Лятото е мамещ, често изкушаващ сезон – територия на отмората, спрялото време и малките (а понякога и големи) бягства от ежедневието. Но отвъд тази лека, почти митологизирана представа за най-топлия сезон, той приютява и други истории – непоетични, прашни, замъгляващи ума, но дълбоко вплетени в лепкавата му тъкан.
Десетте разказа в “Август” разказват за морското крайбрежие, планината, пътуването или задушните пространства на градските апартаменти, а Елена Владаряну майсторски е уловила онези мигове от ежедневието, в които вътрешните преживявания се разминават с очакванията за сезонна лекота. Море, жега, нагорещен асфалт, почивка по задължение – тези елементи се оказват не фон на бягство, а декор на напрегната вътрешна динамика, докато героите се движат като в омагьосан кръг.
Елена Владаряну е поетеса и писателка с много специално присъствие в съвременната румънска литература. Тя дебютира с поезия в началото на първото десетилетие на новото хилядолетие и веднага става един от водещите гласове на новото поколение поети. Наречена сърдитото момиче на съвременната поезия, тя се отличава с дълбоко интуитивния си поетичен глас и с умението си да забелязва незабележимото, да види в детайли важното и да го превърне в част от дневния ред на променящата се румънска поезия. Тя е и от малкото поетеси, които задържат вниманието си върху социалните проблеми и превръщането на литературата в трибуна, от която да отеква отчетливото им заявяване. Силно концептуална в творчеството си, Елена Владаряну изгражда собствена стилистика и ясен отличителен почерк, с който изследва, съзнателно и ангажирано, убягващото и неудобното за другите. В ранните си стихосбирки тя е по-скоро интуитивно феминистична, в писането ѝ не става дума за теоретично обосновани теми, а за реакция на фината чувствителност към наболелите въпроси на женското присъствие в обществото.
Освен поезия, Елена Владаряну пише и драматургични текстове, а Август е дебютът ѝ в прозата. И тук тя остава вярна на своята наблюдателност и ангажираност, на възможността си да види баналността в живота и да я превърне в чувствителна литература. В прозата ѝ, както и в поезията, се откроява една последователна грижа към телесното, интимното, психичното и социалното – елементи, които се вписват в контекста на т.нар. женско писане (écriture féminine), без да изпадат в клишета или декларативност. Владаряну се интересува от вътрешните напрежения, травмите на ежедневието и онези невидими трудности, които обикновено не намират място като централни теми в каноничното повествование – невидимия товар на майчинството, раздялата, невъзможното партньорство, умората, невидимата работа. Разказите ѝ са обрани, без излишна пищност на езика, но дълбоко динамични и докосващи. Героите ѝ са хора, които често остават незабелязани. Депресията, кризата, раздялата, самотата са темите, които маркират картографията на този различен книжен август. Лятото тук е представено не като освобождаваща ваканционна утопия, а като капан – лепкав, прашен, понякога безпощаден.
И именно в горещината, във външния натиск за щастие и хармония, се разгръщат най-интимните кризи на героите ѝ. Лятото по страниците на книгата е пространство на принуда, на изпитание, на самоналожено мълчание, което очаква да бъде нарушено. Умението ѝ да изгражда текстовете с майсторски минимализъм, изчистеност и интензивна фокусираност върху детайла я доближават до езика на късометражното кино. Подобно на добре заснет кратък филм, нейните разкази улавят моментите между кадрите – жест, поглед, недоизказано напрежение, които се превръщат в носители на дълбоко психологическо и социално значение. Прозата ѝ създава усещането за наблюдение през камера – тя регистрира: фрагменти от разговори, движения на тялото, звуци от фона, елементи от облеклото, светлина, температура. Читателят се превръща в зрител, потопен в атмосферата на сцена, в която случващото се наслагва по възможно най-делничния начин, но пулсира с вътрешно напрежение. Това придава на текстовете ѝ сензитивна плътност и кинематографска динамика.
Август е книга за онези пътеки на лятото, които отвеждат до натрупаната умора, невъзможното бягство, тихите кризи на зрелостта, родителството и невидимите пропуквания в женския свят. В прозата на Елена Владаряну няма излишни украшения, но има истински съпротиви. Нейните героини не търсят спасение, а пространство – където да говорят, да бъдат чути, дори в най-задушните и оглушително тихи дни на августовската горещина.
Лора Ненковска
Текстът е писан специално за българското издание на “Август”
Можете да намерите книгата тук.