Акцент на седмицата: рецензията на Майре Буюклиева за “Книга за другите”
През последните години се твърди, че разказът е жанр, изпаднал в немилост, както от страна на писателите, така и от страна на читателите. Може да се каже, че тази тенденция е разбираема от гледна точка на пишещите – все пак става дума за една от най-трудните литературни форми, а малцина притежават талант и умение да постигнат завършеност в кратък вид. Читателите на днешния ден пък са изкушени от солидни трилогии, поредици, предълги произведения, които се простират на много страници и са изпъстрени с множество персонажи, заплетени в сложни сюжети.
Въпреки това, разказът все още държи своите литературни позиции и едно от доказателствата за това е сборникът „Книга за другите“. Публикуван е през 2008 г. в англоезичния свят и през 2016 г. в България. Съставител и редактор на „Книга“-та, както и един от 23-мата автори в нея (в българския вариант са включени 21), е добре познатата и обичана в България Зейди Смит, известна със своите романи „За красотата“, „Бели зъби“ и „NW“. Според нейния замисъл, участниците в сборника разполагат с пълна свобода при написването на разказите, като трябва да се съобразят с едно-единствено условие – създаване на персонаж, чието име да бъде и заглавието на произведението. Сред 23-мата поели предизвикателството, са имена като Колъм Тойбин, Дейвид Мичъл, Дейв Егърс, Джонатан Сафран Фоер, Миранда Джулай, Едуидж Дантика, Хари Кунзру. Повечето са млади автори и същевременно представляват каймака на англоезичната литература. Редно е да се спомене, че всички участват в този проект безвъзмездно, като приходите от него се пренасочват в полза на организация, която подпомага деца с литературни и писателски интереси.
Несъмнено разказът е най-подходящата форма за подобно начинание – кратка и едновременно с това напълно достатъчна за пълноценното разработване на един персонаж. Замисълът на книгата по отношение на другостта и различността на хората от всяка една гледна точка, изисква подобен подход. Така пред читателя се отваря пъстър албум с човешки, а и не само човешки образи – близки и далечни, харесвани и презирани, разбираеми и неразбираеми. Сборникът действително може да се окачестви като концентрат, като мини версия на широкия свят от хора и създания. От митични времена на земни гиганти, през дните на Христовите страсти до нашето съвремие, по страниците срещаме жени, мъже, създания – реални или приказни, а всеки образ е различен не само с историята си, но и с начина, по който е представен, със стила на своя автор.
Тъкмо това е една от интересните линии, които читателят може да наблюдава в „Книга за другите“ – различните подходи авторите. Може да се предположи, че проектът е експеримент по творческо писане, замислен в опит да се разгледа темата за другостта – не само чрез всеки отделен художествен образ, но и чрез начина на неговото създаване и представяне. Поставени в еднакви условия на проста задача, която привидно предлага една посока на движение, авторите поемат по различни пътечки, според собствените си художествени и творчески нагласи. Някои използват за героите си първо лице („Гидиън“ на Зи Зи Паркър, „Донал Уебстър“ на Колъм Тойбин, „Рой Спайви“ на Миранда Джулай, „Рода“ на Джонатан Сафран Фоер) и директно поставят читателя, както казва английският израз – „в обувките“ на другия. Някои от авторите пък представят своите образи, като използват разказвач-свидетел („Леле“ на Едуидж Дантика, „Пъркъс Тут“ на Джонатан Летъм, „Магда Мандела“ на Хари Кунзру) и по този начин подсилват поставянето на границата между „аз“ и „другия“. Има и такива, които се опират на класическия всезнаещ и всепроникващ разказвач, което пък създава близост между читателя и героя, поражда емпатия („Гордън“ на Андрю О’Хейгън, „Синди Стюбънсток“ на А.М. Хоумс, „Пале“ на Джордж Сондърс). Интересен е подходът на Ник Хорнби с неговия „Дж. Джонсън“ – той разчита до голяма степен на визуалното чрез комбинацията от илюстрации и текст. А трима от авторите съвсем пренебрегват човека при създаването на своя образ, в резултат на което имаме разказите „Пале“ на Джордж Сондърс, „Тео“ на Дейв Егърс и „Чудовището“ на Тоби Лит. В предговора на сборника Зейди Смит споменава и за това колко различно е било дори графичното представяне на разказите при отделните автори – игра с шрифтове, разполагане на текста, употреба на символи и пр., което, за съжаление на читателя, няма как да бъде пренесено в изданието. В името на общото благо се налага другостта да отстъпи с малка крачка.
Не може да се каже, че всички разкази в сборника постигат максимално въздействие върху читателя, но има няколко, като „Донал Уебстър“ на Колъм Тойбин, „Леле“ на Едуидж Дантика, „Пъркъс Тут“ на Джонатан Летъм, „Съдия Гладис Паркс-Шулц“ на Хайди Джулавиц и др., които определено носят качествата на високата литература и превръщат „Книга за другите“ в стойностно четиво. В рамките на шегата, но иначе като абсолютен факт, може да се отбележи, че концепцията за другостта е спазена и в българското издание, тъй като разказите са преведени от четирима преводачи. Това е чудесен подход, предвид броя на авторите в сборника и многообразието на стиловете, които трябва да бъдат предадени на български език.
Майре Буюклиева за себе си:
Завършила съм японистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2006г. В момента съм записана като студентка в магистърска програма „Преводач-редактор“ към Факултета по славянски филологии в СУ. С художествен превод се занимавам от 2010 г. – основно young adult литература от английски език и манга комикси от японски. Имам преведени 10 книги, сред които „Топли тела“ на Айзък Мериън, „Крал Гарван“ на Майкъл Стюарт, „Левиатан“ на Скот Уестърфийлд, две книги от поредицата за Скълдъгъри Плезънт на Дерек Ланди, както и комиксите „Наруто“ и “One Piece”. Интересите ми са отново свързани с професионалната област – бих желала да продължа да се развивам в сферата на художествения и филмовия превод.
Не се колебайте да споделите и своето мнение за книгите ни. Имате възможност да напишете коментар в раздел “Ревюта” под всяка от книгите. Или пък изпратете мейл в издателството на office@icu-bg.com.