Елизабет скоро ще умре, но малцина знаят за болестта й – само лекарят и фризьорът й. Случайна среща с дъщеря й Коко предоставя шанс за споделяне на страшната тайна. Коко се мести да живее при майка си и това вкарва двете жени в лабиринта на сложни взаимоотношения. Миналото нахлува в настоящето с цялата безпощадност на спомените и съзнателно притулваните истини. Острите му ръбове са белязали героите така, както едно преминаване с детско колело през стъклена врата белязва завинаги тялото на Коко…
Холандското издание на Жажда се продава в тираж от 200 000 екземпляра за първите шест месеца и е първата книга на Естер Херитсен, преведена на български. Романът може да се прочете още на арабски, исландски, испански, корейски, немски, хърватски, чешки и др. По него има и игрален филм (2018).
Eстер Херитсен (1972) е нидерландска писателка, определяна като един от обещаващите литературни таланти на Нидерландия още от дебюта ѝ през 2000 г., когато излиза сборникът с разкази Bevoorrecht bewustzijn (Привилегировано съзнание).
Херитсен води популярна седмична колонка в телевизионния справочник VPRO и е удостоена с честта да напише подаръка за нидерландската Седмица на книгата през 2016 г. с тираж 700 000 екземпляра.
В последно време набира популярност и като автор на телевизионни и филмови сценарии. Неин е сценарият на Инстинкт (2019), с който се открива Нидерландският национален филмов фестивал и който привлича сериозно внимание на международни филмови фестивали, а също така е и нидерландската кандидатура за Оскар през 2019 г.
Романите ѝ Superduif (Супергълъб, 2010), Dorst (Жажда, 2012), Roxy (Рокси, 2014) и De Trooster (Утешителят, 2018) са финалисти за престижната награда Libris Literature Prize.
През 2005 е удостоена с наградата BNG за втория си роман Normale dagen (Обикновени дни, 2005), а през 2014 г. получава наградата Frans Kellendonk за цялостно творчество. В началото на 2020 г. за Superduif е удостоена и с наградата Peter van Straaten Psychologieprijs за литературни произведения, които хвърлят светлина върху психични проблеми и заболявания.
Стефани Калчева –
Сурово писане, напомнящо пиеса, стегнати диалози, които ни дават информация за едно разбито семейство, без да боравят с трагизъм и патетично описание на болката и липсата. Виждам романа точно като късометражен филм или постановка. Ако мога да опиша „Жажда“ само с едно изречение, без да отнемам възможността на читателя сам да разбере и разтълкува сюжета, то ще е – книга за травмите, сбогуването и липсата. Изящно, но същевременно неумолимо писане, което буди интерес и причинява дискомфорт.
Snezhana –
Кратък, стегнат роман за най-болезнените липси в живота и жаждата по тях, която ни съпътства от раждането до смъртта.⠀
⠀
Много ми беше тревожно да чета “Жажда”, защото е лишена от щастие. Не е като драматичните романи, в които трагедията все пак е озарена от нещо положително, което ни дава надежда, че всичко е хубаво и може да бъде оправено. В “Жажда” няма лъчи, има само тъмен лабиринт от сложни взаимоотношения и грешни решения, който няма изход. Няма и трагедии – не се сблъскаваме с голяма драма, а само с обикновени, дребни ежедневни моменти, които имат силата по съвсем обикновен начин да съсипват хората.⠀
⠀
“Жажда” ни кара да се сетим за онези парчета от собствените ни истории, които карат гърлото ни да се свива и устата да пресъхва. Но е по-добре да знаем за тях, да не ги забравяме, защото те така или иначе винаги ще са част от нас.⠀