Изгубената душа

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша. Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. – общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, „Пътешествието на хората на книгата“, излиза през 1993 г. и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, „Правек и други времена“ (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност. На български са преведени: „Господин Изразителен“, „Гардеробът“, „Чудати разкази“, „Чувствителният разказвач“, „Изгубената душа“, „Бегуни“, „Дом дневен, дом нощен”, „Правек и други времена“, „Бегуни“, „Последни истории”, „Музика от много барабани”, „Карай плуга си през костите на мъртвите”. Предстоят „Емпузион“, „Анна Ин в гробниците на света“, „Книгите на Яков“. Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място - заради философската дълбочина на творбите ѝ. Под перото на Олга Токарчук литературата е проводник на чувствителност. Нейното писане не цели естетическа промяна, а задълбочаване на общуването. Тя съчетава на пръв поглед несъчетаеми неща, жонглира с жанрове и стилове, експериментира. „Основната движеща сила в прозаичното творчество на авторката е желанието, което определя действията на нейните герои и влияе върху жанровите на цитираните творби. В творчеството на Токарчук се открояват няколко етапа. Първият е от „Пътешествието на хората на книгите“ до „Правек“ – тук най-силната движеща сила и желанието за знание. Втори етап: от „Дом дневен, дом нощен“ до „Бегуни“ – желанието е да се съсредоточи върху Другия, като се солидаризира с него. В третият етап, от „Карай плуга си през костите на мъртвите“ до „Книгите на Яков“, личи стремеж да се осмисли и опише световния ред.“