Джорджич се връща
(1)
26.80 лв.

Джорджич се връща

(1 читателски отзив)

Преводач Лилия Мързликар
Дизайн Стоян Атанасов/Kontur Creative
Награди Жупаничева награда – най-голямото отличие на Любляна за изключителни постижения в областта на изкуството и културата (2017), Награда „Ангелус“ (Наградата „Ангелус“ е полска международна награда, учредена през 2006 г., Финалист за Негошевата награда (2017), награда „Кресник“ за роман на годината 2017
Издание Мека корица, Първо издание
Брой страници 304

Роман за пътуването към себе си, за мълчаливото справяне с травмата и за бунтуващия се млад човек, който търси мястото си в живота.

Код: ISBN 978-619-7674-56-9 Категория: Етикети: , ,
Виж повече за продукта

26.80 лв.

Оцени продукта

Също може да ви хареса…

16.90 лв.

Брутален, езиково дързък и задъхано емоционален роман за мълчаливото справяне с травмите на миналото и за бунтуващия се млад човек, който се опитва да си обясни себе си и света си. “Джорджич се връща”, третият роман на Горан Войнович, който се появява на български, е драматична и силна история за приятелствата и предателствата, за семейството и самотата, за местата и преместванията по осеяната с димящи рани територия на бившите югославски републики.

Не знам какво чакахме. Може би операцията, а може би тоя наш живот да мине и ние двамата най-накрая да престанем да треперим от страх. Да престанем да бягаме един от друг и от всички останали. Какъвто бащата, такъв и синът. Две уплашени кутрета, които нещо там ръмжат и лаят.

Тегло 0.300 кг
Размери 21 × 14 × 2 см
Преводач

Лилия Мързликар

Награди

Жупаничева награда – най-голямото отличие на Любляна за изключителни постижения в областта на изкуството и културата (2017), Награда „Ангелус“ (Наградата „Ангелус“ е полска международна награда, учредена през 2006 г., Финалист за Негошевата награда (2017), награда „Кресник“ за роман на годината 2017

Редактор

Ина Иванова

Коректор

Ива Колева

Илюстрации и корица

Стоян Атанасов/Kontur Creative

Предпечат

Асен Илиев

Дата на излизане от печат

29.03.2024

Издание

Мека корица, Първо издание

Формат

140×210

Брой страници

304

Жанр

Романи

Език

Български

Националност

Словения

Вид литература

Преводна литература, Художествена литература

Автор

Горан Войнович

„Смокинята“ е третият роман на младия словенски режисьор, сценарист, колумнист, поет и писател Горан Войнович (1980), който става популярен с дебютния си роман „Южняците – вън!“, донесъл му множество награди… и проблеми с полицията. С „Югославия, моя страна“ авторът надминава всички очаквания както на читателите, така и на критиците и си спечелва място сред най-интересните и запомнящи се млади словенски писатели. Носител е на престижната европейска литературна награда „Ангелус“ и трикратен носител на наградата „Кресник“ за роман на годината. Произведенията му са превеждани на английски, италиански, полски, сръбски, хърватски, чешки и др. Завършва Академията за театър, радио, филми и телевизия в Любляна, като специализира телевизионна режисура и писане на сценарий. Съсценарист е на филма „Успех, Недим“ (Good Luck Nedim), спечелил наградата „Сърцето на Сараево“ и номиниран за най-добър късометражен филм на Европейската филмова академия. Режисьор на късометражни и пълнометражни филми. Войнович е считан за един от най-талантливите автори на своето поколение. Филмовите списания и вестници редовно публикуват негови статии и колонки.

1 отзив за Джорджич се връща

  1. Ина Иванова

    Напрегнат вътрешен монолог и един герой, който е в перманентна непригодност да се почувства припознат, принадлежен към културния код на която и да е от страните, останали след разпадането на Югославия.
    Да, Марко Джорджич е лошо момче. Но и посвоему добър син. Марко Джорджич умее да наблюдава какво се случва наоколо му без да си прави илюзии. Умее и да се самонаблюдава иронично. И винаги се влюбва в неподходящите момичета – което не е чак толкова трудно в регион, все още разкъсван от етнически, религиозни и поствоенни опити да се самоопределиш.
    Марко се връща в дома на родителите си в Словения след като е бил изпратен за няколко години при роднини в Босна. Все едно къде живее обаче, той винаги се озовава в ситуацията на самотен бунтар, навсякъде е чужденец в най-оголения, екзистенциален смисъл на думата.
    Езикът на чефура Джорджич е ярък и наелектризиращ конгломерат от каламбури, ругатни, уличен сленг и елиптични изречения. И не може да те остави безразличен.
    (какво е “чефур”? Това е полупрезрителното наименование, с което словенците наричат имигрантите от бившите югославски републики).
    Джорджич е толкова жител на квартал Фужине, колкото и обитател на имагинерно общество от баскетболни запалянковци, които болеят своя по-добър свят. В който да не са никои.
    Все едно дали почти се е влюбил, дали бъбри с приятел от детинство или неловко предъвква обичта си край болничното легло на баща си, Марко Джорджич успява да те накара едновременно да се смееш и да преглъщаш по-шумно от обикновено. Защото живее пълнокръвно – търси мястото си в живота с хъс и малко напук. Както вероятно оцеляваме всички тук, на Балканите.
    Романът предлага няколко обрата, които ни напомнят, че в света на възрастните добрите намерения често са част от извършването на неособено законни действия. Че болезнена самота зрее и горчи у всички нас.
    И изключителен финал!
    Горан Войнович (почти като във филма Another round на Винтерберг) оставя героя си високо във въздуха, в полет, на границата между гравитацията на Земята и куража да излезеш от орбитата на всекидневието, каквото и да ти струва.

    (Отделно браво на преводачката Лилия Мързликар!)

Добавяне на отзив