След неочакваната смърт на съпруга си, осемдесет и една годишната Фрида се озовава в старчески дом. Внезапната тишина отприщва спомени от младостта ѝ и малко по малко пред нас се разкрива историята на нейния живот, белязан с болка, за която тя не продумва и думичка години наред.
Всичко в “Контури на един живот” започва с една случайна среща на замръзналата река, където Фрида се запознава с по-възрастния Ото. Веднага се влюбват, макар че любовта им е забранена според социалните норми, тъй като Ото се оказва женен.
Всяка река беше наша. Вдигнехме ли очи, вдигахме ги към нашите облаци. А ако нещо не беше красиво, то се разхубавяваше, щом забавехме ход, за да го поогледаме.
Не след дълго Фрида забременява. Когато не може повече да крие бременността си, тя губи дома, семейството и работата си. Всички я изоставят, освен Ото, който обещава да се грижи за нея, докато роди. След това обаче изчезва безследно.
Само двете крачета никога не избледняха.
Яп Робен описва историята на Ида с изключителна емпатия и разкрива правдоподобна картина на Нидерландия през 60-те години на миналия век, когато Католическата църква е заклеймявала неомъжените бременни жени и ги е принуждавала да раждат в манастири и да дават децата си за осиновяване. Много от тези жени е трябвало да се справят с финансовите трудности сами, докато бащите са имали свободата да продължат живота си, необременени от случилото се.
Романът представя и сложната връзка между Фрида и нейния син, Тобиас, който се грижи за опразването на апартамента ѝ, след като я преместват в дом. Първоначално тя прави впечатление на капризна старица, която отправя странни молби към сина си. С времето обаче на пръв поглед незначителни детайли се оказват от голямо значение и всички нейни реакции се изясняват – разбираме защо толкова иска да спаси нощната пеперуда, блъскаща се в нейния прозорец, защо коледничето ѝ е толкова ценно, защо избухва пред санитаря.
Без романтизиране и сантименталности, Робен успява да напише една красива книга за загубата, завладяваща още от самото начало. Езикът е ясен и пестелив, но поетичен и образите, които Робен рисува остават дълго в съзнанието:
Откакто му съобщих, че съм бременна, не бяхме правили любов. Сякаш с всяка целувка, от която ме лишаваше, се опитваше да изплати частица от вината си. Път към някаква негова голгота, изкупление, което нямаше да приключи, докато зачеването не бъде заличено, а срещата ни край реката – превърната в невинна разходка. Чак тогава щеше да се спаси. Да стане отново почтен човек. Такъв, който няма нищо общо с набъбващия корем.
Подобно на „Летният брат“, и тук проличава талантът на Робен да борави с най-дълбоките чувства на героите си и да засяга деликатни теми, описвайки ги фино и с много чувствителност. Реалистично изградените герои ни позволяват да се потопим изцяло в историята и да съпреживеем болката на Фрида и шокиращите обстоятелства, на които е била подложена. Двете линии на повествование ни показват как един-едничък избор или случка може да остави огромен отпечатък върху целия ни живот. Но и как никога не е късно да потърсим отговор, да нарушим мълчанието и да споделим травмата си. „Контури на един живот“ е поучителен и нежен роман, който тлее в съзнанието дни, след като е прочетен.
„Контури на един живот“ ще намерите тук.