Докато не се потопите в романа на Михалис Албатис И мъртвите да погребат своите мъртъвци, не можете дори да си представите какво ви очаква. Заглавието – препратка към Евангелието по Матея – е доста подвеждащо, защото макар да започва със смърт и да има два пъти думата мъртви на корицата, което звучи някак зловещо, книгата няма нищо общо с религията и всъщност е разказ за живота в цялата му пъстра причудливост.
Това е възхитителен роман във всяко отношение, увлекателно структуриран, с безупречен сюжет и герои, които са живи, от плът и кръв, развити с такова майсторство, че стигате до края след близо 400 страници и ви се иска да следваха още толкова.
Има нещо много специално в начина, по който пише Михалис Албатис. Всичко е толкова е изпипано и издържано в стилово отношение, че не искате да пропуснете нито дума. Хуморът и емоциите избликват непринудено, болезнените моменти са преплетени с пикантни описания, каквито рядко можете да срещнете в балканската литература.
Въпреки че действието се развива през 50-те години на миналия век на остров Крит и героите обитават един свят, останал далеч назад във времето, романът е толкова модерен, че човек се чуди как авторът му е съумял да пресъздаде атмосферата на гръцката провинция отпреди 70 години в стила на Йовков и Елин Пелин, без дъх на мухъл, без капчица нравоучително вайкане и преувеличена носталгия по нещо, отдавна отминало.
Фанурис е 15-годишно момче, което може да чува мъртвите и да говори с тях. Когато разбира за дарбата му, чичо му надушва възможност за лесни пари и двамата напускат селото, за да обикалят Крит от погребение на погребение като преводачи на мъртвите, възползвайки се от нуждата на хората да общуват с починалите си близки, но и от метафизичното желание на мъртвите да променят съдбата на всички.
Приключението, което преобръща живота на Фанурис, го принуждава да съзрее без време, което води до непредсказуеми последствия и до една трудно изстрадана, несподелена любов. През всичките си перипетии момчето се опитва да разбере дали необичайната му способност е дарба, или проклятие.През тези колебания заедно с него преминаваме и ние, читателите, за да осъзнаем накрая, че без тази негова особеност Фанурис никога нямаше да напусне селото, нямаше да опознае света и живота в цялата им пъстрота. И да си дадем сметка, че всичко, което ни отличава от другите, всичко, което ни отдалечава от обичайното, всеки талант, всяка наклонност непременно има двойствена природа, мотивира ни, издига ни, обогатява ни, но в същото време ни измъчва, крие опасности и има своята цена. Няма дарба, която да не е и проклятие.
Автор: Ирена Алексиева
Книгата ще намерите тук.