Литературата срещу насилието и незачитането на другия
Онлайн кампания на издателство ICU

Каква е връзката между литература и съпротива днес?, пита Георги Господинов. Четенето създава вкус, а вкусът вече е форма на съпротива, е отговорът му. А Олга Токарчук добавя в “Емпузион”: Отместването от фазана бе стратегия на съпротивата, също като мълчанието, като изчезването в подходящия момент, като изгубването от поглед. Уж взима участие в наложената му игра, но всъщност някак ѝ се изплъзва. Лекото отместване на мушката, за останалите незабележимо, проваля цялото изпълнение.

През август обявяваме кампания, която има за цел да помогне в прокопаването на спасителен тунел към светлината на утехата и съпричастността, като насърчи четенето на стойностна литература с мисията да променя нагласи, да разбива закостенели поведенчески модели и да ни дава език за тях. Да оказва нежна литературна съпротива. Да изработва рецептори за криза.

Днес повече от всякога бихме искали да насочим вниманието ви върху тази селекция от девет книги, които вербализират болката, травмата, насилието. Прочетете някоя от тях. Нека това бъде общият ни жест на съпротива.

Защото литературата, както ни казва Георги Господинов, може прости неща. Като да спаси живот.

1. “Емпузион” от Олга Токарчук (превод от полски: Крум Крумов)

Много, много важен роман, който, без да заклеймява, слага въпросителна над онези костеливи и неподатливи на промяна патриархални модели, граничещи с мизогинията и често прекрачващи отвъд; модели, които категоризират, полагат в крайности, лишават от нюанси.

Тази книга е вик на съпротива срещу системното пренебрегване на всичко, що е белязано с женска чувствителност. Тя пародира клишетата, които формират – и увреждат – поколения: рефрените, че за всички провали е виновно прекалено мекото възпитание, носещо след себе си женственост, милозливост, пасивност, че женствеността е смъртна заплаха за мъжествеността. Текстът изобилства от гротескни мачистки декларации и женомразки тиради. Те звучат комично, но и ужасяващо. След като западната цивилизация е стъпила на този фундамент, нищо чудно, че светът е болезнено разделен, възвира от взаимна ненавист и желание да унижиш, да стъпчеш, за да валидираш себе си и егото си посредством надмощие.

Емпузион е премерен жест на протест срещу обичайното и несправедливо господство на силния над слабия. Майсторски текст с дълбоки послания и великолепен многопластов език. Всички мизогинистични възгледи за жените и тяхното място в света, уточнява авторката в бележката си в края на романа, са перифрази на текстове от някои от най-големите световни умове.

2. “Втора кожа” от Катерина Стойкова

Втора кожа е книга без предисловия. Без бавно въвеждане в привидно щастливо детство и внезапен сюжетен обрат, както правят авторите на романи. Малката червена стихосбирка на Катерина Стойкова е тук – ще ви възмути, ще ви разплаче, ще ви разгневи.
Често ще чувате, че Втора кожа е книга за домашното насилие. Така е, но дявол да го вземе, тя е и много повече. Тази книга, за разлика от статистиката по вестниците и опорните точки на итернет троловете, не е теоретична. Това е биография, изповед, предупреждение. Книга, в която ще се разпознае не просто всяка четвърта жена в България – онази същата от статистиката. Ще се разпознаят и майките, и дъщерите им. Ще четат чуждите думи, чужди спомени, а ще ги чуват изречени с познати и обични гласове и ще ги виждат в главите си. Само че лицата на героите ще са други, далеч по-познати. Далеч по-близки.

(Милена Ташева, “Аз чета”)

3. “Американски деликатеси” от Катерина Стойкова

Това възпяване на болката, на травмата, при което анонимното става конкретно, а конкретното нараства (до поредица малки общества, равни на личния опит на читателя), е много характерно за писането на Катя и прави текстовете ѝ разпознаваеми и лесни за припознаване. Особено харесвам как като автор не си позволява да сочи виновници и жертви, а използва отвореността на текста, усещането за недовършеност дори на стихотворението, липсващите последни два-три реда именно за да не затваря в етикети и банални поанти в краесловие.

(Йорданка Белева, Портал култура)

4. “Роуз е изчезнала” от Катя Кету (превод от фински: Росица Цветанова)

Роуз е изчезнала събира в себе си изобилие исторически факти и информация за традициите и митовете на два народа, преплетени с личното търсене на себе си по начин, който трудно може да се опише. Чрез писмата на Лемпи и Роуз читателят се запознава с опитите на финландците и индианците да оцелеят и съжителстват заедно; за културния геноцид над автохонното население на Северна Америка, чиито деца биват изземани и насилствено превъзпитавани да говорят английски и да се отрекат от корените си; за стотиците безследно изчезнали жени, които никой не търси, защото не са бели. Кой обаче е злодеят? Алчният човек или злият, ненаситен дух Уендиго? Убити ли са индианските жени, или се превръщат във вълци? Изборът остава за читателя.

(Таня Клясова, “Аз чета”)

5. “Вятърът, духът, дъхът” от Андрея Расучану (превод от румънски: Лора Ненковска)

Ето това е другата колективна, репродуцираща се отново и отново травма по тези земи – вездесъщата човешка самотност. Запокитеността на малкото дете в негостоприемния свят, параноичното усещане за стягаща се примка от погледи около жената, живееща по времето на режима – дотам, че тя се бои да не ѝ прилошее на улицата, където е уязвима и трябва да дава обяснения къде отива. А отива да прави нелегален аборт.

(Ина Иванова, Литературен вестник)

6. “Неудобството на вечерта” от Марийке Лукас Райнефелд (превод от нидерландски: Мария Енчева)

Когато 10-годишната още Яс отправя наивно, по детски, молитва към Бог да прибере брат ѝ Матийс вместо любимия ѝ заек, който иначе ще свърши като коледно ястие върху трапезата, тя не предполага, че молбата ѝ ще бъде изпълнена още същата вечер. Яс е погълната от вина и с цялото си семейство потъва в скръбта от загубата на Матийс, за която у дома им е забранено да разговарят.

Онова, което следва, е история за самозатваряне, тиха лудост, отчаяние, отключване на садо-мазохистича жестокост. Аберацията се превръща в единствения възможен език на болката и в начина, по който децата в семейството се справят с травмата и своята изоставеност. Майката се отдава на гладуване и мисли за самоубийство, бащата – на наказания и грубост, братът – на самонараняване и садизъм към животни, а всичките три деца – на все по-смущаващи експерименти със сексуалността си. Яс носи яке, с което не се разделя и което се превръща в символ на стената, зад която се крие от външния свят; тя забива габърче в пъпа си и страда от хроничен запек, метафора едновременно на болката ѝ и на опита ѝ да опази изгубеното.

(Антония Апостолова, Литературни разговори)

7. “Едно възможно начало” от Тодора Радева

Потапящи истории, които белязват. Истории, които имат пряма и сурова връзка с неврозите на днешното. Мъж, който тръгва да търси неизследван ръкопис, но открива любовта. Жена, хипнотична и пристрастяваща, която живее в болка и празнота. Друга жена, която не може да скъса оковите на упражняваното срещу нея насилие. Птица, заседнала в комин. Художник със сковани от артрит ръце. Двор с люляци. Седем чифта разхвърляни обувки. Образи, които оставят следи.

8. “Дъхът на ближните” от Андонис Георгиу (превод от гръцки: Ирена Алексиева)

Седемнайсет разказа, посветени на теми, които често изтласкваме в периферията на вниманието си – самота и отчуждение, расизъм, домашно насилие, неравнопоставеност между половете, отношение към бежанците, всички те разгледани от дълбоко човешка перспектива, с искрена съпричастност към съдбата и чувствата на героите от всеки разказ.

9. “Там там” от Томи Ориндж (превод от английски: Велин Кръстев)

Дванайсет преплетени житейски истории отвеждат в обща посока – към стадиона, на който ще се проведе Голямото оукландско пау-уау. В този многогласен разказ индианците не препускат през прериите с развята коса. Те оцеляват в градската джунгла. Индианецът сме аз, ти, ние – продължаваме да търсим своята индивидуалност, но сме здраво вкопчени в корените и миналото си. Крехки градски призраци, тръгнали след безплътните си мечти.


Всички книги от колекцията вижте тук.

1 thoughts on “Стратегия на нежната съпротива

  1. Barbara Pejczewa says:

    от една седмица притежавам книгата “Емпкузион” … много ми допада … докарам си я , за всеки ден да има 😀 чакам оригинално издание = на полски … Браво за преводача!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *