Автор: Невена Дишлиева-Кръстева

Тази тъй малка книжка от едва три разказа те примамва към една по-различна Нарния, обитавана не от фантастични същества и бели вещици, а от собствените ти страхове, фантазии, неудовлетворености, болки и колебливости. Те са персонализирани и превърнати в убедителни, но пестеливо описани герои, повечето обозначени само с инициали или преминаващи като безплътни сенки – сякаш самото им съществуване е минимизирано, свито, за да заеме възможно най-малко пространство. 

Наред с героите човеци, герои тук са и предметите, неживата природа. Одушевеният свят прелива в неодушевения, а живото и мъртвото са продължение едно на друго. Вещите страдат и ридаят, понасят белези, отварят портали към други места и времена. Попадаш там, където няма значение кога и в кой географски пояс. Там винаги е кадифено и уютно, защото когато се създават светове, граници не съществуват.

Сред героите в тези разкази има жена, която си купува гардероб и в неговата утроба намира смисъла на съществуването; компютърен гений „на помощи“, който си играе на Сътворение и за когото спокойствието и свободата идват през монитора, а действителността му се струва плашеща и алогична; камериерка, която връща за кратко временните домове, а.к.а хотелски стаи, към първоначалните им настройки – тя не просто чисти, тя заличава личността на гостите с безличието на професията си, превръща живото в неживо и „безуханно“. 

Общото между тези герои, а и въобще между трите истории, е Трансформацията. За да има процес, за да се случи нещо, то трябва да бъде преобърнато карнавално, да се роди в нова форма и да получи ново предназначение. 

Привилегия е да се работи по подобен проект. Не просто „книга“, защото процесът на раждането ѝ е мащабен, многоетапен, наслагващ се. 

Започва с деликатно разкриване на тъканта на текста. Уж историите са кратки, а имаш нужда да пъплиш през тях бавно, едва ли не с темпото на превеждането им от полски на български, да се връщаш и да се наслаждаваш на размаха на собственото си въображение, разпалено от Олгините фантазии. Защото читателят тук е съ-творец, не пасивен наблюдател на действието. В превода на Крум Крумов думите са меки и кадифени, осъзнати, намерени точно, дълбаят фино смисъла и го предават нататък. И книгата се сгушва в първата си одежда – словесната. Звуците милват слуха и вкарват четенето в отчетлив ритъм, шлифован допълнително от редакторския и коректорския прочит – фините бодове, които плетат дантелата на разказването (Ива Колева, благодаря!).

Около словото плахо започват да трептят образи – първоначално в работния тефтер на Таня Минчева. Най-ранните варианти на направените с молив рисунки съпътстват изреченията, чийто визуален еквивалент представляват; съществуват паралелно, сякаш слепени от жилава паяжина, която е трудно да разкъсаш, преди да имаш категорично заявеното си изразно средство. Вариант след вариант, визията укрепва, придобива самостоятелност, герои и ситуации обличат нови тела и ги припознават като свои, цветове обагрят илюстрациите и ги фиксират, а текстът, внимателно подреден от Стоян Атанасов,  обгръща деликатно изображенията. Остава да се случи магията на полиграфията.

Можете да поръчате „Гардеробът“ от Олга Токарчук тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.