От момента, в който една книга излезе от печат и попадне в ръцете на своите читатели, тя заживява нов живот. В Америка той е един, в България – съвсем друг, защото всички ние пречупваме историите през призмата на личните си преживявания и културни разбирания. Романът „Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс предизвика истински фурор с излизането си в САЩ. Нямаше как да сме сигурни, че подобен отзвук я очаква и у нас, но я издадохме, защото бяхме пленени от достойнствата на книгата – и литературни, и чисто човешки. За нас „Изхвърлени в Америка“ е важна книга, а от отзивите, които продължават да излизат в публичното пространство, разбираме, че тя е такава и за вас!
В тази статия ще намерите част от великолепните ревюта, на които попаднахме. Благодарим ви от сърце!
Ася Ангелова в сайта “Аз чета”
Историята на Лидия и Лука ще ви трогне и огорчи, а след отгръщането на последната страница дълго ще размишлявате какво ли е да обитаваш онези географски ширини. „Изхвърлени в Америка“ заслужава вниманието ви заради всички теми, които са засегнати в нея – част от тях ще заседнат като буца в гърлото ви, от която единствено четенето ще ви освободи. Отрезвителна творба, която ще намери място в сърцето ви.
Темз Арабаджиева в блога “Книжно, на по книга две”
„Изхвърлени в Америка“ може би не е книгата, която ще ви преследва до края на живота ви (макар че самият факт, че пиша тези редове месец и половина след като съм прочела книгата, оборва донякъде тази теза), но със сигурност е историята, която няма да имате търпение да дочетете. Самото темпо на книгата наподобява движение на влак – ретроспективни моменти се редуват с настояще; вътрешните монолози са последвани от кратки диалози. И просто няма как да не ти се прииска да стигнеш до края. Да разбереш – все пак има ли щастлив край поне този житейски разказ.
Прочетете романа на Джанин Къминс, който е написан с документална страховитост и с великолепно въображение. Има едно единствено предимство в ужаса, който може да те връхлети, мисли героинята Лидия – че за разлика от тъгата той се стоварва внезапно.
Преведена великолепно от Надежда Розова, тази книга ни помага „… когато гледаме мигрантите по новините, да помним: това са човешки същества.“
Стефани Калчева в сайта “Аз чета”
Премеждията им се редуват с ретроспекции, които ярко контрастират на сегашното положение, но и помагат за изграждането на плътни и реалистични образи – такива, на които можем да съчувстваме, защото са открехнали част от миналото си за нас. Езикът е овладян, лишен от помпозности, леко суров, точно като живота на майката и сина, които не спират да вярват въпреки всички ужаси. Дори в моментите на крайно отчаяние и мизерия в тях сякаш има някакъв таен запас от кураж и смисъл.
Теди Рафаилова в блога The Bilingual Reader
Препоръчвам я, защото историята си струва да бъде прочетена и съпреживяна. Далеч от политическия дискурс, това е история за загубата, отчаянието и надеждата. Това е и портрет на майчината любов и саможертва. Препоръчвам книгата, защото те кара да повярваш, че това наистина се е случвало и се случва. Препоръчвам я, защото когато я затвориш, върнеш се в собствения си дом, осъзнаваш колко щастлив си, какъв късметлия си и как принудителната социална изолация не е никакъв проблем.
Таня Иванова във Facebook групата ”Какво четеш”
“Изхвърлени в Америка” е много важен роман, който е апел, призив, болезнен зов към читателя и неговото чувство на емпатия към “изхвърлените”, експресивно назоваване на мигрантите. Неусетно как ние хората се научихме да се отърваваме не само от ненужните вещи и боклука, но и от човешкото страдание, та да не би да е заразно и нас да понесе.
Евелина Йосифова в блога Readerwizard
„Изхвърлени в Америка“ е едно емоционално кълбо, което те връхлита и те оплита с историите, скърбите и трудносите на героите с пълна сила и не те оставя дори след като прочетеш книгата. За мен това е една от най-силните книги, които съм чела някога. Определено влиза в топ 5 и бих я препоръчала на всеки. Това е книга, която трябва да се прочете от всеки, защото ни учи как да бъдем хора! Книга, която не може съвсем да се опише с думи, а трябва да се преживее докато се чете.
Христина Спасова в блога Hrisilandia
Талантът на авторката да изгражда живи, плътни и комплексни образи определено бе сред нещата, които ме спечелиха в книгата. Сигурна съм, че всеки читател ще открие по нещо ново в „Изхвърлени в Америка“, най-малкото защото историята е така изградена, че да я пречупим през собствения ни морален компас. Това, за което ви призовавам, е да не подминавате книгата – не я захвърляйте, а я приютете в душите си – има толкова любов и надежда в нея!
Наистина много харесах „Изхвърлени в Америка” – това е важна книга. Книга, която поставя на преден план много важни теми. Много силно си личи, че Джанин Къминс е приела лично темата, че е писала с душа и сърце. Само човек, който е преживял от части страха, който изпитват героите в книгата и е направил наистина добро проучване, може да напише такъв роман. Искрен. Емоционален. Писането на Къминс ми напомни това на Рута Сепетис – също толкова увлекателно, по същия начин подготвен автор. Подобни изненадващи обрати в сюжета и много добро преминаваме от минало в настояще.
Радвам се, че посегнах към тази книга, благодарна съм, че отпуши читателския ми застой, че очевидно ме намери в правилния момент, че ми хареса толкова много. Смятам, че писането на Къминс е прекрасно. Нямаше нито един момент, в който да се отегча, да си кажа „айде, да минава по-бързо” или да се разсея. Трябва да отбележа, че и преводът е великолепен. Няма да коментирам драмите, които се заформиха около публикуването на романа, защото смятам, че са неоснователни, а и всеки може да се информира за тях в интернет. Съветвам всеки, който се чуди дали да я прочете, да го направи. Смятам, че няма да съжалява.
Затваряйки книгата, имам идея как, със собствени думи, да опиша заглавието, да разбера историята: “Изхвърлените” не искат да бъдат “изхвърлени”, нито да бъдат в Америка. Но сами трябва да се изхвърлят там. Няма начин. Трябва да оцелеят… за живота.
Лично за мен книгата бе изключително въздействаща. Малко са книгите, при чието четене съм спирала не насред изречението, а насред думата, защото ми е било трудно да понеса това, което се случва. Тази беше от тях. За мен “Изхвърлени в Америка” е жестока книга. Смазваща книга. Изпълнена с толкова мъка и мрак, че до последните страници не очаквах някакво благоприятно развитие. Струваше ми се почти напълно невъзможно тя да завърши добре – а и какво, всъщност, означава “добър край” в книга като тази, която започва по такъв начин, че още от първите думи е ясно: каквото и да последва нататък, няма да е красиво и спокойно. А брутално, страшно, опасно, изпълнено с напрежение.
http://icu-bg.com/produkt/%d0%b8%d0%b7%d1%85%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0/