Благодарение на тези страници заедно събираме едно десетилетие, връщаме се към Синьото, Ах, Мария и Витамин Б, към москвич Алеко и касетките, в Созопол, какъвто беше някога. При други мили… Заедно сме riders on the storm, holy divers и absolute beginners. Завинаги в ягодовите полета. Недосегаеми и вечни.
Автори: Ангелина Александрова, Борис Ангелов, Борислав Лазаров, Велина Минкова, Веселина Седларска, Веселин Златков, Георги Господинов, Димитър Коцев-Шошо, Деляна Манева, Десислава Желева, Евгени Димитров, Еми Барух, Ерол Ибрахимов, Ива Колева, Калояна Климентова, Капка Тодорова, Катя Атанасова, Марина Евгениева, Милена Делева, Мирослава Кацарова, Митко Новков, Наталия Делева, Петя Кокудева, Райчо Ангелов, Силвия Недкова
Стефани Калчева –
Месеци преди да се появи „Истории от 90-те“, читателите коментираха по книжните групи и се вълнуваха, в това число и аз. Нямах търпение да разбера кои са 26-те истории, да намеря сред тях познати имена и да надникна в техните спомени за десетилетие, което всеки от нас носи в себе си по различен начин. И ако при едни е носталгия по детството, то при други е ясен и съзнателен отрязък от студентския живот и създаването на семейство, често съвпадащо с бала и напускането на дома.
Тематичната и финална антология на издателство „ICU“ (другите две са „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“) отново е изключително лична, откровена и честна. Напомня ми на дневник, в който историите се завихрят и отпращат към години, когато интернетът беше мираж, но пък инфлацията, протестите и зимите с имена на политици – съвсем тежащи в своята реалност. Деветдесетте са десетилетието на смущаващите абитуриентски прически, жилищните измами, раждането на демокрацията със старите кадри на ключови позиции, спринтът между разочарование, надежда и примирение.
Сред авторите в сборника са Веселина Седларска, Десислава Желева, Петя Кокудева, Ива Колева, Митко Новков и много други. Нямам намерение да изброявам всички, но искам да споделя чувството, което предизвикаха в мен – благодарност. Благодарност, че мога да се приютя до тяхната младост и опит, в някои разкази дори и със снимки, с хипарски песни и прически, вицове, мутри, наркотици, електронна музика, казарма, шантави приключения с пътешествия на стоп и спане под звездите, китари и смелото безгрижие на момчета и момичета, които се превръщат в мъже и жени на фона на политическите катаклизми. Духът на промяната кръжи около всичко, което двайсет и шестимата автори преживяват. Видно е както в ентусиазма им, така и в опасенията, че светлото бъдеще може би не е чак толкова светло.
Любим сборник, любим.
Диана Петрова –
Интересни истории в различни стилове на авторите, които разказват за различни нюанси на 90-те години. Хареса ми най-много вестникарския разказ на Силвия Недкова. Смяхме се у дома заедно на някои моменти и се върнахме в миналото. Реално книгата съумява да стори това – по своенравен начин да документира нещо, което не е толкова старо, че да е история, нито толкова ново, че да не е интересно въобще. Идеята на издателството е сполучлива, получила се е нашенска супа от мили истории. Браво!