“Имало едно време един мъж, който бил толкова зает и потънал в работата си, че душата му останала някъде зад него. Той продължил да си живее – да спи, да се храни, да работи, да кара колата си и дори да играе тенис. Понякога обаче се улавял да забелязва, че светът около него е станал някак двуизмерен, плосък, разчертан на квадратчета като в тетрадка по математика.” Прочети откъс
Имало едно време един мъж, който бил толкова зает и потънал в работата си, че душата му останала някъде зад него. Той продължил да си живее – да спи, да се храни, да работи, да кара колата си и дори да играе тенис. Понякога обаче се улавял да забелязва, че светът около него е станал някак двуизмерен, плосък, разчертан на квадратчета като в тетрадка по математика.
„Изгубената душа“ е шедьовър, илюстриран от Йоанна Консехо, лауреат на специалната Bologna Ragazzi Award 2018, и с текст на една от най-награждаваните и популярни полски писателки Олга Токарчук. Едно пътуване дълбоко навътре към собствената ни изгубена същност. Книга за самотата, търсенето на спасение и благодатните земи на детството.
„Изгубената душа“ е първата книга на Токарчук, предназначена за всички възрасти, включително за деца. Посланията тук се предават и визуално, и словесно. Рисунките на Консехо илюстрират историята и създават паралелен разказ, съсредоточен върху силата на очакването, търпението и паметта.
Тегло
0.390 кг
Размери
26.4 × 19.5 × 2 см
Преводач
Силвия Борисова
Награди
Нобелова награда 2018, награда Bologna Ragazzi
Илюстрации и корица
Йоанна Консехо
Редактор
Невена Дишлиева-Кръстева
Коректор
Невена Дишлиева-Кръстева
Предпечат
Асен Илиев
Дата на излизане от печат
2019
Издание
Твърда корица
Брой страници
48
Жанр
Арт книги
Колекция
Олга Токарчук
Език
Български
Националност
Полша
Илюстрации
Цветни
Вид литература
Художествена литература
Автор
Олга Токарчук
Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.
Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. – общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, „Пътешествието на хората на книгата“, излиза през 1993 г. и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, „Правек и други времена“ (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност.
На български са преведени: „Господин Изразителен“, „Гардеробът“, „Чудати разкази“, „Чувствителният разказвач“, „Изгубената душа“, „Бегуни“, „Дом дневен, дом нощен”, „Правек и други времена“, „Бегуни“, „Последни истории”, „Музика от много барабани”, „Карай плуга си през костите на мъртвите”. Предстоят „Емпузион“, „Анна Ин в гробниците на света“, „Книгите на Яков“.
Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място - заради философската дълбочина на творбите ѝ.
Под перото на Олга Токарчук литературата е проводник на чувствителност. Нейното писане не цели естетическа промяна, а задълбочаване на общуването. Тя съчетава на пръв поглед несъчетаеми неща, жонглира с жанрове и стилове, експериментира.
„Основната движеща сила в прозаичното творчество на авторката е желанието, което определя действията на нейните герои и влияе върху жанровите на цитираните творби. В творчеството на Токарчук се открояват няколко етапа. Първият е от „Пътешествието на хората на книгите“ до „Правек“ – тук най-силната движеща сила и желанието за знание. Втори етап: от „Дом дневен, дом нощен“ до „Бегуни“ – желанието е да се съсредоточи върху Другия, като се солидаризира с него. В третият етап, от „Карай плуга си през костите на мъртвите“ до „Книгите на Яков“, личи стремеж да се осмисли и опише световния ред.“
2 отзива за Изгубената душа
Оценено на 5 от 5
Свилен Иванов –
Изгубената душа на Олга Токарчук и Йоана Консехо е от вечните книги. Наричам така онези книги, които никога не можеш да прочетеш докрай, защото всеки път откриваш в тях нови неща. И колкото по-просто е разказана една история – без претенции и демострации на разказваческо умения – толкова по-здраво те хваща за душата и толкова по-дълго те държи. И те кара да се връщаш към нея непрекъснато. В тази книга има много от детството, много от онова, което всеки безвъзвратно губи с времено, но парадоксално, при всяко връщане към спомена го създава отново и в този смисъл го притежава повече и повече. И всъщност така разбира кои са истинските неща, които е имал и които е. Ако например затворя очи и си помисля за книгата, веднага виждам отражението на ветското лице в прозореца на вагона на пътнически влак. Само в тази метафора се събира детството ми, пътищата, които съм изминал и които предстоят. Събира се и живота на майка и татко, и на техните родители, и на децата на децата ми, които едва ли ще пътуват със скоростта на миналото. И колкото повече време минава, толкова повече тази книга ми става по-съкпа. Размиват се границите между текста и рисунките, защото те са просто думи от една и съща история и вече ми е трудно да преценя кой разказ произтича от думите и кой от картините.
Оценено на 5 от 5
Snezhana –
Разкошна книга! <3 Много нежна и красива, илюстрациите вътре са завършени малки картини. Както и залавието предполага, настроението е носталгично, обърнато навътре, но без да угнетяващо. Не е точно щастлива книга, не, но е пълна с надежда и светлина.⠀
⠀
Текстът на Олга Токарчук е стегнат и конкретен, а рисунките на Йоана Консехо не допълват историята, която думите разказват, а равностойнно я създават.⠀
⠀
Ако сега избирате коледни подаръци, горещо ви препоръчвам това малко съкровище. Подходяща е за артистични хора, и мъже, и жени, между другото, а и за деца 🎁
Свилен Иванов –
Изгубената душа на Олга Токарчук и Йоана Консехо е от вечните книги. Наричам така онези книги, които никога не можеш да прочетеш докрай, защото всеки път откриваш в тях нови неща. И колкото по-просто е разказана една история – без претенции и демострации на разказваческо умения – толкова по-здраво те хваща за душата и толкова по-дълго те държи. И те кара да се връщаш към нея непрекъснато. В тази книга има много от детството, много от онова, което всеки безвъзвратно губи с времено, но парадоксално, при всяко връщане към спомена го създава отново и в този смисъл го притежава повече и повече. И всъщност така разбира кои са истинските неща, които е имал и които е. Ако например затворя очи и си помисля за книгата, веднага виждам отражението на ветското лице в прозореца на вагона на пътнически влак. Само в тази метафора се събира детството ми, пътищата, които съм изминал и които предстоят. Събира се и живота на майка и татко, и на техните родители, и на децата на децата ми, които едва ли ще пътуват със скоростта на миналото. И колкото повече време минава, толкова повече тази книга ми става по-съкпа. Размиват се границите между текста и рисунките, защото те са просто думи от една и съща история и вече ми е трудно да преценя кой разказ произтича от думите и кой от картините.
Snezhana –
Разкошна книга! <3 Много нежна и красива, илюстрациите вътре са завършени малки картини. Както и залавието предполага, настроението е носталгично, обърнато навътре, но без да угнетяващо. Не е точно щастлива книга, не, но е пълна с надежда и светлина.⠀
⠀
Текстът на Олга Токарчук е стегнат и конкретен, а рисунките на Йоана Консехо не допълват историята, която думите разказват, а равностойнно я създават.⠀
⠀
Ако сега избирате коледни подаръци, горещо ви препоръчвам това малко съкровище. Подходяща е за артистични хора, и мъже, и жени, между другото, а и за деца 🎁