Спомен за гората

Дамир Каракаш (1967) е роден в с. Плащица, Личко-сенска област. Учил е агрономия, право и журналистика в Загреб. Работил е като кореспондент в черната хроника на  сплитския Вечерни лист и като военен кореспондент през войната. От 2001 до 2007 г. живее във Франция, където се препитава като уличен музикант, концептуален артист и пърформър. Преживяванията си описва в романа Как влязох в Европа (2004). С разказа Кино Лика (2001) – екранизиран през 2008 г. от известния хърватски режисьор Далибор Матанич, и с книгата си Ескимоси (2007) се утвърждава сред водещите съвременни хърватски писатели. Той е от малцината автори, които пишат за Лика, използвайки тамошния диалект, като в творчеството си проблематизира сблъсъка между селския произход и градската среда (Загреб, Париж). Такива са романите Прекрасно място за нещастие (2009) за живота му в Париж и Blue Moon (2014) за представителите на загребската субкултура през войната. Отличават се със сухота и оголеност на стила и почти кинематографична прецизност, съчетана с черен хумор и натуралистични елементи. По-новите му произведения с автобиографичен характер Спомен за гората (2016) и Празненство (2019) – кратки, лирични, фрагментарно структурирани романи за порастването и отношенията в семейството, разгърнати на фона на личката и хърватската колективна история, му носят низ литературни награди и широк отзвук сред читатели и критика. Две негови пиеси Почти никога не заключваме (2009) и Снайпер (2013) са играни в различни театри, a три от романите му са адаптирани за сцена. Превеждан е на арабски, чешки, френски, македонски, немски, словенски и италиански. Други негови творби са Босненци са добри хора (пътеписи, 1999), Kombëtari: родолюбец (роман, 2000), Полковник Бетовен (сборник с разкази, 2012) и наскоро излезлият му роман Обръщало (2021).