Автор: Невена Дишлиева-Кръстева
Тази тъй малка книжка от едва три разказа те примамва към една по-различна Нарния, обитавана не от фантастични същества и бели вещици, а от собствените ти страхове, фантазии, неудовлетворености, болки и колебливости. Те са персонализирани и превърнати в убедителни, но пестеливо описани герои, повечето обозначени само с инициали или преминаващи като безплътни сенки – сякаш самото им съществуване е минимизирано, свито, за да заеме възможно най-малко пространство.
Наред с героите човеци, герои тук са и предметите, неживата природа. Одушевеният свят прелива в неодушевения, а живото и мъртвото са продължение едно на друго. Вещите страдат и ридаят, понасят белези, отварят портали към други места и времена. Попадаш там, където няма значение кога и в кой географски пояс. Там винаги е кадифено и уютно, защото когато се създават светове, граници не съществуват.
Сред героите в тези разкази има жена, която си купува гардероб и в неговата утроба намира смисъла на съществуването; компютърен гений на помощи, който си играе на Сътворение и за когото спокойствието и свободата идват през монитора, а действителността му се струва плашеща и алогична; камериерка, която връща за кратко временните домове, а.к.а хотелски стаи, към първоначалните им настройки – тя не просто чисти, тя заличава личността на гостите с безличието на професията си, превръща живото в неживо и безуханно.
Общото между тези герои, а и въобще между трите истории, е Трансформацията. За да има процес, за да се случи нещо, то трябва да бъде преобърнато карнавално, да се роди в нова форма и да получи ново предназначение.
Привилегия е да се работи по подобен проект. Не просто „книга“, защото процесът на раждането ѝ е мащабен, многоетапен, наслагващ се.
Започва с деликатно разкриване на тъканта на текста. Уж историите са кратки, а имаш нужда да пъплиш през тях бавно, едва ли не с темпото на превеждането им от полски на български, да се връщаш и да се наслаждаваш на размаха на собственото си въображение, разпалено от Олгините фантазии. Защото читателят тук е съ-творец, не пасивен наблюдател на действието. В превода на Крум Крумов думите са меки и кадифени, осъзнати, намерени точно, дълбаят фино смисъла и го предават нататък. И книгата се сгушва в първата си одежда – словесната. Звуците милват слуха и вкарват четенето в отчетлив ритъм, шлифован допълнително от редакторския и коректорския прочит – фините бодове, които плетат дантелата на разказването (Ива Колева, благодаря!).
Около словото плахо започват да трептят образи – първоначално в работния тефтер на Таня Минчева. Най-ранните варианти на направените с молив рисунки съпътстват изреченията, чийто визуален еквивалент представляват; съществуват паралелно, сякаш слепени от жилава паяжина, която е трудно да разкъсаш, преди да имаш категорично заявеното си изразно средство. Вариант след вариант, визията укрепва, придобива самостоятелност, герои и ситуации обличат нови тела и ги припознават като свои, цветове обагрят илюстрациите и ги фиксират, а текстът, внимателно подреден от Стоян Атанасов, обгръща деликатно изображенията. Остава да се случи магията на полиграфията.
Можете да поръчате ГАРДЕРОБЪТ от Олга Токарчук тук.