Три незабравими дни, десетки стоплени сърца и стотици фрагмента щастие – това ни остави гостуването на Олга Токарчук на 9, 10 и 11 юни.
Несъмнено първото издание на Литературни срещи ще остане в спомените ни като литературното събитие на 2022 г. С мащаба и разнообразието си, с атмосферата, пренесла всички присъстващи в онова междинно пространство на страната Метакси, където пребиваваме с отворени сетива и изострена чувствителност; с калейдоскопа от перспективи към творчеството и личността на Токарчук. Но най-вече с възможността да усетим лично магията на нейното присъствие, да разменим по някоя дума и усмивка. Времето навън не беше наш приятел, но въпреки това в Топлоцентрала преливаше от хора. За неуспелите да влязат на разговора между Олга Токарчук и Георги Господинов – уверяваме ви, че организаторите направиха всичко възможно срещата да побере възможно най-много публика, но понякога обстоятелствата си имат своя траектория. Надяваме се, че тази среща няма да е последна.
Дълго ще помним гостуването на полската нобелистка, ще преобръщаме в съзнанието си разговорите и ще си разказваме за моментите, които ни вдъхновиха. Нека го направим, започвайки хронологично…
9 юни
Ден, в който слънце и облаци се бореха за надмощие, а любимата на толкова ICU читатели Олга Токарчук пристигна в България.
Неголям брой журналисти и репортери от различни медии имаха възможност да се срещнат и поговорят с полската писателка на пресконференция в уютното фоайе на хотела, в който бе настанена Токарчук. Благодарение на техните впечатления зрители и читатели от цялата страна усетиха атмосферата и вълнението от предстоящите събития.
В откровен разговор с екипа на Култура БГ, писателката сподели, че за нея войната в Украйна е цивилизационен потрес и разочарование.
Литературата е бягство и битка, но и форма на протест, разказа още Олга Токарчук за Аз чета:
Не знам дали в България сте говорили за бойкот на руската литература като бунт срещу войната , но аз мога да споделя два аргумента защо е важно да продължаваме да четем руска литература.
Първият е, че за да разберем това, което се случи, този ирационален бум, както и отношението на руския народ към войната, то ние трябва да четем руска литература.
Вторият аргумент е свързан с бъдещето и с прогнозата за него. Украйна е двуезична държава – там се използва и руски, и украински език. След неизбежния упадък на Русия, който неминуемо ще последва тази война, то Украйна ще бъде онази държава, в която руската литература ще се запази, защото в Русия просто няма да има кой да се грижи за това.
В специален разговор с Бойко Василев, тя сподели: Литературата не бива да бъде обвинявана за днешни събития. Няма как да обвиним Гогол. Но ако искаме да разберем т.нар. „руска душа“, трябва да четем тази литература. По този въпрос в Полша имаше дискусия. При Гогол виждаме ясно какво представлява руското общество, начина му на мислене и поведение, отношението към йерархията, властта, своеобразното крепостничество. Литературата е камера, през която наблюдаваме света в близък план, в детайли. Затова мисля, че тя е невероятно ценен инструмент за наблюдение и разбиране на света.
Темата за отношението към руските автори и творци в светлината на нападението на Украйна продължи и в разговора й с писателя Георги Господинов в препълнената зала 1 на Топлоцентрала на 10 юни.
10 юни
На официална церемония в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски” Олга Токарчук бе удостоена с почетното звание “Доктор хонорис кауза”. Доц. Бойко Пенчев, декан на Факултета по славянски филологии, откри събитието, на което присъстваха официални лица, представители на висши учебни заведения, любители на литературата и млади фенове на авторката. Високото отличие бе връчено от проф. Мария Стойчева, функционален ректор на университета.
Речта си Токарчук започна с откъс от новия си роман Емпузион, съвсем наскоро публикуван на полски след осемгодишно очакване. Нататък писателката се обърна към гостите с послание:
Трябва да преболедуваме тази липса на думи, тя е нашата военна болест, дори да наблюдаваме войната отстрани, така или иначе участваме в нея. Бих искала заедно с думите да си възвърнем и силата, и да почувстваме, че тази война е наша война и че се борим в нея не само за свободата на човека, за чувството на сигурност, за правото на радост и достоен живот. Борим се и за библиотеките, за книгите без цензура, за свободата на словото и за истинската информация. За свободни университети и наука и за свободно въображение.
Пълен текст на речта, преведена от Крум Крумов, прочетете тук.
В свой материал за Литературен вестник, Йоанна Елми пише: С една дума – в огледалото на Токарчук България може да види проблясъка как да разкаже себе си. Именно урок как да разкажем себе си беше и срещата между Георги Господинов и Олга Токарчук в първото събитие от Литературни срещи.
Модериран от Димитър Кенаров, този разговор стана източник на вдъхновение за няколкото поколения, които бяха събрани в Топлоцентрала.
Моменти, уловени от обектива на Яна Лозева, Теди Рафаилова и Полски институт – София може да разгледате тук.
Десетки автографи раздадоха Олга Токарчук и Георги Господинов, а всички читатели, закупили книга на място, получиха специален печат от събитието.
Още снимки, открийте тук.
11 юни
Програмата във втория ден на Литературни срещи беше изпъстрена с представления, разговори, литературни четения и красиви реверанси към творчеството.
Специално Място за превод, създадено от Фондация „Следваща страница“ – интерактивно пространство, посветено на изкуството на литературния превод, отдаде дължимото на преводачите на Олга Токарчук на български и на други езици.
Красивите илюстрации, създадени от Таня Минчева за българското издание на ГАРДЕРОБЪТ, плениха въображението на посетителите, а благодарение на интерактивната едноименна инсталация с автор Марий Росен всеки можеше да потъне в света на Гардероба и да се намери – или изгуби – там.
Съпреживейте пътешествието на Георги Господинов с видео.
През втория ден се проведе и дискусията Отвъд. За границите на изкуствата с участието на Олга Токарчук и модератор Камелия Спасова.
Изходната точка на разговора с полската писателка, философа Боян Манчев, кураторката Владия Михайлова и компютърния лингвист Александър Попов бе въпросът за вътрешните и външните граници на изкуствата.
Какво може да ни разкаже един роман, стихотворение, картина, снимка, театрална постановка, филм, танц? На този въпрос опита да отговори и театралното представление Чудати разкази. Режисиран от Марий Росен, той бе с участието на Жана Рашева и Александър Митрев и представи три истории от ЧУДАТИ РАЗКАЗИ на Олга Токарчук.
Шеметното пътешествие през текстовете на Олга Токарчук продължава и през лятото. Селекцията литературни коктейли, вдъхновени от героите и книгите на Олга, ще бъде фокусът на летните книжни пътешествия на ICU. Традиционно участваме в Алея на книгата Варна, С книга на плажа Бургас, Книжна Аполония и Алея на книгата София – запишете се в събитията ни, за да не изпуснете новини и подробности. Специални комплекти книги и подаръци ще очакват лоялните ни фенове, тук.