Литературната 2018 година на ICU започна с една трудна за преглъщане книга – “Втора кожа” от Катерина Стойкова. С характерната за изказа си лапидарност и концентрирана словесна сила Катя помества в поезията си темата за домашното насилие. Бащата във “Втора кожа” не е “мек като кадифе” и “топъл като шоколад”, какъвто беше в сборника “Бащите не си отиват”. Споменът за този баща не сгрява и не вдъхновява. Друго е.
Прочетете. Нека говорим.
Snezhana –
Стихотворенията вътре разказват история, която ще разбие сърцето ви, ще ви ядоса. Когато ръката, която трябва да погали, нанася рани, белезите не изчезват: остават завинаги – втора кожа, в която ти е тясно, в която не можеш да дишаш.
Възхитителна смелост има в това откровение. Прочетете. И нека говорим.