„Бегуни“ е книга за същността на пътуването, за неговата психология. И за човешката анатомия. Заглавието препраща към руската старообрядническа секта на бегуните, които вярват, че съприкосновението със злото може да бъде избегнато чрез непрестанно движение в пространството. Останеш ли на място, си уязвим; движиш ли се, душата ти може да бъде спасена.
Бягайте, излезте от домовете си, вървете, бегуни, защото само така ще се спасите от клопките на антихриста. Всякаква открита борба с него е обречена. Зарежете каквото имате, зарежете земите си и тръгвайте на път.
Защото всичко, дето има постоянно място в тоя свят, всяка държава, църква, правителство на хората, всичко, запазило формата си в този ад, е на негово разположение. Всичко, що е определено, що е оттук-дотук, що е затворено в рубрики, записано в регистри, прошнуровано и пронумеровано, каталогизирано, заклето; всичко натрупано, представено на показ, етикетирано. Всичко, което задържа: домовете, фотьойлите, леглата, семействата, земята, сеитбата, засаждането, наблюдението на растежа. Планирането, чакането на резултатите, съставянето на графици, спазването на реда. Затова си изгледай децата, щом така лекомислено си ги родила, и тръгвай на път: погреби родителите си, щом непредпазливо са те пръкнали на света – и върви. Избягай далече, извън обсега на диханието му, извън кабелите и проводниците му, антените и вълните, за да не те открият чувствителните му прибори.
Точно така умря този, който се разбунтува. Хванаха го, приковаха тялото му към кръста, да не мърда като насекомо, на показ пред човешките и нечовешките очи, особено обаче пред нечовешките, щото те най-много обичат всякакво театро; не е чудно, че го пресъздават всяка година и се молят тържествено пред едно мъртво тяло.
Тъкмо затова всички тирани, слуги адови, носят в кръвта си омраза към номадите – затова преследват циганите и евреите, затова насила изселват и разместват по земята свободните люде, дамгосват ни с адрес, който е присъда за нас.
Искат да създадат мъртъв застинал ред, да направят така, че времето да тече само привидно. Дните да се повтарят, уеднаквени. Да направят огромна машина, в която всяко създание да заеме определеното му място и да извършва привидни движения. Институции и бюра, печати, циркуляри, йерархия и субординация, степени, заявления и откази, паспорти, номера, карти, резултати от избори, промоции и събиране на точки, колекциониране, размяна на едни вещи за други.
Да забодат света чрез баркодове, на всяко нещо да турят етикет, да се знае какво е и колко струва. Нека този чужд език бъде неясен за хората, нека го четат машини и автомати, нека нощем в големите подземни халета си правят фестивали на собствената кодирана поезия.
Движи се, върви, не спирай. Благословени вървящите.