“Изхвърлени в Америка” е въздействащ роман за силата на волята и желанието за по-добър живот. Историята започва в Акапулко, където след бруталното убийство на шестнайсет души от семейството на Лидия, тя и синът ѝ Лука оцеляват по чудо. Принудени да бягат, за да не попаднат в ръцете на масовия убиец, двамата поемат трудното пътешествие от Мексико към САЩ, като се сливат с мигрантския поток el norte – на север, накъдето пътува Влакът на смъртта.
“Ла Бестия” (в буквален превод “Звярът”) или “Влакът на смъртта” – така наричат композициите, които се движат по 2333-километровата железопътна линия, свързваща далечната мексиканска провинция Чиапас с границата на САЩ. И са товарни, не пътнически. Но са единственият вариант за придвижване на хиляди мигранти от Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Мексико. Единственият път към тяхната Американска мечта.
Много са начините да умреш на Ла Бестия и до един са страховити: да бъдеш премазан между два вагона, докато влакът завива. Да заспиш, да се изсулиш от ръба и колелата да ти отрежат краката. (Когато се случи това, ако мигрантът не умре на място, обикновено загива от кръвозагуба в края на нечия нива, преди някой да го намери.) И накрая – вездесъщото човешко насилие: може да умреш пребит, пронизан или прострелян. Обирите са предрешени. Масовите отвличания с цел подкуп са разпространено явление.
Да пътуваш с Ла Бестия е изключително рисковано, но е и единственият начин за мигрантите, които нямат нужните средства да стигнат до САЩ. А и пътнически влакове в Мексико няма. Често нелегалните пасажери са принудени да яхнат Звяра в движение, при минимално намаляване на скоростта преди завой или при преминаване през населено място.
Забелязва, че трябва да тичаш със скоростта на влака и да се адаптираш в движение. Че трябва да намериш най-подходящото място за качване: щръкнала част, стълба, нещо, в което да се вкопчиш и откъдето ще можеш бързо да се покатериш на покрива на вагона.
Да се качат на влака е само първото от много изпитания, на които мигрантите трябва да устоят. Ла Бестия се движи с неравномерна скорост и често през гористи участъци. Пътуващите на покрива му са застрашени от падане, от удар в надвесени клони на дървета или от природните стихии – изгаряща жега, вятър, дъжд. Опасността от подхлъзване грози пътниците във всяка секунда. Миг невнимание, момент на слабост и “пастта на Звяра” може да ги погълне, да им отнеме крак или ръка, или дори живота им.
През 2011 г. влиза в действие програма на Международния червен кръст, която има за цел да помага на пострадалите мигранти. Двайсет и две годишният Осорио от Хондурас, който губи левия си крак по време на пътуването си, споделя, че причината за инцидента се крие в пълното му физическо изтощение. Мнозина от мигрантите са принудени да вървят пеш седмици наред без храна и подслон, докато се доберат до железопътните релси и имат възможност да се качат на влака.
А избереш ли къде ще стоиш, трябва да браниш позицията си от другите мигранти, които проявяват същата настойчивост.
Макар Лидия и Лука от “Изхвърлени в Америка” да имат късмета по пътя си да срещнат и добри, готови да помогнат хора, голяма част от мигрантите се сблъскват с неописуеми прояви на жестокост и алчност, намерили благодатна почва там, където окаяните и безнадеждните са най-уязвими в страданието си. Освен един от друг, мигрантите трябва да се пазят и от членовете на различните картели, които контролират съответните райони. Влаковата композиция може да бъде принудително спряна в горист район, а пътниците нападнати и ограбени. Отвличанията с цел откуп и трафик на хора не са рядкост.
Половин милион души оцеляват след това пътуване всяка година.
Мигрантите, които пътуват към САЩ “на гърба на Звяра”, го правят в нечовешки условия. Влаковите композиции, които никога не са били конструирани да превозват хора, днес са натоварени с много повече от човешки тела. Ла Бестия носи милиони истории, хиляди неизказани болки и несбъднати мечти. Заради тях Джанин Къминс създава художествената история в “Изхвърлени в Америка”, която ни напомня за болезнената реалност.
С любов, страх и мъка е пропит напрегнатият сюжет на книгата, а писателското майсторство на Къминс я прави истинско литературно изживяване.