С удоволствие следим какво споделяте за книгите, които издаваме. Правете го щедро и неподправено, защото разговорът за книги може да бъде спасяващ за обществото ни.
По-долу ще откриете ревюто на прекрасната поетеса Мария Донева за романа на Яп Робен – ЛЕТНИЯТ БРАТ, публикувано първо във: в. Сега. В края му Мария споделя какво ще си вземе за спомен от книгата. А какво ще си вземете вие?
Брайън е човек с вродена доброта. Той е на 13 години, а животът му нанася удари всеки ден – и пак не успява да избие от него добротата. Безусловна, непреднамерена, безкористна и насочена към всички, които среща.
Не че среща много хора. Момчето живее с баща си в крайна бедност. Родителите му са разделени и както и да увъртаме, причината е, че по-големият брат на Брайън, Люсиен, е роден с тежко увреждане, а това е огромна тежест и семейството не е успяло да я понесе.
При всички социални придобивки и безплатна медицинска грижа, за която в България даже не можем да мечтаем, майката не успява да се справи с отговорността; дори не може да понесе гледката на полуупоения си син. Бащата се носи по течението, занимава се с дребни кражби, малко хазарт, малко измами. Единственият отговорен човек е Брайън. Постепенно той поема ролята на буфер, за да защити всички, които обича, макар че през повечето време обичта му е несподелена. Увреждането на Люсиен е и физическо, и психическо, то е като доживотна присъда. Съответно цялото внимание и грижи са за него.
Здравото дете е пренебрегнато, ощетено, носи вината за всичко, което болният е направил.
Цялата тази мъка и несправедли- вост не успяват да пречупят Брайън. Момчето копнее за близост и внимание. То приема хората такива, каквито са. Грижи се, доколкото може, за нуждите на близките си. Търси приятелство. Опитва се да изгради отношения на привързаност и любов. Там, където живее с баща си, на нещо средно между бунище и автоморга, в един изоставен фургон, то се опитва да защити своя свят. Тази горчивина, беззащитност, безусловна обич, безсилието на любовта, разбиват сърцето на читателя. Но нали сърцата са ни дадени точно затова.
Люсиен е настанен в специално медицинско заведение. Брат му си мисли: Всеки, който живееше тук, беше наполовина динозавър. Ала уврежданията им бяха толкова различни, че всеки сам по себе си като че ли беше последният представител на вида си. Мисълта, че всеки човек, независимо какъв е, е ценен, незаменим и единствен, е едно от най-красивите неща, които съм чела напоследък, и аз ще си я взема за спомен от тази книга.
ЛЕТНИЯТ БРАТ на Яп Робен излиза от издателство ICU в превода на Мария Енчева.
Потърсете романа: Летният брат тук.