В рамките на една година, наситена с изпитания, трима млади мъже и една незабравима жена предприемат бягство от трудното си минало към надеждата за нов живот. Благонадеждният Автар пристигна в Англия със студентска виза, след като продава единия си бъбрек. Тайната му го задължава да закриля младия и наивен Рандип, мигрирал с уредена брачна виза в опит да подпомогне семейството си след нервния срив на своя баща. След като прекосява цяла Азия и Европа, в Шефилд се оказва и Тарлочан, мълчалив млад мъж от кастата на недокосваемите, напуснал Индия, след като близките му са избити от религиозни фанатици в Бихар. В Англия ги очаква една незабравима жена, набожната Нариндер от традиционно сикхско семейство, превърнала своя религиозен дълг в средоточие на живота си, ала принудена от шемета на непозволената си любов да преобрази себе си с покоряващо великодушие и непоклатимо благородство. Бягства от трагедията към мечтата, от Дарвинова борба за оцеляване към уютно и спокойно съществуване, от предразсъдъците и расизма към изконното човешко достойнство. Бягство от омразата към обичта: към другия, към себе си, към себе си като друг. Бягство от мръсния под на една закусвалня към края на един континент, където се срещат три морета, а Луната е тъй огромна и тъй близо, че сякаш можеш да я докоснеш.
Бягство в овладяната дълбока емоция и щедрата емпатия на света, създаден от въображението на Санджив Сахота – непритворен и незабравим.
Санджив Сахота е роден през 1981 година в Дарби. Следва математика в Импириъл Колидж в Лондон, а първият си роман прочита на 18-годишна възраст. Дебютният му роман „Наши са улиците“ (Ours Are The Streets) излиза през 2011 г. Observer нарича „безспорно изключителен“, а Times го определен като „дълбоко морално произведение, интелигентно и въздействащо“. Вторият му роман „Годината на бягствата“ (2015) печели награда „Анкор“ за най-добър втори роман, Европейската награда за литература за 2017 г. и попада в краткия списък за наградата „Ман Букър“. През 2013 г. Сахота влиза в списъка на двайсетте най-добри млади писатели на сп. „Гранта“. През 2018 г. е избран за член на Кралското литературно дружество в рамките на инициативата „40 автори под 40“. От 2019 г. Сахота преподава творческо писане в Дърамския университет.
„Чета литература, за да разбера света. Наблюдавам живота на други хора в словесното пространство, родено от въображението, защото така преминавам по-пълноценно през своя живот.“ (Санджив Сахота)
Автор
Санджив Сахота
Санджив Сахота е роден през 1981 година в Дарби, Великобритания. Потомък на имигранти от Индия, преселили се на Острова през 60-те. Следва математика в лондонския Импириъл Колидж, но точните науки не са неговият път. Първия си роман, „Среднощни деца“ от Салман Рушди, прочита осемнайсетгодишен и оттогава Рушди се превръща в негово вдъхновение – не само като читател, но и като писател.
Дебютният роман на Сахота „Наши са улиците“ (Ours Are The Streets) излиза през 2011 г. Observer го нарича „безспорно изключителен“, а Times определя книгата като „дълбоко морално произведение, интелигентно и въздействащо“. Вторият му роман „Годината на бягствата“ (2015) печели награда „Анкор“ за най-добър втори роман, Европейската награда за литература (2017) и попада в краткия списък за наградата „Ман Букър“. През 2013 г. Сахота влиза в списъка на двайсетимата най-добри млади писатели на сп. „Гранта“. През 2018 г. е избран за член на Кралското литературно дружество в рамките на инициативата „40 автори под 40 години“.
От 2019 г. Сахота преподава творческо писане в Дърамския университет.
Живее в Шефилд със съпругата си и двете им деца. В китно, потънало в зеленина предградие, недалеч от Екълсол Роуд, където се развива голяма част от действието в романа.
Годината на бягствата
1 × 18.61 лв.
Милена Златарова –
Доста сурова книга, която почти документално, без разкрасяване, разказва за съдбата на индийските имигранти в Англия. Трима млади мъже напускат Индия, за да помогнат на семействата си, и стигат буквално до дъното. В името на оцеляването си и примамливия успех те заплащат много висока цена – заплащат с телата и достойнството си. Техните съдби се преплитат с тази на младата Нариндер, която се опитва да изкупи своя вина, като им помага. В суровите и несправедливи условия на нелегалния имигрантски живот приятелството, лоялността, обичта изглеждат като невъзможен лукс, но все пак съществуват, дори и когато се проявяват по доста своеобразен начин.
На пръв поглед – много безрадостен, депресиращ роман, труден за харесване, и все пак тази суровост, автентичност увличат, разкриват свят, до който малко от нас са се докосвали. Предполагам, че предизвиква полярни читателски реакции – или успяваш да се настроиш на неговата вълна и историите те увличат, или зарязваш отегчено книгата към стотната страница. Действието е тясно свързано с религията и културата на сикхите и читателят се сблъсква с доста чужди думи и понятия, което не улеснява четенето, но пък кой е казал, че всичко трябва да е лесно смилаемо? 🙂