Чудати разкази
(7)
16.90 лв.

Чудати разкази

(7 читателски отзива)

Преводач Силвия Борисова
Дизайн Таня Минчева/Kontur Creative
Награди Нобелова награда 2018
Издание Мека корица
Брой страници 190

Иска ми се да подтикна читателя да се запита какво означава нещо да е чудато? В литературната традиция има един такъв вид разкази – често ги наричат „необикновени“, „невероятни“, или някога, още през 19 век – фантастични. И това е била една такава пролука в класическия разказ, която всъщност е въвела елемента на необикновеното. (Олга Токарчук)
Прочети откъс

Чудати разкази


Код: ISBN 978-619-7153-95-8 Категории: ,
Виж повече за продукта

16.90 лв.

Оцени продукта

Също може да ви хареса…

-19%

Чудати разкази е книга, която разширява кръгозора на читателя, залива го с въпроси и го изпълва с удивление. Ако си припомним онова класическо дейвидлинчовско „Совите не са това, което са“, то можем да го открием и тук, в разказите на Токарчук, които жонглират свободно с гротеската, черния хумор и дръзкия полет на фантазията.

“Впрочем има и по-лоши неща от смъртта, от това вампир да ти изсмуче кръвта или върколаци да те разкъсат. Децата знаят най-добре: самата смърт може да се преживее. Най-лошо е онова, което се повтаря, което е ритмично, неизменно, предвидимо, неизбежно и непокорно – онова, на което не можеш да повлияеш, което те стисва в лапите си и те повлича напред.”

Из “Пътникът”

Светът става все по-чудат

Последният сборник с разкази на нобелистката Олга Токарчук ни разпилява из диплите на времето и пространството, за да ни върне обратно в себе си. Тези десет изненадващи и непредвидими истории освежават възприятията ни и обръщат погледа ни навътре.

Чудатите разкази на Токарчук смесват елементи от гротеската, ужаса, антиутопията с класическия разказ за крехкото съществуване на човека тук и сега; вадят на показ дълбоки терзания и страхове. И накрая, парадоксално, се чувстваме едновременно умиротворени и изпълнени с неспокойство. Гладни за още.

На какво се дължи усещането за чудатост – на света или на самите нас? Защо продължаваме да гледаме на себе си с отстранения поглед на чужденец? Защо все нещо не ни достига? Къде е изворът на страховете ни? Ако светът е създаден по човешките мерки, защо ни е толкова трудно в него? Кои сме, откъде сме дошли?

Хората бяха забравили думите, а когато тях ги нямаше, не можеха да бъдат използвани, следователно не можеше да бъде описана и тази част на света, която потъваше в небитието, а след като не можеше да бъде описана, никой не мислеше за нея. Прост начин да се потренира несъществуване.

Една изненадваща книга отвъд всички категории.

Какво наричаме чудато?

Френското прилагателно bizzare означава странен, чудат, но и забавен. Тези разкази са необикновени и чудати както по отношение както на мястото на действие, така и по линия на времето, действието в тях се развива в различни краища на света – от Жечпосполита през 16. век, през съвременна Азия до незнайна територия в едно неопределено бъдеще, родена от богатото въображение на Токарчук. Чудатостта, сякаш ни припомня авторката, необикновеното, е характерно не само за хората и техните състояния, но и за света.

Фондацията на Токарчук

Инвестира във фондация, която подкрепя писатели и преводачи в частност и полската култура като цяло. Сред каузите на фондацията ѝ са борбата с дискриминацията и подкрепата на гражданските свободи и правата на животните. Фондацията е базирана във Вроцлав – градът, на който Токарчук е почетен гражданин.

По думите на писателката, тази фондация е замислена като „място за международен разговор за способността на литературата да оценява състоянието на видимия и невидимия свят, да описва действителността, в която опасно бързо се развихрят ксенофобски и националистически настроения, и в крайна сметка място, посветено на разговора за изкуството и човека като част от природата“.

„Иска ми се да намеря пресечната точка между природата и изкуството, как да видим природата по различен начин – всичките тези неща, които са свързани с промяната на гледната точка.“

Може да намерите тези чудати разкази в комплект Нобелови наслади с подарък канче.

Автор

Олга Токарчук

Олга Токарчук е носителка на Нобеловата награда за литература за 2018 г.
Родена е на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша, в учителско семейство (баща ѝ работи и като библиотекар). Психолог по образование. Едно от най-важните имена в съвременната световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. Общественичка със запомнящ се глас. Творбите ѝ са превеждани на около 40 езика, което я прави най-превежданата съвременна полска писателка.

През 2019 г. основава фондация Олга Токарчук с широка сфера на дейности, свързани с литература, образование, обществени дебати, екология и пр.

Сред престижните литературни призове на Токарчук се нареждат още Man Booker International, най-важната полска литературна награда Нике (двукратно), наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски, наградата Ян Михалски и много други.

Сборникът с есета Чувствителният разказвач е петата книга на авторката в каталога на ICU след Бегуни, Изгубената душа (с илюстрации на Йоана Консехо), Карай плуга си през костите на мъртвите (и трите в превод на Силвия Борисова) и Правек и други времена (превод Георги Кръстев).

Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ, която в настоящия сборник е повече от впечатляваща с мащабност, енциклопедичност, ерудиция и чувствителност.

Тегло 0.38 kg
Размери 21 × 14 × 2 cm
Преводач

Силвия Борисова

Награди

Нобелова награда 2018

Дизайн

Таня Минчева/Kontur Creative

Редактор

Невена Дишлиева-Кръстева

Коректор

Ива Колева

Предпечат

Асен Илиев

Година

2021

Издание

Мека корица

Брой страници

190

Жанр

Разкази

Колекция

Олга Токарчук

Език

Български

Националност

Полша

Илюстрации

Черно-бели

Вид литература

Художествена литература

7 отзива за Чудати разкази

  1. Валерия Кръстанова

    Малко ми бяха десет разказа! Имах чувството, че Токарчук е събрала тук цялото си творчество, парченца от романите, предишни разкази, от есета и философски възгледи за живота. Благодарна съм, че по такъв начин ме предизвиква да сменям перспективата не само към литературата, ами май и въобще. Ако трябва да посоча любим разказ: този за професора и падналата жена.

  2. София Петрова

    Книгите на Олга Токарчук са цяла Вселена. Не можеш просто да седнеш и да четеш нейна книга. Трябва да си отделиш специално време, да се отдадеш, да вникнеш. Силни, дълбоко емоционални, впечатляващи и завладяващи са точните думи, които да опишат всяко нейно произведение.

  3. Душейко

    Токарчук пак ни води в страната на чудатостта!

  4. Цветелина Марева

    Страхотна Олга и в този сборник! Преполових го и не искам да приключва. 🙂

  5. sturow

    В този хубав снежен ден човек е добре да се стопли с чудната “зимнина”, която ни е оставила Олга Токарчук. Но и да внимава за гъпки! 😉 Да не забравя и най-добрата корица!

  6. Ина Иванова

    Светът на тези разкази е пространство на размитите граници, на смътно нахлуващото усещане за другост, на смут и ирационално безпокойство. И все пак те не са страшни, нито макабрени в строгата дефиниция на понятието. „Чудати” е чудесно определение – защото перифериите винаги оставят у нас чувството за „някакво загадъчно безсилие”.
    Познатото в тези текстове неуловимо се променя, измества се от фокус. В обичайните стаи и предмети се спотайва нещо друго, нещо от колективното ни несъзнавано. И светът става все по-малко разпознаваем точно в дребните си, домашни детайли. В това – струва ми се – има нещо неестествено, необяснимо и затова – някак непочтително. Олга Токарчук не предлага обяснения и така пред нас разказ след разказ се изправя непознат, фикционален свят., който сякаш не те допуска да влезеш в него. Токарчук играе с очакването ни – леки алюзии те насочват да подозираш, да доизмисляш чудатите ѝ времепространства. Например… понякога да послушаш трансплантираното си сърце, те отвежда на непознати места, в които времето е „плитко” и по туристически плоско.
    А после? Е, после следват текстове за трансформацията и единността на световете, отдавнашна теза на авторката, която се прокрадва във всичките ѝ книги. Сред любимите ми се оказа „Transfugium”. Не, нищо няма да издам. Само толкова: „Западняците са убедени, че драматично и радикално се различават от останалите хора, от другите същества, че са изключителни, трагични […] А това просто е превръщане на дребни различия в големи драми.”
    Олга Токарчук и нейното усещане за размиване на границите е на всички нива. Тя играе с перфидното удоволствие на човек, който не се бои от открития, застрашаващи познатите понятия. Тя предизвиква: „…човек се ражда като бомба, напълнена с най-различни потенциали, и времето на израстване и узряване изобщо не е обогатяване и научаване, а по-скоро елиминиране на възможностите една след друга.”
    Нашият биологичен свят, удачно и безстрастно сравнен с мравуняк, е обект на изследване във всичките ѝ книги. Този сборник с разкази обаче е внимателно градиран и неусетно ще ви заведе до последния, в който става дума за човешката жестокост в името на нещо. Да, у читателя неизбежно ще се събудят достатъчно политически и исторически асоциации, както и оруеловски пред-виждания за бъдещето, което би могло да ни очаква. Но този разказ е не само за властта и намеренията. А и за сумрачните места във всеки от нас – непристъпни и безмилостни като природата, от която всъщност сме част. И то не непременно най-добрата.

  7. Силвия Борисова

    Благодаря на всички читатели,които толкова проникновено и съдържателно са изразили впечатленията си от разказите на Олга! За мен е привилегия, чест и радост да бъда нейна преводачка.

Добавяне на отзив