Полската нобелистка Олга Токарчук се завръща с нов роман след осемгодишна пауза

В превод на Крум Крумов и с логото на издателство ICU на български излиза „Емпузион“ – първият роман на Олга Токарчук след получаването на Нобеловата награда за литература през 2019 г. и първият след написването на монументалния опус „Книгите на Яков” (2014).

Токарчук е добре позната на българските читатели. Нейни произведения се превеждат от години, а през 2019 г., малко преди авторката да бъде удостоена с Нобеловата награда за литература за 2018 г., издателство ICU започна последователно и дългосрочно да работи за достойното преиздаване на съществуващите преводи и попълване на олгианската литературна карта с всички останали творби.

Така в каталога на издателството се появиха романите „Бегуни”, „Карай плуга си през костите на мъртвите“, „Дом дневен, дом нощен“ и “Правек и други времена” (в превод съответно на Силвия Борисова, Христина Симеонова и Георги Кръстев), „Чудати разкази“ (отново Борисова), „Гардеробът” и сборникът с есета и лекции „Чувствителният разказвач“ (превод Крум Крумов). Както и две кратки притчи с илюстрации на Йоанна Консехо: “Изгубената душа” и “Господин Изразителен”.

В разгара на лятото, под редакцията на Невена Дишлиева-Кръстева, почитателите на полската нобелистка ще се докоснат до един специален роман – многопластов, дълбок, отвеждащ там, където рядко се осмеляваме да надзърнем – сред сенките, в недоизказаното.

„Емпузион“ е реверанс към „Вълшебната планина” и негова елегантна апология, четиво, което умело смесва жанрове и се заиграва с колосалния труд на Томас Ман, като в тъканта на дълбоко философската литература добавя елементи на „натуротерапевтичен хорър”, доза ирония и нов фокус на дебатите, които държат скелета на романа. Писането е с размах, а разказвачът… разказвачите дават неочаквана и дръзка перспектива, гласът им преобръща модели и разбива клишета.

Заглавието отпраща към гръцкия „симпозиум” (или пир) – онези събирания по времето на Платон, на които мъжете, полегнали, са водели интелектуални дискусии, наслаждавайки се на изобилие от храни и питиета. Жени там няма, освен за забавление. В романа обаче пируват други.

„Живеем в култура, в която няма симетрия между половете – казва Токарчук, – живеем в изначално мизогинистична култура. Но „Емпузион” не е антимъжки памфлет… Добрата литература не дава готови отговори, а поставя въпроси. Възприема човека като мислещо същество, способно да взема решения – същество, у което протича не само интелектуален, но и емоционален процес.”

Първата полска писателка, удостоена с наградата Man Booker International, пренася читателите си в Гьоберсдорф, днешно Соколовско, Долна Силезия, в навечерието на Първата световна война. Студентът от Лвов Мечислав Войнич пристига в специализирания санаториум за лечение на белодробни заболявания с надеждата да оздрави болното си тяло. Попаднал в колоритна компания от „хоспитанти”, бъдещият инженер е въвлечен в дискусии по наболели теми: от естеството на света и надвисналата над Европа война до мястото и ролята на жената в социума. Разговорите, макар и универсални, връщат героя към спомените за собственото му минало – там, където се е чувствал притиснат, под обсадата на чуждите погледи и тежестта на очакванията, хронично неразбран.

Междувременно в курортното селище стават смущаващи инциденти, които изпълват обитателите на санаториума с безпокойство. Нещо или някой сякаш се опитва да проникне при тях. А може би вече е успял.

Бързо оценен и от критика, и от читатели като съвременен шедьовър, „Емпузион“ принадлежи на онази голяма европейска литература, която, по думите на Георги Господинов, „в най-добрите си образци разказва другата история – на човека, който е пълен с колебания, тревога, вина и чупливост”.

В същото време това е книга, способна да иронизира, да улавя комичното. И Олга Токарчук ни подканя: „Смейте се с „Емпузион”.

За авторката:

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет. Още по време на следването си работи в терапевтичен център за работа с младежи и в психиатрична клиника. След дипломирането си се премества във Вроцлав, а след това във Валбжих, където работи като терапевт. От 1998 г. полската писателка живее в малкото селце Краянов близо до Нова Руда, Югозападна Полша.

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Обичана, превеждана, четена и награждавана писателка, в чието творчество има разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия и пр. – общо 20 книги до момента. Първият ѝ роман, „Пътешествието на хората на книгата“, излиза през 1993 г. и е приет добре в Полша, отличен е с наградата за най-добър дебют. Пробивът за Токарчук идва с нейния трети роман, „Правек и други времена“ (1996), преведен на много езици и донесъл на авторката си международна известност.

Популярността на Токарчук е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ.

Под перото на Олга Токарчук литературата е проводник на чувствителност. Нейното писане не цели естетическа промяна, а задълбочаване на общуването. Тя съчетава на пръв поглед несъчетаеми неща, жонглира с жанрове и стилове, експериментира.

За преводача:

Крум Крумов е преводач от и на полски език. Завършва славянска филология с полски език в ПУ „Паисий Хилендарски“ и туризъм в Лодзкия университет. Лектор по български език в Познанския университет „Адам Мицкевич“. Носител на наградата „Проф. Ванда Смоховска-Петрова“ (2022), учредена от Института за литература към БАН и Полския институт в София, както и наградата на СПБ за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика (2022). Сред преведените от него книги са „Гардеробът“, „Чувствителният разказвач“ и „Господин Изразителен“ от Олга Токарчук, „Тъмно, почти нощ“ от Йоанна Батор, биографиите на полските алпинисти Йежи Кукучка и Ванда Руткевич.

Любител пътешественик, автор на книгата „Около Исландия за 14 дни“.


“Емпузион” ще намерите тук.

Откъс можете да прочетете тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *