Зелда
(6)
Original price was: 16.00 лв..Current price is: 14.40 лв..

Зелда

(6 читателски отзива)

Дизайн Асен Илиев
Издание Твърда корица
Брой страници 42

Книгата ще е налична от 14 ноември 2022 г.

След култовата „Канела“, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че „поетите се раждат на сто и умират на една“, да възпее „вечната тъга по скоти фицджералд“. Думите в „Зелда“ винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“.
“Зелда” е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света.
Прочети откъс

Зелда


Код: ISBN 978-619-7153-30-9 Категории: ,
Виж повече за продукта

Original price was: 16.00 лв..Current price is: 14.40 лв..

Оцени продукта

Също може да ви хареса…

-10%
Original price was: 16.00 лв..Current price is: 14.40 лв..
-10%
Original price was: 16.00 лв..Current price is: 14.40 лв..

XIII.

Какво не ти възпях, какво остана. Какво от поколенията
скрих – навярно няколко сълзи, навярно два-три шала. Но все
пак беше ли добре – за бъбреците, за обувките, неврозите. За
меланхолиите от пауновата ръж. За дефилето ти
в поезията на народите. За алхимичното в скръбта ти: беше
ли добре. За щрихите, ребрата. За въздуха от борови игли след
възторзите и колената. Достатъчно ли беше за въздишката,
за маниера. И за началото на новий свет, когато сваляш си
корсета.

За деколтето, дето носи вятъра, говорих ли, за ставите. За
гребените, вените – добре ли беше. За култа, дето си сред
младите. Сравних ли фибите ти със гондолите. Затворих ли
сезан, мане, моне, за да рисуват по роклите. Наблегнах ли
достатъчно върху грима и песимизма. Говорих ли добре за
чантите и скулите. Затова, че си принцесата на лудите. Какво
не ти възпях, какво остана. Навярно някой щрих,
навярно малко от тъгата. Не бях ли малко семпъл към ноктюрното
в смеха, походката.

Не бях ли малко по-обран за рамене ти – разкоша на
природата. Достатъчно ли беше за ушите, воплите и
диадемите. За обеците, пред които кланят се и левите, и
десните. За естетиката, с която пиеш и разливаш виното.
За клепачите ти, от които тръгва киното. Наблегнах ли
достатъчно на жеста, на детайла. За меланхолиите разлистили
безкрая казах ли. За невените в ревматизма. За приливите
в очните дъна. За гривните, обувките. За структурата,
принципа на вечността изобщо споменах ли нещо.

ако нещо съм пропуснал, зелда,
аз няма да си го простя
и с черний, гарвановий срам
един елин ще си отиде от света
като бълха
като бълха

Тегло 0.220 кг
Размери 23.5 × 14.5 × 0.5 см
Илюстрации и корица

Асен Илиев

Редактор

Невена Дишлиева-Кръстева

Предпечат

Асен Илиев

Дата на излизане от печат

2017

Издание

Твърда корица

Брой страници

42

Жанр

Поезия

Колекция

Елин Рахнев

Език

Български

Националност

България

Илюстрации

Черно-бели

Вид литература

Художествена литература

Автор

Елин Рахнев

Елин Рахнев е роден на 3 юли 1968 година в София. Завършва специална педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски” , а по-късно следва режисура в НАТФИЗ в класа на Крикор Азарян. Работил е като журналист във вестниците „Денят“ и „Континент“. Издател и главен редактор на списанието за литература и блус „Витамин Б“. От 1999 година работи като драматург в различни театри, между които НТ „Иван Вазов”, ДСТ „Алеко Константинов”, ДКТ „Иван Димов“ – Хасково и др. Основател и сценарист на телевизионните предавания „Кръгове“ по БНТ, „Невалидно“ по bTV и „Арт трафик“ по PRO.BG. Автор в предаванията „Суматоха“ и „Панорама“, където има авторска рубрика. Водил е редовни рубрики във вестник „7 дни спорт“ и списанията „Тема“ и „Его“, както и в седмичния вестник „168 часа“. Поетичните му книги включват стихосбирките „Съществувам”, „Развяване на минзухара”, „Октомври”, „Канела” и „Зелда“, сега събрани в ново издание под заглавието „Не зная как да се държа, когато ме обичат“. Автор е на пиесите „Боб” (1998), „Прозорецът на Йонеско” (2000) , „Флобер” (2000), „Кукувицата” (2002), „Фенове”, „Маршрутка”, „Тест”, „Любов”, „Свалячи”, „Веселата карета“, „Козата, която свиреше на акордеон“. Стиховете и текстовете за театър на Елин са преведени на над двайсет езика.

6 отзива за Зелда

  1. Светослав Тодоров

    Заглавието на фона на споменаванията на различни ключови за Рахнев автори в стиховете звучи като директна препратка към Зелда Фицджералд (1900 – 1948). Но с какво всъщност го провокира образа на писателката, която през последните години преминава през метаморфоза в общественото мнение и критика – вместо просто ексцентрична личност с размирен и трагичен живот, тя все повече е разглеждана като самостоятелен творец, отвъд сянката на съпруга си Франсис Скот Фицджералд. За него тя е по-скоро символ на определена енергия.

    Светослав Тодоров, Капитал Light

  2. Емилия Найденова

    Минималистичното оформление на „Зелда“ е прекрасно. Браво на Асен Илиев – петолинието наглася тона и сме готови да се впусне в „Зелда“ – тази разкошна музика за душата. Обичам Елин Рахнев, защото след всеки прочит на неговата поезия се усещам в особен ритъм, който не може да бъде повторен от нищо друго. Повтарям думите. Тананикам ги в ума си. Стават моя мантра. Кънтят и пулсират.

    Емилия Найденова, Под моста

  3. Людмила Еленкова

    Ако драматургът Елин Рахнев бе написал „Зелда“ за театър, щеше докрай да спечели младите хора. Те и без друго го обожават. Бохемите от ново поколение търсят изпитан модел за своя неконформизъм и ъндърграунд. В „Зелда“ поетът Рахнев редуцира себе си до „един елин“. Освен характерното за всеки творец обезличаване, той сякаш влиза в роля, каквато светът му отреди. Защото „един елин“ звучи като псевдоним, измислен за виртуална среда, а там истинския човек е под въпрос. Книгата започва с посвещение – „На Кольо К., който ме разбираше“. Връзката на поет с художник никога не е в минало време, затова духът на Кольо Карамфилов приляга на Зелда съвсем естествено.

    Людмила Еленкова, Lira.bg

  4. Катя Атанасова

    „Зелда“ е книга, образ, метафора, блян, основание, упование, невъзможност, болка, скръб, лична битка, в която днес е спрял, приютил се е, тъгува, обича, проумява, разбира Елин Рахнев.

    Катя Атанасова, Портал Култура

  5. Стефани Калчева

    Книгата, която никога няма да се уморя да цитирам. Най-красивата и нежна поезия, най-специфичното рахневско присъствие.

  6. Даниела Марчева

    „Зелда“ е апотеоз на красотата, несъвместима с този свят. Зелда е невъзможност, смисъл, необходимост и както казва самият поет: „Измислих те, за да ме има още тук.“
    В „Зелда“ се преплитат музика, картини, сезони и пейзажи, красотата се примесва с грубостта и губи се в екзистенциалния си смисъл.

    Даниела Марчева, THE BOOK CLUB Sofia

Добавяне на отзив