„О’Хейгън щрихира живота на един писател, събран в осем ударни миниатюри, които едновременно запознават читателя с Гордън (от футболна травма в детството до ненаситното четене като младеж в Шотландия и издаването на дебютна книга) и му създават усещането, че понякога животът може да е кратък и незначителен“. Тези думи на Мичико Какутани са повод за скромен литературен скандал, разразил се отвъд Океана. Добре де, не чак скандал, но със сигурност остричка размяна на реплики по линията американско-британско. Какутани е водеща фигура в литературната критика, публикува рецензии за книги основно в New York Times и е известна с безкомпромисния си език. Този път обаче самата тя е хваната в „издънка“. Краткият й анализ на разказа „Гордън“ от Андрю О’Хейгън провокира британския литературовед и журналист Антъни Къминс да напише язвителната статия със заглавие „Гордън кой?“, която британският Guardian публикува с охота. Американската критичка очевидно не е разпознала художествения портрет на бившия британски министър-председател Гордън Браун, зашифрован в краткия разказ. И британската критика не й спестява укорите. „Уморена ли е била или текстът й демонстрира отношение към Великобритания? “, пита Къминс.
Ето някои от издайническите моменти, които правят очевиден (поне за жител на Острова) героя на разказа. За българския читател едва ли е толкова очевиден, затова повечето от тези наблюдения са предложени като бележки под линия в българското издание на „Книга за другите“, където е включен въпросният разказ. Сборникът е селектиран и редактиран от Зейди Смит и съдържа 21 истории на тема „литературен персонаж“. Историите демонстрират, че има толкова начини за създаване на „образ“, колкото и писатели. „Удивително е да се проследи как една елементарна идея отеква в съзнанието на всеки пишещ, как „образът“ на самата проза се видоизменя според „другите“, с които тези истории са привидно населени“, пише в предговора на книгата Зейди Смит[1].
И така, кои са биографичните моменти, използвани от О’Хейгън в разказа, които отпращат към известния британски политик? Героят в разказа „Гордън“ е „син на свещеник“, израсъл в дома на презвитериански пастор в източна Шотландия. Като малък претърпява инцидент по време на спорт и едното му око е сериозно увредено, поради което по-късно е заменено с изкуствено. В младежките си години е страстен читател. Учи в Единбургския университет и живее на квартира до пазара Грасмаркет. „Онова питие в Излингтън“ от разказа отпраща към срещата на Браун с Тони Блеър през 1994 година в несъществуващия вече ресторант „Гранита“ в лондонския квартал Излингтън. На тази среща двамата постигат важни споразумения, касаещи политическата история на Великобритания и до днес. Споменатата в разказа „първа книга“, която Гордън гледа на витрината на книжарницата за лява литература в Глазгоу, навярно е редактиран от него сборник с 28 статии, озаглавен „Червената книга на Шотландия“ (1975), която и до днес има своето влияние върху лявата идея в страната.
След като си задава въпроса дали зад неспособността на Какутани да разпознае Гордън Браун се крие нещо повече от обикновено умение за задълбочено четене (доста злобничък коментар, сам по себе си), Къминс изразява своята категоричност, че никой британски литературен критик не би пропуснал да разкрие самоличността на героя в разказ, озаглавен „Джордж“, в който се говори – да речем – за алкохолни подвизи, Харвард и бейзбол.
[1] По българското издание на сборника работят преводачите Надежда Розова, Невена Дишлиева-Кръстева, Елка Виденова и Бистра Андреева, както и художничката Люба Халева, която е автор на корицата. Преводът, издаването и промотирането на книгата са съфинансирани от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз.