Брутален, езиково дързък и задъхано емоционален роман за мълчаливото справяне с травмите на миналото и за бунтуващия се млад човек, който се опитва да си обясни себе си и света си. “Джорджич се връща”, третият роман на Горан Войнович, който се появява на български, е драматична и силна история за приятелствата и предателствата, за семейството и самотата, за местата и преместванията по осеяната с димящи рани територия на бившите югославски републики.
Не знам какво чакахме. Може би операцията, а може би тоя наш живот да мине и ние двамата най-накрая да престанем да треперим от страх. Да престанем да бягаме един от друг и от всички останали. Какъвто бащата, такъв и синът. Две уплашени кутрета, които нещо там ръмжат и лаят.
Ина Иванова –
Напрегнат вътрешен монолог и един герой, който е в перманентна непригодност да се почувства припознат, принадлежен към културния код на която и да е от страните, останали след разпадането на Югославия.
Да, Марко Джорджич е лошо момче. Но и посвоему добър син. Марко Джорджич умее да наблюдава какво се случва наоколо му без да си прави илюзии. Умее и да се самонаблюдава иронично. И винаги се влюбва в неподходящите момичета – което не е чак толкова трудно в регион, все още разкъсван от етнически, религиозни и поствоенни опити да се самоопределиш.
Марко се връща в дома на родителите си в Словения след като е бил изпратен за няколко години при роднини в Босна. Все едно къде живее обаче, той винаги се озовава в ситуацията на самотен бунтар, навсякъде е чужденец в най-оголения, екзистенциален смисъл на думата.
Езикът на чефура Джорджич е ярък и наелектризиращ конгломерат от каламбури, ругатни, уличен сленг и елиптични изречения. И не може да те остави безразличен.
(какво е “чефур”? Това е полупрезрителното наименование, с което словенците наричат имигрантите от бившите югославски републики).
Джорджич е толкова жител на квартал Фужине, колкото и обитател на имагинерно общество от баскетболни запалянковци, които болеят своя по-добър свят. В който да не са никои.
Все едно дали почти се е влюбил, дали бъбри с приятел от детинство или неловко предъвква обичта си край болничното легло на баща си, Марко Джорджич успява да те накара едновременно да се смееш и да преглъщаш по-шумно от обикновено. Защото живее пълнокръвно – търси мястото си в живота с хъс и малко напук. Както вероятно оцеляваме всички тук, на Балканите.
Романът предлага няколко обрата, които ни напомнят, че в света на възрастните добрите намерения често са част от извършването на неособено законни действия. Че болезнена самота зрее и горчи у всички нас.
И изключителен финал!
Горан Войнович (почти като във филма Another round на Винтерберг) оставя героя си високо във въздуха, в полет, на границата между гравитацията на Земята и куража да излезеш от орбитата на всекидневието, каквото и да ти струва.
(Отделно браво на преводачката Лилия Мързликар!)