Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век. (Георги Господинов) Прочети откъс
Олга Токарчук е носител на Нобелова награда за литература 2018, връчена на 10.10.2019 г.
С новото издание на емблематичния роман “Бегуни” от Олга Токарчук издателство ICU си поставя за цел да възроди интереса към една от най-знаковите съвременни писателки, важни не само за полската, но и за световната литература.
Преводът е на Силвия Борисова – органичният преводач на Токарчук на български. Но днес, десет години след първото издание на романа у нас, е преработен от преводачката и с нова редакция и корекция.
През април 2018 г. английският превод на романа Flights, дело на Дженифър Крофт, е удостоен с Man Booker International Prize, която всяка година се присъжда на преводна книга, издадена на английски. Олга Токарчук е първата полска писателка, носител на престижната награда.
Георги Господинов: Книга лична и световна едновременно. Роман отвъд конвенциите на романа, отвъд уседналостта на света и литературата, който не се страхува да събира истории, да наблюдава, да спира и тръгва пак. Роман за пътуващия през света и времето човек. За бягащия, за неуседналия и тревожния. За неспокойството да си жив и любопитен. Една от най-добрите европейски писателки днес с един от най-хубавите романи на новия век.
1
Тегло
0.38 кг
Размери
21 × 14 × 3 см
Преводач
Силвия Борисова
Награди
Нобелова награда 2018
Илюстрации и корица
Таня Минчева/Kontur Creative
Редактор
Невена Дишлиева-Кръстева
Коректор
Мария Йорданова
Предпечат
Асен Илиев
Дата на излизане от печат
2019
Издание
Мека корица
Брой страници
352
Жанр
Романи
Колекция
Олга Токарчук
Език
Български
Националност
Полша
Илюстрации
Черно-бели
Вид литература
Художествена литература
Автор
Олга Токарчук
Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.
Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. – общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, „Пътешествието на хората на книгата“, излиза през 1993 г. и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, „Правек и други времена“ (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност.
На български са преведени: „Господин Изразителен“, „Гардеробът“, „Чудати разкази“, „Чувствителният разказвач“, „Изгубената душа“, „Бегуни“, „Дом дневен, дом нощен”, „Правек и други времена“, „Бегуни“, „Последни истории”, „Музика от много барабани”, „Карай плуга си през костите на мъртвите”. Предстоят „Емпузион“, „Анна Ин в гробниците на света“, „Книгите на Яков“.
Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място - заради философската дълбочина на творбите ѝ.
Под перото на Олга Токарчук литературата е проводник на чувствителност. Нейното писане не цели естетическа промяна, а задълбочаване на общуването. Тя съчетава на пръв поглед несъчетаеми неща, жонглира с жанрове и стилове, експериментира.
„Основната движеща сила в прозаичното творчество на авторката е желанието, което определя действията на нейните герои и влияе върху жанровите на цитираните творби. В творчеството на Токарчук се открояват няколко етапа. Първият е от „Пътешествието на хората на книгите“ до „Правек“ – тук най-силната движеща сила и желанието за знание. Втори етап: от „Дом дневен, дом нощен“ до „Бегуни“ – желанието е да се съсредоточи върху Другия, като се солидаризира с него. В третият етап, от „Карай плуга си през костите на мъртвите“ до „Книгите на Яков“, личи стремеж да се осмисли и опише световния ред.“
5 отзива за Бегуни
Оценено на 5 от 5
Силвия Борисова –
“Бегуни” е разказ между: между стария и новия свят, между науката и религията, между тялото и душата. Темата за пътешествието минава през много нейни книги. Това, което стои на едно място, се разпада.
Оценено на 5 от 5
Капка Касабова –
“Бегуни” навява спомени за В. Г. Зебалд, Милан Кундера, Данило Киш и Дубравка Угрешич, но Токарчук населява един бунтарски, закачлив регистър, характерен само за нея. (The Guardian)
Оценено на 5 от 5
Нева Мичева –
“Такива не се строят вече”, ти се ще да кажеш пред някоя монументална сграда от други времена и ширини. Същото ми се ще да кажа и за тази книга. Тук Токарчук е и просветлената царица, и бригадата зидари, и придворният поет. И учен, и библиотекар, и градинар, и пътешественик естествоизпитател. “Бегуни” е щедра постройка, събрала много вещина, сърце и наблюдателност, за да ги излъчи към читателя като някогашните градежи – трайно, солидно. Такива рядко ги пишат днес.
Оценено на 5 от 5
Snezhana –
Книга за онези, които обичат да скитат, най-простичко казано, защото мислите им са неспокойни, за онези, които винаги се чувстват будни, търсещи, които никога не спират. И на които им е хубаво така.⠀
“Бегуни” е пътуване. С нея бродим по широкия свят – пълен с места, претъпкан с хора, толкова много места, на които да стъпим. В следващия момент скитаме навътре в себе си, полето на душата е необятно, хоризонтът му е безкраен.
Оценено на 5 от 5
Тодор П. Тодоров –
Тялото е свято, а движението спасително. Целта на пътешествието е друг пътешественик – срещата, събитието, малките и големи разломи в привидната еднозначност на света. Движението – ето единствения път към битието, към живия живот, към онази убягваща перспектива, от която се открива дара на разбирането. Спреш ли, ще се вкамениш; неподвижността е смърт. Мобилността е познание, движението е превъзходство – несвободният презира номадите.
Романът на Токарчук е разположен между пътеписа, дневника, есето, краткия разказ и афоризма, този поток от фрагменти разглежда ключови за авторката теми. Теми, които продължава и в „Чувствителният разказвач“. Всеки фрагмент е написан изящно. Дори онези винетки, които не блестят с нищо особено, демонстрират зрялост в писането, впечатляващ стил, плавен и остър едновременно. Език, шлифован като лещите на любимия Спиноза.
Силвия Борисова –
“Бегуни” е разказ между: между стария и новия свят, между науката и религията, между тялото и душата. Темата за пътешествието минава през много нейни книги. Това, което стои на едно място, се разпада.
Капка Касабова –
“Бегуни” навява спомени за В. Г. Зебалд, Милан Кундера, Данило Киш и Дубравка Угрешич, но Токарчук населява един бунтарски, закачлив регистър, характерен само за нея. (The Guardian)
Нева Мичева –
“Такива не се строят вече”, ти се ще да кажеш пред някоя монументална сграда от други времена и ширини. Същото ми се ще да кажа и за тази книга. Тук Токарчук е и просветлената царица, и бригадата зидари, и придворният поет. И учен, и библиотекар, и градинар, и пътешественик естествоизпитател. “Бегуни” е щедра постройка, събрала много вещина, сърце и наблюдателност, за да ги излъчи към читателя като някогашните градежи – трайно, солидно. Такива рядко ги пишат днес.
Snezhana –
Книга за онези, които обичат да скитат, най-простичко казано, защото мислите им са неспокойни, за онези, които винаги се чувстват будни, търсещи, които никога не спират. И на които им е хубаво така.⠀
“Бегуни” е пътуване. С нея бродим по широкия свят – пълен с места, претъпкан с хора, толкова много места, на които да стъпим. В следващия момент скитаме навътре в себе си, полето на душата е необятно, хоризонтът му е безкраен.
Тодор П. Тодоров –
Тялото е свято, а движението спасително. Целта на пътешествието е друг пътешественик – срещата, събитието, малките и големи разломи в привидната еднозначност на света. Движението – ето единствения път към битието, към живия живот, към онази убягваща перспектива, от която се открива дара на разбирането. Спреш ли, ще се вкамениш; неподвижността е смърт. Мобилността е познание, движението е превъзходство – несвободният презира номадите.
Романът на Токарчук е разположен между пътеписа, дневника, есето, краткия разказ и афоризма, този поток от фрагменти разглежда ключови за авторката теми. Теми, които продължава и в „Чувствителният разказвач“. Всеки фрагмент е написан изящно. Дори онези винетки, които не блестят с нищо особено, демонстрират зрялост в писането, впечатляващ стил, плавен и остър едновременно. Език, шлифован като лещите на любимия Спиноза.