Сборникът “Истории от 90-те” събира личните спомени и изживявания на двайсет и шестима автори и доказа, че докосва по емоционален начин читателите. Финалната част от обичаната поредица тематични антологии на издателство ICU спечели почитатели сред тези от вас, които пазят ясни спомени от това бурно десетилетие, както и сред по-младите, родени в този период. Именно различната призма, през която се чете тази колекция от спомени, прави “Истории от 90-те” ценна – защото литературата  цени многообразието. В тази статия събрахме част от отзивите, които прочетохме. Благодарим ви, че правите четенето споделено изживяване!

Стефани Калчева от сайта “Аз чета”

Тематичната и финална антология на издателство „ICU“ (другите две са „Куфарът на брат ми“ и „Бащите не си отиват“) отново е изключително лична, откровена и честна. Напомня ми на дневник, в който историите се завихрят и отпращат към години, когато интернетът беше мираж, но пък инфлацията, протестите и зимите с имена на политици – съвсем тежащи в своята реалност. Деветдесетте са десетилетието на смущаващите абитуриентски прически, жилищните измами, раждането на демокрацията със старите кадри на ключови позиции, спринтът между разочарование, надежда и примирение.

Георги Грънчаров от блога Библиотеката

„Истории от 90-те“ е по-малко от 300 страници, но би могъл да бъде и безкрайно много. Дори и тази селекция от 26 разностилни и разностраннни разказа обаче е достатъчна, за да отключи вратички в хранилището на паметта и да провокира читателя да рови, да рови и да открива там свои собствени спомени. Аз например вече дни наред блуждая в опит да си изясня за себе си с кои най-ярки картини свързвам 90-те. Предполагам, че същото правят много други от читателите на книгата. И така я дописваме. Всеки за себе си.

Елена Павлова в Goodreads

Както винаги безупречна подборка автори, които да пресъздадат мозайката на счупена България и счупените животи в онези странни и екзалтирани години… Признавам си, не очаквах да ме жегне толкова дълбоко. Двайсет-трийсет години по-късно напълно се забравя вярата, че България (и животът) ще се променят към по-добро. Че ние ще ги променим. И осъзнаваме, че тази вяра е изгубена. Последните й капчици се изпариха заедно с рейса с депутатите на протестите преди няколко години, оттам нататък всичко е механично преминаванне през привичните движения. Не, в действителност тази книга не е за това, даже точно обратното – събраните между страниците й топлина и човечност подсказват, че надеждата все още гори.

Христина Спасова от блога Hrisilandia

Oпределено мисля, че „Истории от 90-те“ е книга, която трябва да се прочете, независимо дали обичате разкази, дали познавате хората, които са споделили историите си, или пък никога не сте чували за тях. Не това е важното. Важни са смисълът, посланието на тази книга. Важно е да спрем да се лутаме и да вземем да го открием най-после този верен път.

Любен Спасов в блога Book Adventure Club

Въпреки че ми дойде малко по-журналистическа, а аз може би очаквах друго, „Истории от 90-те“ е книга, до която всеки, който се докосне, ще намери нещо свое, за което да я обикне.

Деница Райкова в  Goodreads

“Истории от 90-те” е пъстра и жива книга, история на едно десетилетие, разказана по различни начини. Радвам се, че я има.

Кремена Михайлова в Goodreads

Бих искала и синът ми да прочете тази книга (макар че от известно време не чете книги). Колко много сме му разказвали за соц-а, колко (слава богу) са учили за соц-а и в училище (за България, за ГФР/ФРГ, за СССР). Но сякаш 90-те се пропускат. Точно преди появяването на неговото поколение, а толкова коренно различни. В разказването не бих пропуснала причините за всичко гадно през 90-те.

Любов Петрова в Goodreads

Тежка, лична и смислена книга. Като останалите от поредицата.

Kiss Sweet във  Facebook групата “Какво четеш”

Книгата на Невена Дишлиева-Кръстева събира различни мигове от много животи…. Пренася те в много различни светове, в лични мигове и спомени. Изпитал ли си мизерията, промяната, свободата, музиката, книгите, хората… ? Дишал ли си онзи въздух, посещавал ли си онези места, вълнувал ли си се като тях? Всеки си има своите спомени от онези години – някои са били ученици, други студенти или вече големи хора, със или без семейства…За пореден път Дишлиева ме завладя, отново добрата идея е създала прекрасна книга!

http://icu-bg.com/produkt/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b8-%d0%be%d1%82-90-%d1%82%d0%b5/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *