ПРОСТО ЛЮБОВ от Джесика Парк е обичана от много читатели история, която пресъздава убедително атмосферата на съвременния живот на милениал поколението. Именно за да пресъздаде максимално добре картината на младото сърце, Джесика Парк създава и ПРОСТО МАТ.
Двете книги се допълват в прекрасен синхрон, който ще достави удоволствие на онези читатели, които искат да се завърнат към историята, но и на тези, които тепърва ще се впуснат в нея.
Главите в ПРОСТО МАТ са липсващите парченца от пъзела на любовта и приятелството между Мат и Джули. Но какво на практика означава това? Нека ви покажем! Прочетете откъсите от Осма глава, видяни през погледа на Мат и ПРОСТО ЛЮБОВ.
В ПРОСТО ЛЮБОВ глава осем започва с Мат, който открива изненадваща гледка у дома – Гастрономическа интерпретация на Котка върху горещ ламаринен покрив. Реакцията му е сякак пренебрежителна, но защо? На този въпрос ни помага да отговорим ПРОСТО МАТ – историята, видяна през неговите очи. Тя ни позволява да се потопим във вътрешния му свят, да разберем по-добре реакциите му и… да видим началото на една истинска любов.
ПРОСТО МАТ – откъс
ОСТАВАНЕ
ПРОСТО ЛЮБОВ, ОСМА ГЛАВА, POV МАТ
Мат Уоткинс Този статус е прекалено снизходителен. За твоя информация – това означава, че ти говори отвисоко.
Фин е Бог Офф. Някой знае ли по-кратък синоним на Ако откажете да съдействате, който да може да се изпише с букви, изрязани от списания? Вече направо почва да ми писва.
Джули Сийгъл Всичко трябва да е отворено двайсет и четири часа на ден, седем дни в седмицата. Не може да се очаква от мен да предскажа кога ще ми потрябва нещо.
Мат вървеше бавно към вкъщи. Въпреки че имаше камара неща за вършене и презрамката на чантата му се забиваше дълбоко в рамото, след като метрото закъсня, въпреки че беше гладен като вълк, нямаше желание да се прибира. Тя беше там. Джули. Момичето, което нахлу в семейството им и развали крехкия баланс, създаден от Мат с много усилия.
Присъствието ѝ беше напомняне за всичко онова, което Мат бе изгубил. Пак лъжеха за Фин, както правеха винаги пред хората, които не знаеха поначало. На далечно пътуване е, не го свърта на едно място! Приключенец и филантроп! Отвратително. Ако Селест не беше в такова крехко състояние, Мат не би толерирал подобно нещо, камо ли пък да участва. Присъствието на Джули просто допълнително изваждаше проблемите им наяве. Начинът, по който реагира на Плосък Фин, беше толкова мил – а Джули бе толкова умна – че със сигурност ги смяташе за смайващо странни. Най-лошото бе, че с цялото си очарование събуждаше някаква дълбоко задрямала негова същност, макар той да осъзнаваше, че няма шанс тя да погледне на него по какъвто и да е романтичен начин. Факт. Може би преди няколко години би било различно, защото самият Мат бе различен, но не и сега, категорично. Не че имаше значение, защото той нямаше нито желанието, нито възможността да прави каквото и да е извън нещата, с които вече се занимаваше. След няколко дни Джули щеше да си тръгне и семейството му щеше да потъне обратно в контролирания си, изолиран свят.
Независимо че присъствието ѝ застрашаваше равновесието в домакинството им, Джули щеше да липсва на Мат. Нямаше логика, все пак я познаваше съвсем отскоро, но не можеше да отрече, че това момиче излъчваше енергия и светлина, които правеха Селест видимо щастлива. Добре де, може би не точно щастлива. Но у сестра му проблясваше една искрица, каквато не беше виждал от дълго време.
Миналата вечер се почувства ужасѐн, като ги видя, легнали на дивана, да разлистват учебника на Джули и да гледат снимки в компютъра ѝ, но в същото време му направи впечатление как Селест търси вниманието на Джули и това беше чудесно. Мат се притесняваше, защото не можеше да предположи как Джули би реагирала на това дете, което разнасяше навсякъде със себе си картонения си брат. Истината беше, че умението на Джули да се справя толкова добре с проблема с Плосък Фин, го дразнеше. Умението ѝ да установи контакт със Селест (хм, и с Плосък Фин), в очите му представляваше дълбока несправедливост на фона на всичките му безплодни усилия да направи нещо за сестра си. Освен това си беше излагащо. Какво ли си мислеше Джули за всички тях…
Поклати глава, за да проясни мисълта си, докато изкачваше стъпалата към сивата къща, малко встрани от Братъл Стрийт в Кеймбридж. Всеки път, като се прибираше, за момент изпитваше болка. Частица от секундата, в която очакваше Фин да си е вкъщи. Да се втурне надолу по стълбите за изненадващ спаринг с Мат или да е пуснал толкова силна музика, че цялата къща да се тресе от басите. Едва ли някога щеше да преодолее това, но всеки ден усещаше частица радост в този момент на сляпа надежда. Пак поклати глава.
Освен другото тази вечер беше раздразнителен и защото нямаше как да не се тревожи какво е ставало у дома, докато той е бил на училище. Джули беше неизвестно, вмъкнало се в деня на Селест. Даже и след като го увери по телефона, че всичко е наред, Мат не се успокои, защото не обичаше чужда намеса. Пък и нямаше как нещата да са минали добре. Никога не минаваха добре при Селест. Даже и прибирането ѝ от училище да не е било пълна катастрофа, със сигурност беше станало нещо необичайно, напрягащо или трудно. Джули нямаше опит със Селест, а дори и да беше успяла да се разбира добре с нея за няколко дни, това не означаваше, че знае какво да казва. И какво да не казва. Не беше трудно Селест да се разпадне, и докато не се увереше сам, Мат нямаше как да знае дали в момента не влиза в къща, пълна със стотина Плоски Финове. Плоска армия, създадена да защитава Селест.
Мат щеше да вземе каквито остатъци намери в хладилника и да се качи в стаята си. Пред него стоеше дълга вечер на учене.
В момента, в който влезе в къщата, разбра, че нещо не е наред, но не можеше да определи какво точно. Усещаше как напрежението в раменете му се усилва, докато пристъпваше в кухнята, и се почувства сякаш сетивата му не работят както трябва.
Джули се завъртя към него и се усмихна. Без да я поглежда право в очите, Мат сложи чантата си върху един от столовете покрай плота за закуска. Погледна към чинията пред себе си.
– Какво е това?
ПРОСТО ЛЮБОВ, ОСМА ГЛАВА 
Мат пусна чантата на стола до себе си, седна пред плота и се втренчи в чинията пред себе си.
– Какво е това?
– Гастрономическа интерпретация на Котка върху горещ ламаринен покрив. – Джули сложи ръце на кръста. – Не виждаш ли? Битката за сексуална идентичност е ясно изразена от двете фалически форми.
Мат я изгледа подозрително.
– Какви ги дрънкаш?
– А ти? Това са маникоти, глупчо. Ти какво си помисли?
– Знам какво са. Имах предвид фрапантната липса на картонени кутийки. Да не си готвила?
– Двете със Селест сготвихме – поправи го Джули.
– И са се справили чудесно. – Ерин влезе в кухнята и остави чашата си с вино на плота. – Още веднъж ти благодаря, Джули. Много е вкусно. Не помня кога последно сме готвили. Направо се учудвам, че печката още работи. – Обърна се към Мат. – Късно се прибираш. Как беше в университета? Добре ли мина срещата?
Мат кимна и избърса устни със салфетката. Половината съдържание на чинията му вече беше изчезнало.
ПРОСТО МАТ – откъс
ОСТАВАНЕ
ПРОСТО ЛЮБОВ, ОСМА ГЛАВА, POV МАТ
– Двете със Селест сготвихме – поправи го Джули.
– И са се справили чудесно. – Майка му влезе в кухнята и остави чашата си с вино на плота. Мат бегло забеляза, че Ерин пие, но храната пред него бе твърде примамлива, за да се тревожи за това. Веднага седна и започна да се храни, като почти не отразяваше разговора между майка му и Джули. Вечеря, сготвена вкъщи? И… Селест е помагала? Беше толкова необичайно. Но и страшно вкусно. Обикновено Мат не си падаше много по маникоти, но тази вечеря му се стори най-вкусното нещо, което някога бе ял.
Някой му беше сготвил. Колко глупаво, че се замисля за това. Или пък, че го интересува.
Вземете ПРОСТО ЛЮБОВ и ПРОСТО МАТ със специален подарък – плакат, вдъхновен от корицата. Открийте го в комплекта: Просто… Джесика.