„Стиховете на Катерина Стойкова притежават сдържаната непримиримост на живота към собствената си преходност. Тя не пее, не плаче, не танцува около себе си и за себе си. Тя мисли с чувствата си и ни прави чувствителни чрез помислите си.” (Румен Леонидов)
Стефани Калчева –
Това е една от книгите, които наистина, ама наистина задължително чета по няколко пъти в годината. Катя Стойкова има дарбата да ме зашеметява всеки път наново и хем е същото, хем по различен начин. Адски ми е важна тази книга, може би най-любимата ми нейна, а аз съм й чела всичко.