Загадъчната логика на сърцето

Анил седи в претъпкано лондонско кафене и чака Лина. Той е преуспял архитект, тя работи за хуманитарна организация. Минали са години, откакто са се видели за последен път. От раздялата още боли.

Лина бърза да хване метрото – точността никога не е била сред силните й страни. Толкова години по-късно не може да си позволи да закъснее за срещата с Анил.

Разговорът ги връща към едно минало, набраздено от лични и политически трагедии, от големи и малки предателства. И пропито с Любов. Минало, събрано и разпиляно между три континента, превърнали се в арена на враждуващите им и неразделни светове: сикхи и мюсюлмани, заможни и скромни, либерални и ортодоксални, корумпирани и високоморални…

За финала на срещата им Лина е запазила едно последно свое откритие. Дали то би могло да ги събере веднъж-завинаги или вече е твърде късно?

Вторият роман на Прия Базил се отдалечава от личната й биография, но третира теми, които са й изключително близки. Част от предизвикателството, което поставя пред себе си писателката, е да изобрази несъвместими с мирогледа й характери и нагласи. Атеист, тя се вглежда с топлота и разбиране в природата на силно религиозния човек; пацифист, се опитва да проумее мотивацията на хора, които позволяват нелегалната търговия с оръжие да процъфтява; безнадежден романтик, създава героиня, която е отдадена на любовта си, но избира да измени на поривите на сърцето си.

С този роман Прия Базил поставя въпроса наистина ли любовта побеждава всичко. „Как е възможно в ХХІ век – се пита тя, – да отхвърляме хора, защото имат различна религия или етнос  или защото изглеждат по различен начин? Романът отчасти се опитва да отговори на този въпрос. Разбира се, еднозначен отговор книгата не дава. Но се опитва.“

Активна гражданска позиция:

Водена от убеждението си, че не е нужно литературата да се политизира, но за писателите понякога е наложително да бъдат и политически ангажирани, Прия Базил подкрепя и участва активно в значими обществени платформи като Кампанията за контрол над въоръжаването (силна сюжетна нишка в романа й е посветена именно на нелегалната търговия с оръжия в Източна Африка), Петицията против повсеместното електронно следене (лична кауза на писателя от български произход Илия Троянов) и пр.

През 2010 година Базил и партньорът й Матиас Фридрих основават платформата „Писатели за мир“, чиято първа проява – световно двайсет и четиричасово онлайн четене на ​авторски литературни произведения с участието на 80 ​писатели от цял свят – е проведена на 21 септември 2010 година, в Международния ден на мира. Събитието е рекорд, включен в „Книгата на Гинес“.

Прия Базил е родена в Лондон през 1977 година. Детството и младежките си години прекарва в Найроби, Кения, където семейството й, по произход от Индия, се мести да живее. Завършва английска филология в Бристолския университет, след което, твърде респектирана от творбите на литературните си кумири, за да се осмели да пише сама, започва да работи в рекламата. Три години по-късно се зарича никога повече да не се обвързва с работа в офис.

Когато партньорът й, немският журналист Матиас Фридрих, я кани да живее с него в Берлин и да напише романа, за който отдавна мечтае, Прия напуска работата си и скача в неизвестното. Лондон, Найроби, Берлин, Делхи – смяната на дома и пътуванията й спечелват определението „британско-кенийска-индийска писателка, пребиваваща в Берлин“.

Две години след преместването й в Германия, се появява романът й „Страст и аромат“ (Ishq and Mushq, 2007), който до голяма степен разказва за собствения й живот – пътешествията на героите й между Индия, Кения и Великобритания, са отражение на миграцията на собственото й семейство. Този дебют е удостоен с няколко номинации за престижни литературни награди, сред които Commonwealth Writers’ Prize и IMPAC Dublin Literary Award.

Романът на Прия Базил „Загадъчната логика на сърцето“, който вече е факт на български, излиза през 2010, последван от новелата „Непознати във влака в 16:02“ (2011).

Освен на български и английски, читателите на Базил могат да четат книгите й на нидерландски, португалски, руски, сръбски, немски, италиански, хърватски.

За преводача:
Надежда Розова (р.1968, Пловдив) е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ с магистратура по индология и специализация по английски език. Преводач и редактор на художествена, документална и научна литература от и на английски език и от хинди.
Преведените от нея над 150 заглавия включват произведения на Джейн Остин, Салман Рушди, Патриша Хайсмит, Халед Хосейни, Рут Озеки, Уилям Тревър, Джоан Харис, Дафни дю Морие, Уилям Далримпъл, Ед О’Конър, Джон Ман, Джон Гришам, Саймън Моър, Джон Конъли, Джейн Ъркхарт, Кейт Мортън, Алис Албиния, Стивън Хокинг, Джилиан Флин, Далай Лама, Удаян Ваджпеи, Нирмал Варма, Камлешвар, Гангапрасад Вимал и др.
Носител е на специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ за 2014 г. и на Наградата за превод от английски на Съюза на преводачите в България за 2015 г.