Имало едно време един мъж, който бил толкова зает и потънал в работата си, че душата му останала някъде зад него. Той продължил да си живее – да спи, да се храни, да работи, да кара колата си и дори да играе тенис. Понякога обаче се улавял да забелязва, че светът около него е станал някак двуизмерен, плосък, разчертан на квадратчета като в тетрадка по математика.
„Изгубената душа“ е шедьовър, илюстриран от Йоанна Консехо, лауреат на специалната Bologna Ragazzi Award 2018, и с текст на една от най-награждаваните и популярни полски писателки Олга Токарчук. Едно пътуване дълбоко навътре към собствената ни изгубена същност. Книга за самотата, търсенето на спасение и благодатните земи на детството.
„Изгубената душа“ е първата книга на Токарчук, предназначена за всички възрасти, включително за деца. Посланията тук се предават и визуално, и словесно. Рисунките на Консехо илюстрират историята и създават паралелен разказ, съсредоточен върху силата на очакването, търпението и паметта.
Свилен Иванов –
Изгубената душа на Олга Токарчук и Йоана Консехо е от вечните книги. Наричам така онези книги, които никога не можеш да прочетеш докрай, защото всеки път откриваш в тях нови неща. И колкото по-просто е разказана една история – без претенции и демострации на разказваческо умения – толкова по-здраво те хваща за душата и толкова по-дълго те държи. И те кара да се връщаш към нея непрекъснато. В тази книга има много от детството, много от онова, което всеки безвъзвратно губи с времено, но парадоксално, при всяко връщане към спомена го създава отново и в този смисъл го притежава повече и повече. И всъщност така разбира кои са истинските неща, които е имал и които е. Ако например затворя очи и си помисля за книгата, веднага виждам отражението на ветското лице в прозореца на вагона на пътнически влак. Само в тази метафора се събира детството ми, пътищата, които съм изминал и които предстоят. Събира се и живота на майка и татко, и на техните родители, и на децата на децата ми, които едва ли ще пътуват със скоростта на миналото. И колкото повече време минава, толкова повече тази книга ми става по-съкпа. Размиват се границите между текста и рисунките, защото те са просто думи от една и съща история и вече ми е трудно да преценя кой разказ произтича от думите и кой от картините.
Snezhana –
Разкошна книга! <3 Много нежна и красива, илюстрациите вътре са завършени малки картини. Както и залавието предполага, настроението е носталгично, обърнато навътре, но без да угнетяващо. Не е точно щастлива книга, не, но е пълна с надежда и светлина.⠀
⠀
Текстът на Олга Токарчук е стегнат и конкретен, а рисунките на Йоана Консехо не допълват историята, която думите разказват, а равностойнно я създават.⠀
⠀
Ако сега избирате коледни подаръци, горещо ви препоръчвам това малко съкровище. Подходяща е за артистични хора, и мъже, и жени, между другото, а и за деца 🎁