Като дете се отбива там често. И тъкмо Пайсорд, някогашно заведение за лица с умствена изостаналост в нидерландския град Тилбург, е онова, което вдъхновява Яп Робен да разкаже за тринайсетгодишния Брайън и шестнайсетгодишния му брат Люсиен. Три десетилетия след посещенията в онзи дом ЛЕТНИЯТ БРАТ излиза и на български език.

След развода на родителите си Брайън живее с нехайния си баща в каравана насред метални боклуци и парични затруднения. Майката е взела под крилото си Люсиен, по-големия брат, който е роден с тежко умствено увреждане. Когато тя заминава на сватбено пътешествие с втория си съпруг, а ремонтът на заведението налага Люсиен да бъде преместен другаде за лятото, Брайън и баща му се нагърбват с грижите за по-голямото дете. Лесно е да се досетим, че няма да липсват проблеми.

И двамата родители на писателя, поет и драматург Яп Робен работят в Пайсорд. Като малък той е неотлъчно до тях на работното им място. В очите на малчугана всичко в заведението е като омагьосано: сградите; бабчето, което тътри крака по тревата и гали плюшените играчки на децата, дошли на свиждане; дори големите мъже с вързани езици и плашещи лица. Сигурно е странно усещането, от една страна, да си заобиколен от толкова възрастни, а от друга, в повечето случаи тези възрастни да са съвсем безпомощни. Да не знаят как се пуска видеокасетофон, а игрите им да се състоят в драскане с флумастери и прибиране на ролки за коса в пластмасова кутия.

На въпроса защо е решил да пише за това Яп Робен отвръща простичко: липсват му литературни герои като Люсиен. И е прав: ако в даден роман въобще се появи герой с умствено изоставане, то той почти без изключение е фигурант. Причината е, че хората с умствени ограничения почти не се развиват, което представлява проблем за един първостепенен образ. Затова и в ЛЕТНИЯТ БРАТ перспективата е изместена върху здравия брат, върху Брайън.

За да влезе в главата на двете момчета, Яп Робен извиква в спомените си усещанията от детството, от онези ранни години, в които собственото му ежедневие се е преливало с ежедневието на обитателите на дома. Друг източник на вдъхновение, признава той, са неочакваните разкази на познати и недотам познати. Когато споделя с какво се е захванал, в пощата му заприиждат истории за мъже и жени с увреждания. Случва се приятели да му разкажат за брат или сестра, за чието съществуване Яп Робен дори не е подозирал. Нишки от тези истории той вплита в книгата си.

Яп Робен работи по ЛЕТНИЯТ БРАТ цели три години: една година обмисля романа, две години го пише, без да вдигне глава. Резултатът: книга, която се заиграва с очакванията и предразсъдъците на читателя. Книга, в която авторът като че ли изследва границите и на собствения си морал. Самият Яп Робен изразява надеждата, че романът му ще събуди емпатия, ще изостри чувствителността към хората, в които малцина се вглеждат. Как е уредено ежедневието на тези хора? Какви са трудностите, какви са радостите им, откъде черпят щастие?

Силата на ЛЕТНИЯТ БРАТ е в контраста между суровата среда, в която расте Брайън, и топлите грижи, с които обгръща брат си. Между ръждясалите каравани и пълните памперси има място за близост и дори за обич.

Прикляквам, притискам нос в прозореца, ближа стъклото. Люсиен се усмихва и се залюлява леко. Още е тук. И носи Вселената в очите си.

Очаквайте ЛЕТНИЯТ БРАТ през януари 2022 г.! Предварителна поръчка с отстъпка можете да направите тук.

1 thoughts on “„Летният брат“ в зимния ден

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *