облак с форма на камила

„облак с форма на камила“ поставя в центъра на романовото действие женски образ. Авторката посяга към историята на Хамлет, но през погледа на Гертруда, на женския образ от тази прочута Шекспирова пиеса, който неоправдано остава периферен и неразтълкуван. Наративът е изграден под формата на два монолога. Първият на майката, която вижда разрухата на неочаквано покосения от психична болест свой син и се чувства безсилна. Вторият е кратък, той е финалът, който разказва изцяло друга история и е монолог на болния син.

Алина Нелега е автор, който обича да задава малки въпроси и с тяхна помощ да стига до същността, подбудите и мотивите на хората да се превръщат в чудовищна и бездушна форма на самите себе си. Женските образи я вълнуват дълбоко – и в драматургичните, и в белетристичните ѝ текстове. В сюжетен план тя залага на болезнени и необсъждани в румънското общество теми, от онези, които обикновено се замитат под черджето.

В облак с форма на камила тя повдига много важен въпрос за образа на майката в съвременното общество, за жената, която посвещавайки се на кариерата си, се отказва от присъщата си онтологична роля. Текстът е дълбок, аналитичен и много важен като проблематика, защото извежда на преден план болезнени дилеми в живота на съвременните жени не само в Румъния, но и изобщо в обществата на бившите комунистически страни.

Към българските читатели:

Скъпи читатели,

Ако сега си разтворил тази книга, на език, който ми е напълно непознат, но който ни сближава и неволно ни сприятелява, вероятно си посегнал към нея с очакването да те поведе по страниците на обикновена, вече разказвана история, която ти си мислиш, че познаваш. Но истината е, че историите никога не са обикновени и простички, никога не са само това, което изглеждат, че са на пръв поглед. Всяка една от тях, по неин си начин, е вид пренаписване. И не ти я разказваш, а тя разказва теб. Всеки от нас може да бъде разказан от дадена история, в която му се струва, че открива смисъл и посока. Но това би било напълно измамно, защото историите нямат посока, а само курс на движение  –  подобно на полета на пчели-царици, които се отправят на където искат, и не са нито наивни, нито невини, нито пък притежават сладостния мед на смисъла: това, което ги движи напред, е инстинктът, те опрашват въображението ни и подхранват любопитството ни.

Тази история идва при теб сега и аз те каня да се изгубиш в лабиринта ѝ, нека тя да те разкаже – и понеже никой не си говори сам, аз избирам теб за свидетел, макар и въображаем, въпреки че говорим различни езици, макар и да не сме родени нито в Дания, като Първите герои на Шекспировата пиеса, нито в Англия, като Първият автор. Те ме избраха за своя сянка, а за моя сянка аз избирам теб, точно в този миг, когато написаните от мен редове са пред очите ти.

Авторката

Награди

Театралната награда „УНИТЕР“ (двукратно)
Наградата „Европейски автор“ на Хайделбергския театрален фестивал
Наградата за проза на списание „Обсерватор Културал“
Наградата за женска литература „София Надежде“
Наградата за белетристика на „Радио Ромъния Културал“
Наградата на учениците за „най-любима книга на годината“, връчвана в рамките на големия Международен литературен фестивал в град Яш, Румъния.