Зелда

(6 читателски отзива)

Дизайн Асен Илиев
Издание Твърда корица
Брой страници 42

След култовата „Канела“, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че „поетите се раждат на сто и умират на една“, да възпее „вечната тъга по скоти фицджералд“. Думите в „Зелда“ винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“.
“Зелда” е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света.
Прочети откъс

Зелда


Код: ISBN 978-619-7153-30-9 Категории: ,
Виж повече за продукта

13.00 лв.

Изчерпан

Оцени продукта

XIII.

Какво не ти възпях, какво остана. Какво от поколенията
скрих – навярно няколко сълзи, навярно два-три шала. Но все
пак беше ли добре – за бъбреците, за обувките, неврозите. За
меланхолиите от пауновата ръж. За дефилето ти
в поезията на народите. За алхимичното в скръбта ти: беше
ли добре. За щрихите, ребрата. За въздуха от борови игли след
възторзите и колената. Достатъчно ли беше за въздишката,
за маниера. И за началото на новий свет, когато сваляш си
корсета.

За деколтето, дето носи вятъра, говорих ли, за ставите. За
гребените, вените – добре ли беше. За култа, дето си сред
младите. Сравних ли фибите ти със гондолите. Затворих ли
сезан, мане, моне, за да рисуват по роклите. Наблегнах ли
достатъчно върху грима и песимизма. Говорих ли добре за
чантите и скулите. Затова, че си принцесата на лудите. Какво
не ти възпях, какво остана. Навярно някой щрих,
навярно малко от тъгата. Не бях ли малко семпъл към ноктюрното
в смеха, походката.

Не бях ли малко по-обран за рамене ти – разкоша на
природата. Достатъчно ли беше за ушите, воплите и
диадемите. За обеците, пред които кланят се и левите, и
десните. За естетиката, с която пиеш и разливаш виното.
За клепачите ти, от които тръгва киното. Наблегнах ли
достатъчно на жеста, на детайла. За меланхолиите разлистили
безкрая казах ли. За невените в ревматизма. За приливите
в очните дъна. За гривните, обувките. За структурата,
принципа на вечността изобщо споменах ли нещо.

ако нещо съм пропуснал, зелда,
аз няма да си го простя
и с черний, гарвановий срам
един елин ще си отиде от света
като бълха
като бълха

Автор

Елин Рахнев

Елин Рахнев е роден на 3 юли 1968 година в София. Завършва специална педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски” , а по-късно специализира режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Работил е като журналист  и редактор на телевизионни предавания. Бил е главен редактор на списанието за литература и блус „Витамин Б“.

От 1999 година работи като драматург в различни театри, между които НТ „Иван Вазов”, ДСТ „Алеко Константинов”, ДКТ „Иван Димов“ – Хасково и др.

Поетичните му книги включват стихосбирките „Съществувам” (1993), „Развяване на минзухара” (1995), „Октомври” (1998 и 2019), „Канела” (2008 и 2016) и „Зелда“ (2017).

Автор е на пиесите „Боб” (1998), „Прозорецът на Йонеско” (2000) , „Флобер” (2000), „Кукувицата” (2002), „Фенове”, „Маршрутка”, „Тест”, „Любов”, „Свалячи”.

Стиховете и текстовете за театър на Елин са преведени на над двайсет езика.

Тегло 0.220 kg
Размери 23.5 × 14.5 × 0.5 cm
Дизайн

Асен Илиев

Редактор

Невена Дишлиева-Кръстева

Предпечат

Асен Илиев

Година

2017

Издание

Твърда корица

Брой страници

42

Жанр

Поезия

Колекция

Елин Рахнев

Език

Български

Националност

България

Илюстрации

Черно-бели

Вид литература

Художествена литература

6 отзива за Зелда

  1. Светослав Тодоров

    Заглавието на фона на споменаванията на различни ключови за Рахнев автори в стиховете звучи като директна препратка към Зелда Фицджералд (1900 – 1948). Но с какво всъщност го провокира образа на писателката, която през последните години преминава през метаморфоза в общественото мнение и критика – вместо просто ексцентрична личност с размирен и трагичен живот, тя все повече е разглеждана като самостоятелен творец, отвъд сянката на съпруга си Франсис Скот Фицджералд. За него тя е по-скоро символ на определена енергия.

    Светослав Тодоров, Капитал Light

  2. Емилия Найденова

    Минималистичното оформление на „Зелда“ е прекрасно. Браво на Асен Илиев – петолинието наглася тона и сме готови да се впусне в „Зелда“ – тази разкошна музика за душата. Обичам Елин Рахнев, защото след всеки прочит на неговата поезия се усещам в особен ритъм, който не може да бъде повторен от нищо друго. Повтарям думите. Тананикам ги в ума си. Стават моя мантра. Кънтят и пулсират.

    Емилия Найденова, Под моста

  3. Людмила Еленкова

    Ако драматургът Елин Рахнев бе написал „Зелда“ за театър, щеше докрай да спечели младите хора. Те и без друго го обожават. Бохемите от ново поколение търсят изпитан модел за своя неконформизъм и ъндърграунд. В „Зелда“ поетът Рахнев редуцира себе си до „един елин“. Освен характерното за всеки творец обезличаване, той сякаш влиза в роля, каквато светът му отреди. Защото „един елин“ звучи като псевдоним, измислен за виртуална среда, а там истинския човек е под въпрос. Книгата започва с посвещение – „На Кольо К., който ме разбираше“. Връзката на поет с художник никога не е в минало време, затова духът на Кольо Карамфилов приляга на Зелда съвсем естествено.

    Людмила Еленкова, Lira.bg

  4. Катя Атанасова

    „Зелда“ е книга, образ, метафора, блян, основание, упование, невъзможност, болка, скръб, лична битка, в която днес е спрял, приютил се е, тъгува, обича, проумява, разбира Елин Рахнев.

    Катя Атанасова, Портал Култура

  5. Стефани Калчева

    Книгата, която никога няма да се уморя да цитирам. Най-красивата и нежна поезия, най-специфичното рахневско присъствие.

  6. Даниела Марчева

    „Зелда“ е апотеоз на красотата, несъвместима с този свят. Зелда е невъзможност, смисъл, необходимост и както казва самият поет: „Измислих те, за да ме има още тук.“
    В „Зелда“ се преплитат музика, картини, сезони и пейзажи, красотата се примесва с грубостта и губи се в екзистенциалния си смисъл.

    Даниела Марчева, THE BOOK CLUB Sofia

Добавяне на отзив