Генът на съмнението
Автор
Никос Панайотопулос
| Преводач | Ирена Алексиева |
|---|---|
| Дизайн | Таня Минчева/Kontur Creative |
| Издание | Мека корица, Първо издание |
| Брой страници | 200 |
Алберт Цимерман успява да изолира гена на съмнението. С обикновен кръвен тест е възможно да се провери дали човек притежава творчески заложби. Светът на изкуството е преобърнат и разделен на касти: недосегаеми, надарени бебета, доказани, зачеркнати. Организират се сафарита за творци. Талантът вече е измерима величина, но ореолът на загадъчност и неуловимост е завинаги заличен.
Ако съмнението изчезне, какво крепи изкуството?
Безплатна доставка в България при поръчки над 80лв.
Възможност за връщане в срок от 14 дни.
Изпращане с опция "Преглед" - отворете, преди да приемете.
Също може да ви хареса…
Недосегаеми, надарени бебета, доказани, зачеркнати – в това е превърнат светът на изкуството, след като в съвсем близкото бъдеще американският биолог Алберт Цимерман изолира гена на твореца. Не го ли притежаваш, нямаш място под творческото слънце. Тестът на Цимерман подписва смъртната присъда на съмнението и създава хаос отвъд всяка представа.
Със своя дистопичен – но притеснително реалистичен – роман, гръцкият писател Никос Панайотопулос провокира неудобни, плашещи въпроси: възможно ли е да оцелеем в свят на черно и бяло, без нюанси, категорични и неусъмнени? С какъв аршин се мери талантът? Има ли смисъл да живеем, ако няма надежда да попаднем в деликатната сянка на неясното, непредвидимото, роденото от искрата на гения?
Съмнението е първичният материал, но и силата на твореца. Ако се премахне съмнението, тогава не говорим за изкуство, а за пропаганда.
Генът на съмнението излиза на български с подкрепата на
програма Творческа Европа към Европейския съюз, като част от мащабен
проект на издателство ICU, озаглавен Чувствителни книги за
чувствителни читатели (2023 – 2025).
| Тегло | 0.300 кг |
|---|---|
| Размери | 21 × 14 × 3 см |
| Илюстрации и корица | Таня Минчева/Kontur Creative |
| Редактор | Невена Дишлиева-Кръстева |
| Коректор | Ива Колева |
| Предпечат | Асен Илиев |
| Дата на излизане от печат | 17.7.2024 |
| Издание | Мека корица, Първо издание |
| Формат | 140×210 |
| Брой страници | 200 |
| Жанр | Романи |
| Език | Български |
| Националност | Гърция |
| Вид литература | Преводна литература, Художествена литература |
Автор
Никос Панайотопулос
1 отзив за Генът на съмнението
Добавяне на отзив
Свързани продукти
Цветелина Марева –
Тази книга много ме изненада. Признавам, че не очаквах чак такъв page-turner. Нямах търпение да прочета финала, защото през цялото време очаквах обрат, който ще издигне книгата още едно ниво нагоре. Така се и получи.
Сюжета няма да разказвам, има си анотация за тази цел, пък и на мен самата такъв тип отзиви не са ми любопитни. Ще споделя на какви мисли ме наведе книгата мен. Да, ясно е, че самата тема за откритието на гена на твореца чрез кръвен тест, сама по себе си е увлекателна и притегателна. Въпросите за смисъла и ролята на съмнението в създаването на изкуство предполагам сме си ги задавали всички, които имаме интерес в тази област. Несигурността и страхът от посредственост са неизбежни в процеса на творчество. Поне аз самата съм намирала много повече дълбочина в произведения, които не спестяват тази човешка слабост, и признавам, че предпочитам и общуването с такива хора. Да не се страхуваш да покажеш уязвимостта си, е conditio sine qua non за всеки, който се захваща с изкуство.
От години ми е тема, по която често си мисля, и потребността от признание, от външна валидация. Кое те утвърждава като творец всъщност? Кой е повратният момент: процесът на създаване, срещата с публиката или получаването на признание от нея и/или професионалната критика?
И ако е първото, къде е границата между графоманията и талантливото писане например? Кой я задава? Защото, ако пък е второто, този роман показва ясно колко лесно се поддава на влияние читателският вкус, както и този на т.нар. критици.
Едно от когнитивните изкривявания cognitive bias, за което се говори в психологията, е влиянието от авторитети. Това важи в особена степен за възприятието на изкуство. Да, малцина ще си признаят, че предпочитанията им към дадено произведение всъщност са повлияни от прочетен хвалебствен отзив или получена престижна награда, но можем ли наистина да сме толкова сигурни в това.
Никос Панайотопулос е написал остроумен и находчив роман, в който с добронамерен хумор разглежда тези въпроси чрез забавни препратки към известни имена от психологията и литературата. Книгата се чете бързо, стилът е динамичен и кинематографичен, с много хубави диалози.
Поредното заглавие от издателство ICU, което бих препоръчала.