В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек – днес и някога, животните, тези наши братя по болка, особености на литературното сътворяване на света, надзъртане в най-съкровени кътчета на писателското въображение…
Дванайсет нежни напомняния, че чувствителността е сила.
Ерудиция, талант, мащабност, емоционалност, въображение, непринуденост, чувство за хумор – в тези текстове ни е предоставено по много и щедро от всичко това.
Съществува ли изобщо някакъв единен свят, или сме устремени към разпадане на личните ни вселени? Как стигнахме дотук и накъде вървим? Литературата спасение ли е?
В книгата си Олга Токарчук залага на екс-центричността, търси онази перспектива, откъдето светът може да се види като цялост. Цялост, в която обаче просветва личната история на всяко едно същество. И онова, което ги събира, онова, което държи в едно тази иначе фрагментарна философия, са чувствителността и емпатията.
Георги Господинов
Невена Кръстева –
Книга, която дописва личната ми митология. През годините съм събирала любими късчета смисъл под формата на думи, мелодии, спомени, срещи – непрекъснато попълващи се географски карти, които ми помагат да намирам пътя към себе си. Обикновено това става бавно, нужен е процес на утаяване, за да остане най-бисерно чистото. С есетата на Олга картата ми се взриви от смисли. Неусетно започнах да разбирам езика ѝ, да боравя с него. Харесва ми да пребивавам в световете на Олга Токарчук, в нейната метафорична страна Метакси, където се чувствам на мястото си, да се наслаждавам на красивия ѝ ум и да размишлявам над някоя дръзка идея или полет на фантазията ѝ. Работният процес по тази книга беше силно и запомнящо се преживяване не само в професионален план. Той събра хора, с които ти се живее. Трудно ми е да си мисля без носталгия за тази книга. Харесвам опърпания си и изподраскан личен екземпляр, който често отварям напосоки, защото продължава да ми говори на нежния си език. Книга, която ми носи утеха с посланието си, че чувствителността е сила.
vaskogenev –
Определено има нещо много повече от препоръки към тези, които създават литература – кам разказвачите. Не става дума и само за т.нар. “творчески процес” и индивидуален подход. Олга Токарчук споделя изключително интересна философия, лично за мен, близка до неогностицизма. Напомня за богатството на общата ни памет и потенциала на “митологичното мислене”.
“Митологичното мислене обикновено е считано за белег на детството на човечеството. Характерно за традиционната култура, в която митът е изпълнявал функцията на универсален разказ, обясняващ и оправдаващ подредбата на света. Митичният начин на мислене не е отличавал човека от останалите елементи на света: още не се е стигнало до отчуждаването на човешкото същество от природата. Човекът е считал себе си за родственик на животните и растенията и е бил наясно, че между него и света на природата съществува свързаност. Митологичното мислене търси неочевидни връзки между явленията, служи си с изпълненото с фантазия и дързост изкуство на синтеза. Притежава способността да свързва далечни явления и да посочва удивителните прилики помежду им. Чувствително е към добрите факти, към обикновено пренебрегваните детайли, понякога води до конспиративно мислене, но в повечето случаи е в състояние да доведе до трансценденция отвъд очевидното. Служейки си с ритуала, то ни успокоява и ни убеждава в това, че светът може да заслужава доверието ни.
Убедена съм, че митологичното мислене не е останало в миналото и продължава да съществува в умовете ни, вземайки от време на време думата в различни отрасли от живота (религия, фондова борса, също така в ежедневието като цяло). А областта на изкуството, изглежда, представлява задължително условие за всеки художествен изказ.”
Snezhana –
Една книга с есета, която е сякаш писана за любителите на изкуството, особено литературата, за скитащите из полетата на въображението, за онези, които не само консумират, а създават света чрез действията, думите и мислите си; които не само го наблюдават, а усещат света.
Блестяща Олга Токарчук, както винаги, с чудесен превод. Нейните мисли по тези страници ме карат да се чувствам по-малко сама, интелектуално, но и емоционално принадлежаща. Макар да не съм съгласна с всичко прочетено, всяка дума бе удоволствие.
Препоръчвам не само за чувствителни разказвачи, но и за чувствителни читатели.
Васил –
С превъзходен и елегантен стил, Олга Токарчук се оказва не само добър романист, но и превъзходен есеист. Задълбочените ѝ наблюдения се базират не само на писателския ѝ опит, но и почиват на философско разбиране, което малцина автори притежават. Това, което е най-вече оригинално, е добавянето на нов смислов пласт (в самото заглавие) – този на чувствителността. Препоръчвам!
Тодор П. Тодоров –
С тези есета Токарчук ни въвежда в географията и историята на личното си Въображаемо, в неговите фини, загадъчни картографии. Темите, които разглежда, проникват цялото ѝ писане и мислене, и не са чужди на онези, които вече познават другите ѝ книги. Емпатията като ключ към едно по-цялостно, по-дълбинно разбиране, надхвърлящо способностите на дискурсивния разум – а защо не кажем, че да знаеш и да разбираш са всъщност различни неща? Необходимостта от друг мащаб, от по-висока перспектива, от страшния поглед на нееднозначността, откъдето се вижда повече. Глобализацията и умаляването на света с всичките му културни, човешки последствия. Това са само някои от мотивите, изплели дванайсетте прекрасни есета.