Когато изпратим деня

Книга за естеството на разказването не само като вид удоволствие, споделено между писателя и читателя, а – по-важното – като дар, поднесен с любов, който се нуждае от любов, за да бъде оценен. (Журито на Европейската награда за литература)

Когато изпратим деня, се настройваме да разказваме истории. Мъж не може да преживее раздялата с любимата си и намира спасение във въображението. Жена получава новината за внезапната смърт на съпруга си и радостта й е безгранична. Син заминава на среща с миналото на смъртно болния си баща. В тази книга хората често се намират на кръстопът, някъде между света, който познават, и онзи, към който са привлечени. Разкъсани между вчера и утре, между реално и въображаемо, те се опитват да проумеят живота, който за тях често е бил загадка. И са готови да реконструират дори миналото си, за да намерят сили да продължат в настоящето.

Когато изпратим деня, оставаме сами с мислите си, свободни да се реем из вътрешните си пространства.

В началото на декември, в рамките на Зимния панаир на книгата в НДК, се състояха поредица от събития, свързани с гостуването на Пиер Мейлак и премиерата на български на изключително успешния му и преведен на шест езика сборник с разкази „Когато изпратим деня“.

Пиер мина като вятър през сърцата на всички, които имаха възможност да се запознаят с него. Остави не само очаровани читатели, но и много приятели отвъд литературата.

Както написа Жюстин Томс в личния си блог: “Когато изпратим деня на Пиер Мейлак е като наниз пътешествия из човешкото – красота и самота, тъга и безвремие, фантазии и земности, влюбвания и мечтания, загуби и загубвания. Книга, изпълнена с любов към момента, към хората, към думите.”

Снимка: Павел Херцог

Пиер Дж. Мейлак е роден в Малта през 1982 година. Автор на детски книги, един роман и два сборника с разкази, носител на многобройни награди, включително Европейската награда за литература (2014). Негови разкази са превеждани на английски, френски, португалски, испански, италиански сръбски, арабски и пр. Разказът му “Ечемичени ниви” е написан специално за сборника “Куфарът на брат ми” (ICU, 2015).

Талантлив и проницателен наблюдател, знаменит колекционер на човешки сърца и настроения. (Чарлс Флорес, The Times)

Мейлак затвърждава репутацията си на автор с точен поглед върху душата и духа на ближния, който не се притеснява да надникне и в по-мрачните кътчета на човешката природа. (Malta Today)

Трябваше да прочета книгата два пъти, някои части дори три пъти, не защото е трудна за разбиране, а защото е пристрастяващо красива. (Алекс Вела Грегъри, The Sunday Times)

 Нюанс от Фелини! (Конрад Тейк, The Architect)

Гласът на Мейлак обхваща от меланхоличното до комичното, от политическото до личното – но винаги е сърдечен и съкровен. (Сандра Акилина, LetsGozo)

Мрачна, силна, много емоционална творба, която изследва силата на спомените и носталгията. (The Malta Independent)

Вижте тук чудесното интервю на Деси Микова с Пиер Мейлак. Телевизията е BIT.

За преводача:
Невена Дишлиева-Кръстева (1971) е преводач на художествена литература от английски език и собственик на издателство ICU. Възпитаник на Софийския университет и НБУ. Превела е над 40 произведения от съвременни англоговорящи автори, сред които книги на Филип Рот, Джефри Юдженидис, Зейди Смит, Рана Дасгупта, Крис Клийв, Пиер Мейлак. Преводът й на „Творците на памет“ от Джефри Мур е отличен със специалната награда „Кръстан Дянков“, учредена от фондация „Елизабет Костова“.
Живее в София, но домът на детството й си остава Ботевград – мястото, където се прибира.

Заглавието е включено в програмата за мигрантска литература на издателство ICU, осъществявана благодарение на финансовата подкрепа на програма „Творческа Европа” на Европейския съюз.