Олга Токарчук е носител на Нобелова награда за литература 2018, връчена на 10.10.2019 г.
С новото издание на емблематичния роман “Бегуни” от Олга Токарчук издателство ICU си поставя за цел да възроди интереса към една от най-знаковите съвременни писателки, важни не само за полската, но и за световната литература.
Преводът е на Силвия Борисова – органичният преводач на Токарчук на български. Но днес, десет години след първото издание на романа у нас, е преработен от преводачката и с нова редакция и корекция.
През април 2018 г. английският превод на романа Flights, дело на Дженифър Крофт, е удостоен с Man Booker International Prize, която всяка година се присъжда на преводна книга, издадена на английски. Олга Токарчук е първата полска писателка, носител на престижната награда.
Георги Господинов: Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век.
1
Силвия Борисова –
“Бегуни” е разказ между: между стария и новия свят, между науката и религията, между тялото и душата. Темата за пътешествието минава през много нейни книги. Това, което стои на едно място, се разпада.
Капка Касабова –
“Бегуни” навява спомени за В. Г. Зебалд, Милан Кундера, Данило Киш и Дубравка Угрешич, но Токарчук населява един бунтарски, закачлив регистър, характерен само за нея. (The Guardian)
Нева Мичева –
“Такива не се строят вече”, ти се ще да кажеш пред някоя монументална сграда от други времена и ширини. Същото ми се ще да кажа и за тази книга. Тук Токарчук е и просветлената царица, и бригадата зидари, и придворният поет. И учен, и библиотекар, и градинар, и пътешественик естествоизпитател. “Бегуни” е щедра постройка, събрала много вещина, сърце и наблюдателност, за да ги излъчи към читателя като някогашните градежи – трайно, солидно. Такива рядко ги пишат днес.
Snezhana –
Книга за онези, които обичат да скитат, най-простичко казано, защото мислите им са неспокойни, за онези, които винаги се чувстват будни, търсещи, които никога не спират. И на които им е хубаво така.⠀
“Бегуни” е пътуване. С нея бродим по широкия свят – пълен с места, претъпкан с хора, толкова много места, на които да стъпим. В следващия момент скитаме навътре в себе си, полето на душата е необятно, хоризонтът му е безкраен.
Тодор П. Тодоров –
Тялото е свято, а движението спасително. Целта на пътешествието е друг пътешественик – срещата, събитието, малките и големи разломи в привидната еднозначност на света. Движението – ето единствения път към битието, към живия живот, към онази убягваща перспектива, от която се открива дара на разбирането. Спреш ли, ще се вкамениш; неподвижността е смърт. Мобилността е познание, движението е превъзходство – несвободният презира номадите.
Романът на Токарчук е разположен между пътеписа, дневника, есето, краткия разказ и афоризма, този поток от фрагменти разглежда ключови за авторката теми. Теми, които продължава и в „Чувствителният разказвач“. Всеки фрагмент е написан изящно. Дори онези винетки, които не блестят с нищо особено, демонстрират зрялост в писането, впечатляващ стил, плавен и остър едновременно. Език, шлифован като лещите на любимия Спиноза.