От Невена Дишлиева-Кръстева

Първата кожа на “Втора кожа” се казваше “Черното палто” – неопределима жанрово смесица от диалози, редувани със стихове. Може да бъде поставена като пиеса, може да бъде изиграна като филм. За първи път я прочетох през 2013 г. Още помня онзи смазващ шум в ушите и безмълвния ми ужас: “Няма такива семейства! Невъзможно е да се живее така!”. Мен, за която домът е обич, радост и близост. Нещо в онзи текст ме скърши.

IMG_0636

Снимка от текста на Силвия Недкова за “Втора кожа”, публикуван в списание DIVA

 

През изминалите шест години – всъщност много по-отдавна – авторката на “Черното палто” Катя Стойкова – да, тя е на снимката, да, това е черното й палто – прокопа километри навътре. Трупаното от детството взе да се избистря, да се трансформира от вина, срам и ненавист в сила, да се превръща в безпощадна поезия. Така се роди “Втора кожа” – книгата, която продължи да се променя до последния миг, буквално до влизането в печатницата. Защото има толкова много за казване. Как да намериш най-подходящата форма?

pic1

Снимката е предоставена от Катя Стойкова

Много често писмата, които ме намират напоследък, разказват за някаква форма на онзи невъзможен – според идеалистката в мен – живот. Във всеки втори разговор, провокиран от книгата, се промъква онова “знам за какво говори Катя”.

Крехки, обрулени създания, преживели и преживяващи непреживяемото.

2nd_skin_palto

Животът на тази книга никоя от двете ни с Катя не можеше да предвиди. Страх ни беше. Знаехме, че и читателите ще изпитват страх. Едва ли са много кандидатите да окачат на обществения простор своята втора кожа.

И тогава се появиха те – хората, които пожелаха да скъсят пътя между книгата и онези, които биха имали нужда да я прочетат.

Албена Тодорова, Петя Кокудева, самата Катя и още неколцина светли хора купиха книги, за да ги дарят другиму. Издателство ICU се ангажира да ги изпрати по предназначение – на библиотеки, затвори, центрове за подкрепа; на психолози и психотерапевти.

Ако и вие искате да дарите книги – пишете ни на office@icu-bg.com

Ето писмото на Албена Тодорова, придружаващо книгите, предназначени за 25 библиотеки в страната:

Здравейте,

казвам се Албена и най-вероятно не се познаваме лично. Бих искала да даря на библиотечния фонд един екземпляр от стихосбирката на Катерина Стойкова “Втора кожа”.

Ако сега вдигнете глава от това писмо, за да се огледате, и видите три жени, най-вероятно една от тях е преживяла домашно насилие. Така твърди най-песимистичната статистика. Ако броим мен, вас и авторката на стихосбирката, която Ви изпращам, това е една от нас.

Аз.

Домашното насилие не е тема, за която умеем да говорим. Изобщо, тия дни трудно говорим за истински важните неща. Как да избягаме от насилието, как да го прекъснем. Как да живеем със спомена за него. Как да прощаваме.

Ще бъда много щастлива, ако добавите “Втора кожа” към библиотечния фонд, и искрено се надявам тя да бъде първа стъпка, а именно – проговаряне – за всеки, който е поел по несигурния, трънлив път на излизане от насилието.

С уважение и сърдечни поздрави,
Албена Тодорова
benikki.blog@gmail.com

IMG_0570

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *