„Езикът на „Нощна пеперуда“ е необуздан, животински, а в следващия момент – нежен и лиричен. Едновременно мащабно разгърната и майсторски овладяна история.“ (Kurier, Австрия) Прочети откъс
1937 г., Лапландия. Бременната Ирга прекосява границата на ски, за да последва любимия си. Пътят я води далеч на североизток, където животът е немислим. И все пак съществува, макар и в уродлива форма. Епичната история отвежда в затънтеното село Лавра – дом на общност, потопена в древни поверия. Десетилетия по-късно, през 2015 г., когато в селото е намерен трупът на етнолога Хенрик, дъщеря му Верна пристига, решена да разбули тайните на миналото…
Стилът на Катя Кету съчетава традицията на северната гротеска с магически реализъм, мистерия и древен фолклор и превръща “Нощна пеперуда” в интригуваща амалгама от жанрове: трилър, криминален роман, историческа сага.
„Езикът на Катя Кету гъмжи от метафори, невъзмутимо цветист и прям, неудържимо изобретателен и пълен с находчив хумор. Дързък, дивашки и абсолютно гениален роман!“
– FrankfurterRundschau
„Перфектният материал за вълнуващ филм, изпълнен с магия и любов.“
– Jerzy Doroszkiewicz, вестник Poranny
Романът „Нощна пеперуда“ е преведен на повече от десет езика, сред които чешки, датски, унгарски, естонски, френски, немски, норвежки, полски и шведски.
Катя Кету (1978) е звездата на съвременната финландска проза. Любимка на читателите и критиката, превеждана и награждавана. Широкоспектърен артист, Катя възприема света през словото и визуалния образ. Завършва анимация в Академията по изкуства в Турку, учи финландска литература в Тампере, Финландия. Пише романи, разкази, художествена документалистика, има и един графичен роман. Книгата, изстреляла я в международна орбита, е „Акушерката“ (2011), а „Нощна пеперуда“ (2015) е романът, затвърдил репутацията й на съвременен автор с разпознаваем стил.
Обича тишината.
Росица Цветанова е родена в гр. Варна през 1985 г. Завършва специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2015 г. защитава и докторска дисертация на тема „Швеция и Финландия: взаимни влияния в областта на литературата след Реформацията (XVI-XXI век)“. От 2008 г. насам превежда художествени творби в различни жанрове от датски, норвежки, шведски и фински език.
Преводът на “Нощна пеперуда” е плод на тънко познаване на езика, сериозна изследователска работа, консултации с други преводачи на същата книга, проучване на историческата епоха и спецификата на описаните в романа места.
Тегло
0.38 кг
Размери
21 × 14 × 3 см
Преводач
Росица Цветанова
Илюстрации и корица
Живко Петров
Редактор
Невена Дишлиева-Кръстева
Коректор
Ива Колева
Предпечат
Асен Илиев
Дата на излизане от печат
2018
Издание
Маншети, Мека корица
Брой страници
382
Жанр
Романи
Колекция
По пътя
Език
Български
Националност
Финландия
Илюстрации
Черно-бели
Вид литература
Художествена литература
Автор
Катя Кету
Катя Кету (10 април 1978) е автор на романи, разкази и анимационни филми, колумнист и филмов продуцент. Една от най-обичаните, награждавани и популярни финландски писателки днес. Първият ѝ роман излиза през 2005 г. и е номиниран за най-добър дебют. Пробивът си на световната литературна сцена Кету прави с романа „Акушерката“ (2011), в чиято основа е заложена семейната ѝ история и описва любовта между финландска акушерка и нацистки офицер от Втората световна война с прототипи нейните баба и дядо.
Любимка на читателите и критиката, превеждана и награждавана, Катя Кету възприема света през словото и визуалния образ.
Завършва анимация в Академията по изкуства в Турку, учи финландска литература в Тампере, Финландия. „Нощна пеперуда“ (2015) затвърждава репутацията ѝ на съвременен автор с разпознаваем стил.
2 отзива за Нощна пеперуда
Оценено на 5 от 5
Силвия Недкова –
Ярко разделение на женско и мъжко начало присъства в книгата на Катя Кету „ Нощна пеперуда“. Не отвлечено, не имагинерно, а в сферата на една едновременно болезнена и магична реалност. Темата за лагерите на смъртта в Русия е разглеждана от много ракурси, разчепквана още от времената на Солженицин. Наскоро Гюзел Яхина се появи с дебютен роман по подобна тема. Но подходът на Катя Кету е изключително интересен – ужасите на сталинските лагери са примесени с истории за непознати богове и традиции, които отвеждат към политическото съвремие. Финландка, която пише за родната си страна, за Сталинова Русия, за Марий Ел, страната на марийците, съхранили вярата и езика си повече от 3 хилядолетия в центъра на една от най-безпощадните империи – Руската. Всичко това е разказано с мешавица от езици като предвавилонско събитие. Мержелеят се зли богове, добри хора и техните противоположности. Криминалната загадка, напълно маргинализирана до момента, в който става ясен архетипния ѝ смисъл, води през тъканта на книгата, написана като съвременна митологична приказка. Още в самото начало пеперудата в гърлото на мъртвия отпраща със замах към „Мълчанието на агнетата“. Читателят разбира защо заглавието на този известен роман е така натрапчиво свързано с книга, в която една няма жена задвижва по парадоксален начин историята на съвременна Русия.
Отново между смъртта и живота, но в обратна посока тече повествованието. От смъртта идват хората, чиито съдби влияят върху света. Смъртта във всичките ѝ възможни проявления – болезнена, случайна, желана, но винаги насилствена, причинявана смърт.
Парадоксалното развитие на сюжета е с политическо послание, засяга теми като произхода на Владимир Путин, който обаче не е споменат с фамилията си нито веднъж, макар да е разпознаваем до последния детайл. Толкова е внезапна тази хипотеза, че създава усещане за нещо фантасмагорично. Вероятно обаче мнозина не знаят, че всъщност легендите около произхода на руския президент действително са довели до смъртта на няколко разследващи журналисти през 2000 г. В този смисъл Катя Кету се е захванала с нещо буквално опасно. Натрапчиво е усещането, че може да я сполети съдбата на Салман Рушди.
Тази книга е злорадо отмъщение, справедливо, но закъсняло. Финландската болка от времената на съветско-финската война през 1939 г. не е отминала. Катя Кету я е облякла в думи, безпощадно яростна към неразбираемата реалност на огромната ледена империя.
Из книгата се мяркат образи, които са видимо гротескни, всеки от тях. Безцеремонният език, грубото съчетание на циничната реалност с една немилостива религия, далеч от всичко познато, създават усещане за нереалност в реалността. И същевременно причиняват болка на почти физическо ниво.
Честните книги са жестоки книги. А тази е сред най-честните, хаотична точно колкото е хаотичен животът, прорязана от червената нишка на неподатливата на опитомяване женственост, която не само ражда, но и убива.
Оценено на 5 от 5
Snezhana –
“Не се доверявай на никого. Всеки, когото съм научил да стреля, накрая ме е обръщал в мишена.”
Мрачно заглавие, което малко нещо ми напомни като усещане “Карай плуга си през костите на мъртвите” 🖤 на Токарчук.
Имаме си:
🦋криминален случай, който трябва да бъде разплетен;
🦋историческа нишка, която води към ужасите на съветските лагери;
🦋настояще , замъглено от древни предания и легенди.
🦋И няколко жени, които се борят с живота, защото какво друго им остава 🙂
Нощна пеперуда
1 × 15.30 лв.
Силвия Недкова –
Ярко разделение на женско и мъжко начало присъства в книгата на Катя Кету „ Нощна пеперуда“. Не отвлечено, не имагинерно, а в сферата на една едновременно болезнена и магична реалност. Темата за лагерите на смъртта в Русия е разглеждана от много ракурси, разчепквана още от времената на Солженицин. Наскоро Гюзел Яхина се появи с дебютен роман по подобна тема. Но подходът на Катя Кету е изключително интересен – ужасите на сталинските лагери са примесени с истории за непознати богове и традиции, които отвеждат към политическото съвремие. Финландка, която пише за родната си страна, за Сталинова Русия, за Марий Ел, страната на марийците, съхранили вярата и езика си повече от 3 хилядолетия в центъра на една от най-безпощадните империи – Руската. Всичко това е разказано с мешавица от езици като предвавилонско събитие. Мержелеят се зли богове, добри хора и техните противоположности. Криминалната загадка, напълно маргинализирана до момента, в който става ясен архетипния ѝ смисъл, води през тъканта на книгата, написана като съвременна митологична приказка. Още в самото начало пеперудата в гърлото на мъртвия отпраща със замах към „Мълчанието на агнетата“. Читателят разбира защо заглавието на този известен роман е така натрапчиво свързано с книга, в която една няма жена задвижва по парадоксален начин историята на съвременна Русия.
Отново между смъртта и живота, но в обратна посока тече повествованието. От смъртта идват хората, чиито съдби влияят върху света. Смъртта във всичките ѝ възможни проявления – болезнена, случайна, желана, но винаги насилствена, причинявана смърт.
Парадоксалното развитие на сюжета е с политическо послание, засяга теми като произхода на Владимир Путин, който обаче не е споменат с фамилията си нито веднъж, макар да е разпознаваем до последния детайл. Толкова е внезапна тази хипотеза, че създава усещане за нещо фантасмагорично. Вероятно обаче мнозина не знаят, че всъщност легендите около произхода на руския президент действително са довели до смъртта на няколко разследващи журналисти през 2000 г. В този смисъл Катя Кету се е захванала с нещо буквално опасно. Натрапчиво е усещането, че може да я сполети съдбата на Салман Рушди.
Тази книга е злорадо отмъщение, справедливо, но закъсняло. Финландската болка от времената на съветско-финската война през 1939 г. не е отминала. Катя Кету я е облякла в думи, безпощадно яростна към неразбираемата реалност на огромната ледена империя.
Из книгата се мяркат образи, които са видимо гротескни, всеки от тях. Безцеремонният език, грубото съчетание на циничната реалност с една немилостива религия, далеч от всичко познато, създават усещане за нереалност в реалността. И същевременно причиняват болка на почти физическо ниво.
Честните книги са жестоки книги. А тази е сред най-честните, хаотична точно колкото е хаотичен животът, прорязана от червената нишка на неподатливата на опитомяване женственост, която не само ражда, но и убива.
Snezhana –
“Не се доверявай на никого. Всеки, когото съм научил да стреля, накрая ме е обръщал в мишена.”
Мрачно заглавие, което малко нещо ми напомни като усещане “Карай плуга си през костите на мъртвите” 🖤 на Токарчук.
Имаме си:
🦋криминален случай, който трябва да бъде разплетен;
🦋историческа нишка, която води към ужасите на съветските лагери;
🦋настояще , замъглено от древни предания и легенди.
🦋И няколко жени, които се борят с живота, защото какво друго им остава 🙂
Чудесна финландска проза от Катя Кету!