От носителката на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук – един покъртителен разказ, изследващ размитите граници между здравия разум и лудостта, между желанието да въздадеш лична справедливост и вкоренения навик да спазваш обществените конвенции.
Когато в отдалечено планинско село е намерен труп на мъж, заобиколен от дивечови следи, сякаш няма съмнение, че човек е станал жертва на животинско изстъпление…
Прецизно омесен от различни съставки – трилър, криминална мистерия, хроника на унищожаването на природата от човека, философски трактат за естеството на битието и почит към английския поет романтик Уилям Блейк – този неподлежащ на категоризации роман ще ни пренесе в един свят, който едва ли бихме искали да е нашият. Но от който постепенно ще осъзнаваме, че няма измъкване!
„Да се напише книга само за да се разобличи убиецът, е загуба на време и на хартия“, споделя Токарчук. И да, разкриването на убийствата със сигурност е само плъзгане по повърхността на сюжета. Поканени сме да стигнем толкова навътре в тази дръзка и мрачно-красива мистерия, колкото ни стигат силите – емоционални и читателски. А зад привидната локалност на романа е скрита неговата глобалност, психологическата и философската му дълбочина.
Разкошна писателка!
Светлана Алексиевич, лауреат на Нобеловата награда за литература за 2015 г.
„Олга Токарчук не е от писателите, които се изолират от всичко. Не е от мрачните и затворени хора, бил съм свидетел колко я обичат хората в нейния Вроцлав, как я спират на улицата и как тя разговаря с тях. Олга организира един фестивал на кратките истории в родния си град. Олга е човек, много щедър към другите писатели, човек, който не ревнува, това е много рядко качество между писателите. Човек, който има почти мистично отношение към писането и в същото време много здравословно и работно отношение. Водили сме разговори около съня и писането, съня като източник на идеи. Запомнил съм едно от нейните упражнения – колко е важно да уловиш момента на събуждането, за да хванеш съня си и да го пренесеш в бележника. И нейната техника да държи винаги на шкафа до леглото си тефтер и в първия момент, когато стане, веднага да запише съня си. Всичко това го има и в книгите ѝ. И нещо, което при всяка нейна книга, независимо от темата й, винаги остава у мен – нейният глас, книгите й са много лични. Отвъд всички теми, отвъд екокриминалното, вие ще чуете гласа на Олга. В тази книга животните са изписани с главна буква и това не е случайно, това е книга, която споделя едно твърдение на Дарвин, че животните са наши по-стари братя по болка.”
Георги Господинов за Олга Токарчук на представянето на „Карай плуга си през костите на мъртвите“ в Полския институт в София през ноември 2014 г., в което участват още Силвия Чолева и Силвия Борисова).
Стефани Калчева –
Заглавието е необичайно и дълго. Не се изненадах да науча от едно интервю с Олга за Bklynlibrary.org, че първоначално издателите не са били очаровани от избора ѝ – струвал им се е трудно запомнящ се и са се опасявали, че ще попречи на читателския интерес и респективно на продажбите. Авторката обаче ги убеждава, като изтъква, че заглавието не е случайно, а отдава почит към старите полски детективски истории, Агата Кристи, и разбира се, Уилям Блейк, с чиито цитати започва всяка глава. Тези фактори засилват предчувствието за загадка и мистицизъм, което никак не е подвеждащо.
“Зимните сутрини са направени от стомана, имат вкус на метал и остри ръбове. В сряда в осем заранта през януари се вижда, че светът не е бил сътворен за Човека, във всеки случай не за негово удобство и удоволствие.”
Криминалната нишка е само малка част от книгата. Зад нея има философия, дълбочина, глобални проблеми, както и лични, индивидуални. Токарчук за пореден път съумява да направи това по един особено фин начин.
Тодор П. Тодоров –
Великолепна книга. Първата ми среща с Токарчук. Гностически роман за космическата катастрофа, злото и истините, които не виждаме. Светът не е създаден за Човека, пише Токарчук, и природата постоянно ни го напомня. Омагьосващ и в същото време зловещ свят, разположен някъде между Фарго и Туин Пийкс, далеч в полската зима. Ако злото е създало света, не трябва ли доброто да го унищожи, пита главната героиня Душейко, докато води читателя в свят, изпълнен със Създания, Същества, Животни. И мистерии.