Описание
Олга Токарчук е носител на Нобелова награда за литература 2018, връчена на 10.10.2019 г.
С новото издание на емблематичния роман „Бегуни“ от Олга Токарчук издателство ICU си поставя за цел да възроди интереса към една от най-знаковите съвременни писателки, важни не само за полската, но и за световната литература.
Преводът е на Силвия Борисова – органичният преводач на Токарчук на български. Но днес, десет години след първото издание на романа у нас, е преработен от преводачката и с нова редакция и корекция.
През април 2018 г. английският превод на романа Flights, дело на Дженифър Крофт, е удостоен с Man Booker International Prize, която всяка година се присъжда на преводна книга, издадена на английски. Олга Токарчук е първата полска писателка, носител на престижната награда.
Георги Господинов: Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век.
Силвия Борисова –
„Бегуни“ е разказ между: между стария и новия свят, между науката и религията, между тялото и душата. Темата за пътешествието минава през много нейни книги. Това, което стои на едно място, се разпада.
Капка Касабова –
„Бегуни“ навява спомени за В. Г. Зебалд, Милан Кундера, Данило Киш и Дубравка Угрешич, но Токарчук населява един бунтарски, закачлив регистър, характерен само за нея. (The Guardian)
Нева Мичева –
„Такива не се строят вече“, ти се ще да кажеш пред някоя монументална сграда от други времена и ширини. Същото ми се ще да кажа и за тази книга. Тук Токарчук е и просветлената царица, и бригадата зидари, и придворният поет. И учен, и библиотекар, и градинар, и пътешественик естествоизпитател. „Бегуни“ е щедра постройка, събрала много вещина, сърце и наблюдателност, за да ги излъчи към читателя като някогашните градежи – трайно, солидно. Такива рядко ги пишат днес.