Анна Ин в гробниците на света
излиза на полски през 2006 година. В рамките на следващите две десетилетия тепърва ще се появяват незаобиколими книги в творчеството на Токарчук: „Карай плуга си през костите на мъртвите“, „Книгите на Яков“, „Чудати разкази“, „Чувствителният разказвач“, „Емпузион“… Тази малка по обем книжка е побрала в себе си вселената на Олгината проза и е задължително четиво за всеки, който се вълнува от въпросите за човека и Другия, за живота и смъртта, но и за онези, които имат нужда от динамично, по младежки приключенско четиво. Неслучайно по романа се подготвя компютърна игра – световете в него сякаш са създадени да бъдат изследвани с различни средства.
Роман пътешествие
между световете, на което поемаме с трептяща картинка в ръка – нашата жива карта. Ориентири са ни ключови елементи от шумерската митология, забъркани с фантастика и фантазия; миналото и бъдещето се пресичат и смесват, времето не е линейно; разказвачите се сменят и рисуват шеметен свят… светове. Срещаме също: един припрян шляпащ куфар, странна шапка с рога, както и асансьори, които се движат във всички посоки. Тя, Нина Шубур, е нашият водач.
Олга Токарчук ни връща към времената, когато историите са били разказвани от истински майстори, от мечтатели и шамани, извън матрицата на злободневното, но дълбоко свързани с житейското, с важните онтологични въпроси. Думите в тази книга щамповат незаличими отпечатъци в паметта на последните читатели в посттекстовия свят. И в крайна сметка питат онова, което ни интересува открай време: какво значи да умреш? Ще разберем най-сетне. Хипотезата ми е такава: не може да ни няма.
Ако в наше време книгите можеха да предизвикват революции, бих нарекъл романа на Олга Токарчук революционна книга. За тази своя книга Олга Токарчук изобрети жанр, език и напълно нов начин на разказване. И постигна невероятен резултат. Ето така звучи голямата литература.
Пшемислав Чаплински
Награди на авторката
Нобеловата награда за литература 2018 г. е връчена на Олга Токарчук за „повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя преминаването на границите като форма на живот“.
Сред наградите и отличията ѝ (някои от тях нееднократно) са още:
The Man Booker International Prize – първата полска писателка, удостоена с тази награда. За английския превод на „Бегуни“ (Flights), дело на Дженифър Крофт; през 2019 е финалист за същата награда с „Карай плуга си през костите на мъртвите“, а през 2022 с „Книгите на Яков“.
Наградата на читателите „Нике“ (двукратно) – една от най-престижните награди за полска литература.
Наградата на Асоциацията на полските издатели.
Наградата на фондация „Кошчелски“.
През 2004 г. е финалист за международната награда IMPAC.
Наградата „Ян Михалски“ – на същата награда е носител и Георги Господинов.
Лора Нейкова (потвърден клиент) –
„Анна Ин в гробниците на света“ се чете на един дъх, но какъв дъх само. За мен е метафизична, поетична, разобличаваща, въпросителна, умна и жанрово еклектична книга.
Историята не те оставя безразличен за миг, макар и обвързана с мит, тя звучи съвременно, актуално за този пренавит от бързане, търговия и страдание свят. Свят, в който мъжете и жените не са намерили реалния баланс на ненакърнимост.
Спасителна необичайна история за надежда, любов, саможертва, смърт и истината, която търпи всякакви метаморфози, но есенцията ѝ оставя силен послевкус.
Тук смъртта е в една от най-великите си концептуaлни и визуални рамки. Разтърсваща.
Разказвачът отново притежава магията на Токарчук.
Преводът на Крум Крумов е превод на сърцето, не само на езика.
Дръзка и красива книга, 100% Олга Токарчук завинаги.