Чудати разкази
(6)
16.90 лв.

Чудати разкази

(6 читателски отзива)

Преводач Силвия Борисова
Дизайн Таня Минчева/Kontur Creative
Награди Нобелова награда 2018
Издание Мека корица
Брой страници 190

Иска ми се да подтикна читателя да се запита какво означава нещо да е чудато? В литературната традиция има един такъв вид разкази – често ги наричат „необикновени“, „невероятни“, или някога, още през 19 век – фантастични. И това е била една такава пролука в класическия разказ, която всъщност е въвела елемента на необикновеното. (Олга Токарчук)
Прочети откъс

Чудати разкази


Код: ISBN 978-619-7153-95-8 Категории: ,
Виж повече за продукта

16.90 лв.

Оцени продукта

Също може да ви хареса…

-6%
ПОДАРЪК
НОВО
-5%
ПОДАРЪК

“Впрочем има и по-лоши неща от смъртта, от това вампир да ти изсмуче кръвта или върколаци да те разкъсат. Децата знаят най-добре: самата смърт може да се преживее. Най-лошо е онова, което се повтаря, което е ритмично, неизменно, предвидимо, неизбежно и непокорно – онова, на което не можеш да повлияеш, което те стисва в лапите си и те повлича напред.”

Из “Пътникът”

Автор

Олга Токарчук

Олга Токарчук е носителка на Нобеловата награда за литература за 2018 г. Родена е на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша, в учителско семейство (баща ѝ работи и като библиотекар). Психолог по образование. Едно от най-важните имена в съвременната световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. Общественичка със запомнящ се глас. Творбите ѝ са превеждани на около 40 езика, което я прави най-превежданата съвременна полска писателка. През 2019 г. основава фондация Олга Токарчук с широка сфера на дейности, свързани с литература, образование, обществени дебати, екология и пр. Сред престижните литературни призове на Токарчук се нареждат още Man Booker International, най-важната полска литературна награда Нике (двукратно), наградата на Асоциацията на полските издатели, наградата на фондация Кошчелски, наградата Ян Михалски и много други. Сборникът с есета Чувствителният разказвач е петата книга на авторката в каталога на ICU след Бегуни, Изгубената душа (с илюстрации на Йоана Консехо), Карай плуга си през костите на мъртвите (и трите в превод на Силвия Борисова) и Правек и други времена (превод Георги Кръстев). Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ, която в настоящия сборник е повече от впечатляваща с мащабност, енциклопедичност, ерудиция и чувствителност.
Тегло 0.38 kg
Размери 21 × 14 × 2 cm
Преводач

Силвия Борисова

Награди

Нобелова награда 2018

Дизайн

Таня Минчева/Kontur Creative

Редактор

Невена Дишлиева-Кръстева

Коректор

Ива Колева

Предпечат

Асен Илиев

Година

2021

Издание

Мека корица

Брой страници

190

Жанр

Разкази

Колекция

Олга Токарчук

Език

Български

Националност

Полша

Илюстрации

Черно-бели

Вид литература

Художествена литература

6 отзива за Чудати разкази

  1. Валерия Кръстанова

    Малко ми бяха десет разказа! Имах чувството, че Токарчук е събрала тук цялото си творчество, парченца от романите, предишни разкази, от есета и философски възгледи за живота. Благодарна съм, че по такъв начин ме предизвиква да сменям перспективата не само към литературата, ами май и въобще. Ако трябва да посоча любим разказ: този за професора и падналата жена.

  2. София Петрова

    Книгите на Олга Токарчук са цяла Вселена. Не можеш просто да седнеш и да четеш нейна книга. Трябва да си отделиш специално време, да се отдадеш, да вникнеш. Силни, дълбоко емоционални, впечатляващи и завладяващи са точните думи, които да опишат всяко нейно произведение.

  3. Душейко

    Токарчук пак ни води в страната на чудатостта!

  4. Цветелина Марева

    Страхотна Олга и в този сборник! Преполових го и не искам да приключва. 🙂

  5. sturow

    В този хубав снежен ден човек е добре да се стопли с чудната “зимнина”, която ни е оставила Олга Токарчук. Но и да внимава за гъпки! 😉 Да не забравя и най-добрата корица!

  6. Ина Иванова

    Светът на тези разкази е пространство на размитите граници, на смътно нахлуващото усещане за другост, на смут и ирационално безпокойство. И все пак те не са страшни, нито макабрени в строгата дефиниция на понятието. „Чудати” е чудесно определение – защото перифериите винаги оставят у нас чувството за „някакво загадъчно безсилие”.
    Познатото в тези текстове неуловимо се променя, измества се от фокус. В обичайните стаи и предмети се спотайва нещо друго, нещо от колективното ни несъзнавано. И светът става все по-малко разпознаваем точно в дребните си, домашни детайли. В това – струва ми се – има нещо неестествено, необяснимо и затова – някак непочтително. Олга Токарчук не предлага обяснения и така пред нас разказ след разказ се изправя непознат, фикционален свят., който сякаш не те допуска да влезеш в него. Токарчук играе с очакването ни – леки алюзии те насочват да подозираш, да доизмисляш чудатите ѝ времепространства. Например… понякога да послушаш трансплантираното си сърце, те отвежда на непознати места, в които времето е „плитко” и по туристически плоско.
    А после? Е, после следват текстове за трансформацията и единността на световете, отдавнашна теза на авторката, която се прокрадва във всичките ѝ книги. Сред любимите ми се оказа „Transfugium”. Не, нищо няма да издам. Само толкова: „Западняците са убедени, че драматично и радикално се различават от останалите хора, от другите същества, че са изключителни, трагични […] А това просто е превръщане на дребни различия в големи драми.”
    Олга Токарчук и нейното усещане за размиване на границите е на всички нива. Тя играе с перфидното удоволствие на човек, който не се бои от открития, застрашаващи познатите понятия. Тя предизвиква: „…човек се ражда като бомба, напълнена с най-различни потенциали, и времето на израстване и узряване изобщо не е обогатяване и научаване, а по-скоро елиминиране на възможностите една след друга.”
    Нашият биологичен свят, удачно и безстрастно сравнен с мравуняк, е обект на изследване във всичките ѝ книги. Този сборник с разкази обаче е внимателно градиран и неусетно ще ви заведе до последния, в който става дума за човешката жестокост в името на нещо. Да, у читателя неизбежно ще се събудят достатъчно политически и исторически асоциации, както и оруеловски пред-виждания за бъдещето, което би могло да ни очаква. Но този разказ е не само за властта и намеренията. А и за сумрачните места във всеки от нас – непристъпни и безмилостни като природата, от която всъщност сме част. И то не непременно най-добрата.

Добавяне на отзив