Никой не познава моето сърце. Дълбоко скрито е под якето, под кожата и ребрата. Девет месеца в корема на майка ми сърцето ми е било важно за някого, но щом е излязло оттам, са престанали да се интересуват дали бие достатъчно често и никой вече не се стряска, когато спре за миг или затупти като обезумяло, за да подскаже, че нещо не е наред.
Неудобството на вечерта е историята на семейство калвинисти, които губят едно от децата си при инцидент с кънки на лед. През очите на Яс, която витае в ничията земя между детството и израстването, виждаме как всеки член от семейството преработва загубата по свой начин. Бащата и майката са напълно парализирани от мъка и не забелязват Яс, сестра й Хана и брат й Обе, които постепенно се отклоняват от правия път. Впечатляващ дебют, пропит със сексуалност, набожност и с мръсотията на ежедневието.
Марийке Лукас Райнефелд е сред най-ярките млади таланти на нидерландската литература. През 2015 г. дебютира със стихосбирката Телешко руно, която претърпява множество издания и получава наградата за най-добър поетичен старт. Неудобството на вечерта жъне огромен успех не само в Нидерландия, но и извън граница. Романът е преведен на над 30 езика, а през 2020 г. е удостоен с престижната международна награда Man Booker International след надпревара с Мишел Уелбек, Фернанда Мелчор, Нино Харатишвили и др.
Романът със сигурност ще намери почитатели заради поетичния си език, живата меланхолия и потапянето в сюрреалистичен мрак.
Theodora Danek, The Guardian, Book of the Day
Един от най-впечатляващите дебютни романи, които съм чел през живота си. Шокиращо добър. Абсолютно незабравим… Класика.
Макс Портър
Романът прелива от болезнени, режещи, ужасяващи, но понякога и просто духовити сцени. Каква сила на перото, какъв копнеж да обрисуваш, каква писателска смелост – душата ми се изпълва!
Кейс т‘Харт, De Groene Amsterdammer
Даниела Марчева –
Определено една от най-добрите книги, които съм прочела през 2021 г.! Брутално откровена, натурална, представяща свят извън нормата – свят на вина. Вина, която изкарва наяве егото – мисълта за собствената ни значимост, мисълта, че нещо зависи от нас.
Книга със силна символика, в която една спирала, една рокля с кактуси, едно яке и едно габърче ни водят към желанието да бъдем разбрани, да бъдем открити от себе си – за себе си.
Даниела Марчева, THE BOOK CLUB Sofia
Ина Иванова –
“Смъртта няма семейство, затова всеки път търси ново тяло, в което да избяга от самотата. И когато жертвата ѝ легне под земята, продължава да търси другаде.”
Роман за безграничната самота, която изпитват децата в едно фермерско семейство, когато големият им брат се удавя в езерото, а родителите им – в скръбта си. Роман за загубата и екзистенциалния ужас, който зрее в 12-годишната главна героиня. “По-лесно е да паднеш в дупка, отколкото да се измъкнеш от нея”, казва.
Уж детската гледна точка засилва усещането за непосилна, разкъсваща самота. Защото всяка загуба носи в себе си предходните опити да се вкопчиш в нещо. “Чрез загубата откриваме себе си – ставаме такива, каквито сме в действителност: раними същества, голишарчета…”
И после идва фрустриращото желание да се махнеш – от кравите, от селото, от псалмите, от самата себе си. Да преминеш “о т с р е щ а”.
Няколко от най-жестоките (в директния смисъл на думата) съвременни книги, останалите в личната ми “класация”, са “Топи се” на Лизе Спит, “Тъмно, почти нощ” на Йоанна Батор, “Пианистката” на Елфриде Йелинек. И вече разбира се – “Неудобството на вечерта” на Марийке Лукас Райнефелд. И четирите са от “малки”, европейски литератури. И четирите не се боят от мрачните травми, които крием в себе си.
Героинята на Марийке Лукас Райнефелд мечтае да бъде припозната, отново “прочетена” и докосвана от родителите си. Текстът е непоносимо сдържан копнеж по любовта и съпричастието.
Всяка жива твар във фермата, всяка телесна функция и храна нагнетяват усещането за болка и тленност. Смъртта покосява всички във фермата, а живите се отдават на различни ритуали на самонараняване – физическо или не.
Копнежът да си обичан, насъщният Ерос, е “балансиран” от нагона за смърт, за унищожение, от непоколебимия Танатос. “Понеже Вселената не е кладенец на желанията, а масов гроб.” И там някъде, в сърцевината на тази книга стои Бог. (“Вие имате ли си всъщност Бог? Бог, който прощава, или Бог, който помни?”)
“Неудобството на вечерта” е роман-вопъл. Текст, в който всеки читател е изправен срещу собствената си болка. Защото “нещата, които ни накърняват, накрая ще ни принудят да се разроним като парче старо сирене.”
Но и защото понякога е достатъчно да има за какво да се молим или за какво да мечтаем.
Йордан Славейков –
Марийке Лукас Райнфелд нахлува в света на прозата не с тихо почукване на вратата, а с мощен шут- безкомпромисният й първи роман печели- както всички вече знаем- престижната литературна награда “Ман Букър”
“Неудобството на вечерта” е роман, който трябва да бъде прочетен, не само защото е истинска литераурна сензация – не евтина, не имитативна. Това е роман за разяждащото чувство за вина и за неумението да се справим с нея чак до предизвестения финал.
Езикът в “Неудобството на вечерта” е лишен от всякакъв санитмент, болката не е е прикрита зад сложни или не дотам сложни метафори. Роман, който действа като докосване на оголен нерв.