В края на ноември The New York Times публикува списък със стоте най-важни книги през 2024 г., избрани от екипа на The New York Times Book Review. Да, да, знам, тези списъци и класации винаги предизвикват спорове и защо-тази-а-не-онази. Обаче няма как да съм по-съгласна с уважаваните редакторки и редактори, че „Емпузион“ от Олга Токарчук е една от най-важните книги не само за изминалата година, а на съвремието ни. Е, второто тепърва ще бъде осмисляно и описвано, но ако прочетете „Емпузион“, ще се съгласите с това хъшлашко мнение. С други думи: от сърце се радвам на престижната 11 позиция в тази книжна класация.
Приятно изненадана останах от големия брой непознати автори и заглавия, което по мое скромно мнение е чудесно и показва излизане извън литературния мейнстрийм. Затова пък сред познатите и обичани имена е Томи Ориндж, чийто нов роман „Странстващи звезди“ е сред селектираните заглавия (след като стигна до дългия списък за Man Booker Prize 2024). Планираме романа за недалечното бъдеще.
„Емпузион“ излиза на полски през лятото на 2022 г. и е първият роман на Олга Токарчук след „Книгите на Яков“ (2014) и след получаването на Нобеловата награда за литература за 2018 г. Да припомня, че българското издание е сред първите преводни, излезли броени месеци след премиерата на полски, наред с преводите на сръбски, литовски, украински, словашки, португалски, нидерландски, шведски. Очаквано, появяването на книгата на английски (в превод на Антония Лойд-Джоунс) доведе и до по-широк отзвук и място на този „натуротерапевтичен хорър“ на световната литературна карта. Само половин година по-рано, когато същата медия пусна списък със стоте най-добри книги на века, „Емпузион“ липсваше – вероятно защото все още е била недостъпна за англоезична аудитория. Абсолютно съм убедена, че този роман тепърва ще бъде дискутиран, селектиран и осмислян. Евентуално награждаван. Дотогава ICU екипът ни и нашите читатели ще си я четем и препрочитаме в изключителния превод на Крум Крумов, с който сме големи късметлии. И като стана дума, ето няколко знакови изречения от послеслова на преводача към българското издание:
„В свят, захранван от евтината психология на клик-байтовете, разнасяна после като златен телец из тъмните кътчета на жадните за капка признание умове, бихме могли да чуем ненасилствения глас на психоложката Олга Токарчук, която ни отрезвява с чувствително почукване по рамото. Понеже лесните полуистини за живота са не път, а задънена уличка, защото най-лошото, което може да се случи, е човек да се почувства веднъж завинаги остойностен… Напомнянето, че сме направени от недостатъци, от липса на обич или непомерна такава, е твърде важно, за да допуснем то да бъде забравено и подменено със заслужаваш го, направи го сега, обичай себе си.“
През тези две години и половина от излизането на „Емпузион“ на полски Олга Токарчук участва в няколко ключови събития, свързани с книгата. Премиерата беше във вроцлавската „Зала на столетието“ – магично пространство, чиято атмосфера и осветление ни пренасят в мъглявината на сенките, защото „най-интересното винаги остава в сянка, в онова невидимото“. Последваха още няколко представяния в Полша, както и запомнящо се актьорско четене на сцената на фестивала „Планини от литература“, организиран от фондация „Олга Токарчук“ в Нова Руда и околностите и превърнал се в едно от най-важните културни форуми не само в Полша, а в цяла Европа. Най-скорошният разговор за „Емпузион“ се случи в Краков между Олга Токарчук и забележителния Ришард Кожиолек – химията между двамата избухва в силно литературно (и не само) преживяване. Най-скоро предстоящото емпузионско събитие, за което ми е известно, ще се състои в Брюксел на 5 февруари 2025. Ако имате късмет, може би все още бихте могли да си осигурите билет срещу пренебрежимо скромната сума от 12 евро.
Темата е неизчерпаема, но за да не се отклонявам, нека завърша с кратък тийзър от един широко ерудиран и начетен ICU читател – Антония Начева:
„Въпреки че Токарчук следва гладко рамката на романа на Ман, съдържанието на творбата ѝ е по-компактно. Интелектуалната динамика във “Вълшебната планина” е движена от широките въпроси за човечеството, докато темите при Токарчук са фокусирани върху пола, идентичността, мизогинията…
Докато вкоренените предразсъдъци срещу жените се опитват да се разпространят инвазивно в мъжкото съзнание на лекуващите се интелектуалци, в близката гора обикалят странни женски духове, представляващи вездесъща, страховита женска сила. Тунчи. Техните гласове направляват историята, разказана в мистериозно първо лице множествено число — „ние“. Този обединяващ хоров глас предлага контрапункт на опитите на мъжките персонажи да дефинират жените, тъй като замисъла на романа позволява на тези мистериозни женски сили да разкажат собствената си история, макар и по по-призрачен и дистанциран начин. Една от отличителните характеристики на творчеството на Токарчук е отношението ѝ към природния свят. Тя често го представя като мощна, загадъчна сила, която надхвърля човешкото разбиране и контрол. Природата е едновременно грижовна и властна. Екологичната перспектива на Токарчук се изразява в разбирането ѝ към земните цикли, като подчертава крехкото място на човечеството в по-голямата екосистема, тъй че когато Тунчи разказват, те улавят всяко микро изменение на биологичната среда породено от човека…
Там, където санаториумът на Ман служи като сцена за философски дебати за човечеството като цяло, пространството на Токарчук е мястото, където интелектуалният мъжки свят се бори със собствената си слепота относно женския пол. Тя съкращава значително дължината на дебатите, за да обърне внимание на по-съществени детайли случващи се докато главния герой преминава своята екзистенциална трансформация. Въпреки че женските персонажи са ефимерни в романа, Токарчук поднася две мащабни изненади в страхотен микро plot twist, който е видим и ясен едва в края на книгата.“
Невена Дишлиева, 3 декември 2024
Трейлъра на “Емпузион” можете да гледате тук:
Вижте всички книги на Олга Токарчук в каталога ни.