Чудати разкази
Автор
Олга Токарчук
| Преводач | Силвия Борисова |
|---|---|
| Дизайн | Таня Минчева/Kontur Creative |
| Награди | Нобелова награда 2018 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 190 |
Иска ми се да подтикна читателя да се запита какво означава нещо да е чудато? В литературната традиция има един такъв вид разкази – често ги наричат „необикновени“, „невероятни“, или някога, още през 19 век – фантастични. И това е била една такава пролука в класическия разказ, която всъщност е въвела елемента на необикновеното. (Олга Токарчук)
Прочети откъс
Безплатна доставка в България при поръчки над 80лв.
Възможност за връщане в срок от 14 дни.
Изпращане с опция "Преглед" - отворете, преди да приемете.
Също може да ви хареса…
-19%
Изчерпан
Original price was: 36.90 лв..30.00 лв.Текущата цена е: 30.00 лв..
Чудати разкази е книга, която разширява кръгозора на читателя, залива го с въпроси и го изпълва с удивление. Ако си припомним онова класическо дейвидлинчовско „Совите не са това, което са“, то можем да го открием и тук, в разказите на Токарчук, които жонглират свободно с гротеската, черния хумор и дръзкия полет на фантазията.
“Впрочем има и по-лоши неща от смъртта, от това вампир да ти изсмуче кръвта или върколаци да те разкъсат. Децата знаят най-добре: самата смърт може да се преживее. Най-лошо е онова, което се повтаря, което е ритмично, неизменно, предвидимо, неизбежно и непокорно – онова, на което не можеш да повлияеш, което те стисва в лапите си и те повлича напред.”
Из “Пътникът”
Светът става все по-чудат
Последният сборник с разкази на нобелистката Олга Токарчук ни разпилява из диплите на времето и пространството, за да ни върне обратно в себе си. Тези десет изненадващи и непредвидими истории освежават възприятията ни и обръщат погледа ни навътре.
Чудатите разкази на Токарчук смесват елементи от гротеската, ужаса, антиутопията с класическия разказ за крехкото съществуване на човека тук и сега; вадят на показ дълбоки терзания и страхове. И накрая, парадоксално, се чувстваме едновременно умиротворени и изпълнени с неспокойство. Гладни за още.
На какво се дължи усещането за чудатост – на света или на самите нас? Защо продължаваме да гледаме на себе си с отстранения поглед на чужденец? Защо все нещо не ни достига? Къде е изворът на страховете ни? Ако светът е създаден по човешките мерки, защо ни е толкова трудно в него? Кои сме, откъде сме дошли?
Хората бяха забравили думите, а когато тях ги нямаше, не можеха да бъдат използвани, следователно не можеше да бъде описана и тази част на света, която потъваше в небитието, а след като не можеше да бъде описана, никой не мислеше за нея. Прост начин да се потренира несъществуване.
Една изненадваща книга отвъд всички категории.
Какво наричаме чудато?
Френското прилагателно bizzare означава странен, чудат, но и забавен. Тези разкази са необикновени и чудати както по отношение както на мястото на действие, така и по линия на времето, действието в тях се развива в различни краища на света – от Жечпосполита през 16. век, през съвременна Азия до незнайна територия в едно неопределено бъдеще, родена от богатото въображение на Токарчук. Чудатостта, сякаш ни припомня авторката, необикновеното, е характерно не само за хората и техните състояния, но и за света.
Фондацията на Токарчук
Инвестира във фондация, която подкрепя писатели и преводачи в частност и полската култура като цяло. Сред каузите на фондацията ѝ са борбата с дискриминацията и подкрепата на гражданските свободи и правата на животните. Фондацията е базирана във Вроцлав – градът, на който Токарчук е почетен гражданин.
По думите на писателката, тази фондация е замислена като „място за международен разговор за способността на литературата да оценява състоянието на видимия и невидимия свят, да описва действителността, в която опасно бързо се развихрят ксенофобски и националистически настроения, и в крайна сметка място, посветено на разговора за изкуството и човека като част от природата“.
„Иска ми се да намеря пресечната точка между природата и изкуството, как да видим природата по различен начин – всичките тези неща, които са свързани с промяната на гледната точка.“
Може да намерите тези чудати разкази в комплект Нобелови наслади с подарък канче.
| Тегло | 0.38 кг |
|---|---|
| Размери | 21 × 14 × 2 см |
| Преводач | Силвия Борисова |
| Награди | Нобелова награда 2018 |
| Илюстрации и корица | Таня Минчева/Kontur Creative |
| Редактор | Невена Дишлиева-Кръстева |
| Коректор | Ива Колева |
| Предпечат | Асен Илиев |
| Дата на излизане от печат | 2021 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 190 |
| Жанр | Разкази |
| Колекция | Олга Токарчук |
| Език | Български |
| Националност | Полша |
| Илюстрации | Черно-бели |
| Вид литература | Художествена литература |
Автор
Олга Токарчук
Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.
Токарчук
е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. – общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, „Пътешествието на хората на книгата“, излиза през 1993 г. и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, „Правек и други времена“ (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност.На български
са преведени: „Емпузион“,„Господин Изразителен“, „Гардеробът“, „Чудати разкази“, „Чувствителният разказвач“, „Изгубената душа“, „Бегуни“, „Дом дневен, дом нощен”, „Правек и други времена“, „Бегуни“, „Последни истории”, „Музика от много барабани”, „Карай плуга си през костите на мъртвите”. През 2025 г. предстои „Книгите на Яков“.Популярността
на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място - заради философската дълбочина на творбите ѝ.Под перото
на Олга Токарчук литературата е проводник на чувствителност. Нейното писане не цели естетическа промяна, а задълбочаване на общуването. Тя съчетава на пръв поглед несъчетаеми неща, жонглира с жанрове и стилове, експериментира.
7 отзива за Чудати разкази
Добавяне на отзив
Свързани продукти
-50%
Original price was: 17.90 лв..9.00 лв.Текущата цена е: 9.00 лв..
-18%
Original price was: 15.90 лв..13.00 лв.Текущата цена е: 13.00 лв..
-18%
Original price was: 22.00 лв..18.00 лв.Текущата цена е: 18.00 лв..
-31%
Original price was: 15.90 лв..11.00 лв.Текущата цена е: 11.00 лв..
-37%
Original price was: 15.90 лв..10.00 лв.Текущата цена е: 10.00 лв..
-11%
Original price was: 16.90 лв..15.00 лв.Текущата цена е: 15.00 лв..
-10%
Original price was: 17.00 лв..15.30 лв.Текущата цена е: 15.30 лв..
-20%
Original price was: 16.90 лв..13.50 лв.Текущата цена е: 13.50 лв..
Валерия Кръстанова –
Малко ми бяха десет разказа! Имах чувството, че Токарчук е събрала тук цялото си творчество, парченца от романите, предишни разкази, от есета и философски възгледи за живота. Благодарна съм, че по такъв начин ме предизвиква да сменям перспективата не само към литературата, ами май и въобще. Ако трябва да посоча любим разказ: този за професора и падналата жена.
София Петрова –
Книгите на Олга Токарчук са цяла Вселена. Не можеш просто да седнеш и да четеш нейна книга. Трябва да си отделиш специално време, да се отдадеш, да вникнеш. Силни, дълбоко емоционални, впечатляващи и завладяващи са точните думи, които да опишат всяко нейно произведение.
Душейко –
Токарчук пак ни води в страната на чудатостта!
Цветелина Марева –
Страхотна Олга и в този сборник! Преполових го и не искам да приключва. 🙂
sturow –
В този хубав снежен ден човек е добре да се стопли с чудната “зимнина”, която ни е оставила Олга Токарчук. Но и да внимава за гъпки! 😉 Да не забравя и най-добрата корица!
Ина Иванова –
Светът на тези разкази е пространство на размитите граници, на смътно нахлуващото усещане за другост, на смут и ирационално безпокойство. И все пак те не са страшни, нито макабрени в строгата дефиниция на понятието. „Чудати” е чудесно определение – защото перифериите винаги оставят у нас чувството за „някакво загадъчно безсилие”.
Познатото в тези текстове неуловимо се променя, измества се от фокус. В обичайните стаи и предмети се спотайва нещо друго, нещо от колективното ни несъзнавано. И светът става все по-малко разпознаваем точно в дребните си, домашни детайли. В това – струва ми се – има нещо неестествено, необяснимо и затова – някак непочтително. Олга Токарчук не предлага обяснения и така пред нас разказ след разказ се изправя непознат, фикционален свят., който сякаш не те допуска да влезеш в него. Токарчук играе с очакването ни – леки алюзии те насочват да подозираш, да доизмисляш чудатите ѝ времепространства. Например… понякога да послушаш трансплантираното си сърце, те отвежда на непознати места, в които времето е „плитко” и по туристически плоско.
А после? Е, после следват текстове за трансформацията и единността на световете, отдавнашна теза на авторката, която се прокрадва във всичките ѝ книги. Сред любимите ми се оказа „Transfugium”. Не, нищо няма да издам. Само толкова: „Западняците са убедени, че драматично и радикално се различават от останалите хора, от другите същества, че са изключителни, трагични […] А това просто е превръщане на дребни различия в големи драми.”
Олга Токарчук и нейното усещане за размиване на границите е на всички нива. Тя играе с перфидното удоволствие на човек, който не се бои от открития, застрашаващи познатите понятия. Тя предизвиква: „…човек се ражда като бомба, напълнена с най-различни потенциали, и времето на израстване и узряване изобщо не е обогатяване и научаване, а по-скоро елиминиране на възможностите една след друга.”
Нашият биологичен свят, удачно и безстрастно сравнен с мравуняк, е обект на изследване във всичките ѝ книги. Този сборник с разкази обаче е внимателно градиран и неусетно ще ви заведе до последния, в който става дума за човешката жестокост в името на нещо. Да, у читателя неизбежно ще се събудят достатъчно политически и исторически асоциации, както и оруеловски пред-виждания за бъдещето, което би могло да ни очаква. Но този разказ е не само за властта и намеренията. А и за сумрачните места във всеки от нас – непристъпни и безмилостни като природата, от която всъщност сме част. И то не непременно най-добрата.
Силвия Борисова –
Благодаря на всички читатели,които толкова проникновено и съдържателно са изразили впечатленията си от разказите на Олга! За мен е привилегия, чест и радост да бъда нейна преводачка.