Ангелина Александрова
Баща ми се връща натам,
от където са тръгнали внуците му.
Разминава се с тях по завоите
на спомените си,
разпознава в мен майка си,
в жена си- мен,
а майка му го чака там,
отдето никой не се връща.
Баща ми не е целият бял –
бяло е леглото,
в което отплува,
а на фонът на моите спомени
той закрива слънцето
с ръст.
Баща ми си тръгва.
Аз къде да остана?