топи се” на Лизе Спит, “Тъмно, почти нощ” на Йоанна Батор, “Пианистката” на Елфриде Йелинек. И вече разбира се – “Неудобството на вечерта” на Марийке Лукас Райнефелд. И четирите са от “малки”, европейски литератури. И четирите не се боят от мрачните травми, които крием в себе си.
    Героинята на Марийке Лукас Райнефелд мечтае да бъде припозната, отново “прочетена” и докосвана от родителите си. Текстът е непоносимо сдържан копнеж по любовта и съпричастието.
    Всяка жива твар във фермата, всяка телесна функция и храна нагнетяват усещането за болка и тленност. Смъртта покосява всички във фермата, а живите се отдават на различни ритуали на самонараняване – физическо или не.
    Копнежът да си обичан, насъщният Ерос, е “балансиран” от нагона за смърт, за унищожение, от непоколебимия Танатос. “Понеже Вселената не е кладенец на желанията, а масов гроб.” И там някъде, в сърцевината на тази книга стои Бог. (“Вие имате ли си всъщност Бог? Бог, който прощава, или Бог, който помни?”)
    “Неудобството на вечерта” е роман-вопъл. Текст, в който всеки читател е изправен срещу собствената си болка. Защото “нещата, които ни накърняват, накрая ще ни принудят да се разроним като парче старо сирене.”
    Но и защото понякога е достатъчно да има за какво да се молим или за какво да мечтаем.

  3. Йордан Славейков

    Марийке Лукас Райнфелд нахлува в света на прозата не с тихо почукване на вратата, а с мощен шут- безкомпромисният й първи роман печели- както всички вече знаем- престижната литературна награда “Ман Букър”
    “Неудобството на вечерта” е роман, който трябва да бъде прочетен, не само защото е истинска литераурна сензация – не евтина, не имитативна. Това е роман за разяждащото чувство за вина и за неумението да се справим с нея чак до предизвестения финал.
    Езикът в “Неудобството на вечерта” е лишен от всякакъв санитмент, болката не е е прикрита зад сложни или не дотам сложни метафори. Роман, който действа като докосване на оголен нерв.

Добавяне на отзив