На първото погребение, на което присъства в живота си, петнайсетгодишният Фанурис открива, че чува гласовете на мъртвите и може да говори с тях. Разбрал за дарбата му, чичо му надушва възможност за лесни пари и двамата тръгват от погребение на погребение из цял Крит като преводачи на мъртвите, възползвайки се от нуждата на хората да общуват с починалите си близки, но и от метафизичното желание на мъртвите да променят съдбата на всички.
Един роман, който ни напомня, че всичко, което ни отличава от другите и ни отдалечава от обичайното, всеки талант, всяка наклонност, непременно има двойствена природа, мотивира ни, издига ни, обогатява ни, но в същото време ни измъчва, крие опасности и има своята цена. Няма дарба, която да е не е и проклятие.
Фанурис е 15-годишно момче, което може да чува мъртвите и да говори с тях. Когато разбира за дарбата му, чичо му надушва възможност за лесни пари и двамата напускат селото, за да обикалят Крит от погребение на погребение като преводачи на мъртвите, възползвайки се от нуждата на хората да общуват с починалите си близки, но и от метафизичното желание на мъртвите да променят съдбата на всички.
Приключението, което преобръща живота на Фанурис, го принуждава да съзрее без време, което води до непредсказуеми последствия и до една трудно изстрадана, несподелена любов. През всичките си перипетии момчето се опитва да разбере дали необичайната му способност е дарба, или проклятие.
През тези колебания заедно с него преминаваме и ние, читателите, за да осъзнаем накрая, че без тази негова особеност Фанурис никога нямаше да напусне селото, нямаше да опознае света и живота в цялата им пъстрота. И да си дадем сметка, че всичко, което ни отличава от другите, всичко, което ни отдалечава от обичайното, всеки талант, всяка наклонност непременно има двойствена природа, мотивира ни, издига ни, обогатява ни, но в същото време ни измъчва, крие опасности и има своята цена. Няма дарба, която да не е и проклятие.
Ирена Алексиева
Заглавието е включено в проекта Книги за граничното на издателство ICU, осъществявана благодарение на финансовата подкрепа на програма “Творческа Европа” на Европейския съюз.






Иванка Могилска –
Намирам за възхитително умението да се говори леко, с хумор, доброта и топлина, простичко и увлекателно за сериозни, тежки теми. Михалис Албатис ми изглежда виртуоз в това.
Смъртта; пропиленият живот, изживян според оковите на обществените порядки и разбирания; съзряването (една малка смърт – умира невинният свят на детето) – това са все теми, свързани със силни емоционални сътресения. Сътресения, които Албатис пресъздава през смешни, иронични, парадоксални, трагични, абсудни истории. Всичко при него е навързано като в живота, където рядко има чист драматичен момент. В тази книга драматичното и комичното си скачат в обувките, препъват се едно в друго и ни дават възможност да видим колко много гледни точки, колко много пластове смисъл, вина, съжаление, неведение, осъзнаване, горчивина, любов и красота натрупваме, докато сме живи. Разбираме ли каква ценност е това, умеем ли да го използваме приживе, ще спрем ли да пропиляваме живота си, ако по-често осъзнаваме смъртността си? Това е един от основните въпроси, които изкристализират в хода на книгата. Другият, не по-малко важен според мен, е “Имаме ли наистина нужда от посредник между мъртвите и живите? Помага ли това на едните, помага ли на другите, прави ли съществуването им по-лесно и по-смислено?” И отговорът е доста… противоречив.
Хареса ми също гледната точка към мъртвите – не само това, че и те казват истината, а че те също имат нужда да си подредят живота, макар и минал, да си изяснят някои неща и да пожалят за други.
Разкошна, откъм жизнерадост и истории, книга за порастването и смъртта, които все така имат значение най-вече за живите.
На някой може да му се стори прекалено нагласена случайността, която помага на героите, събира ги и ги разделя. На мен ми се видя напълно естествена и закономерна. Животът е такъв и всяка случайност си има обяснение, просто ние не се вглеждаме достатъчно, за да го намерим.
Много хубава книга и се радвам, че я прочетох именно на Крит, но където и да я четете, мястото е подходящо, моментът е добър.