12596605_1252955181385912_1586833230_o

Канела

13.00лв.

Поради изчерпване на тиража, поръчки за „Канела“ изпълняваме с дата 15 декември. 

Второто издание на култовата стихосбирка „Канела“ на Елин Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в „дистрибутори на винилово щастие“. Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с небесното си такси, развял все същия копринен шал „сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви“. Корицата е обновена и стилна.

елин с канела

Роден на 3 юли 1968 година в София, Елин Рахнев завършва Специална педагогика в Софийския университет и режисура при професор Крикор Азарян. Работил е като журналист, бил е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. Драматург на различни театри, включително Народен театър „Иван Вазов“, където създава „Театър на последния етаж“. Основател и сценарист на телевизионни предавания за култура, с авторски рубрики в електронни и печатни медии.

Елин е автор на четири стихосбирки: „Съществувам“ (ИК „Участие“, Стара Загора, 1993), „Развяване на минзухара“ („Свободно поетическо общество“, 1995), „Октомври“ (ИК „Павлина Никифорова“, 1999) и „Канела“ (ИК „Факел“, 2008). Както и на пиесите „Боб“, „Флобер“, „Прозорецът на Йонеско“, „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Негови пиеси и стихотворения са публикувани на повече от 20 езика.

Едноименната приказна адаптация по пиесата му „Кукувицата“ е публикувана от ICU с красиви илюстрации на Андрей Кулев и Ася Кованова.

Елин Рахнев е носител на множество награди. През 1992 г. с дебютната си стихосбирка „Съществувам“ печели първа награда на конкурса за поезия „Веселин Ханчев“, а през 1999 г. за стихосбирката „Октомври“ печели наградата „Иван Николов“. След две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003), през 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“.

 

 

Категории: ,

 
КАНЕЛА 6

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село рударци. Това е да тананикаш шопен
в магазин за колбаси. Това е няколко пъти „смърт във
венеция“. Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.

Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз – един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.

Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз –
един на последно раздаване. Аз – PR на аутизма и цветаева. Аз –
дистрибутор на винилово щастие. Аз – юпи от ХVIII век…
За какво ти бях изобщо.

Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква глезотия.
Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус… Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите… Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост-,
суб- ме боли. Това е армани на болката. Това е болка,
болко-о, болчице… от а.г.

От тук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част
от жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз, който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз, който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти…
Сега изобщо на кой свят съм…

Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търд хенд, другото е томас ман без „смърт във венеция“,
U2 без боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от уитман
до днешните пишещи братя.

6 ревюта за Канела

  1. (проверен):

    някъде в края на опашката на поезията
    предпоследните автори пушат
    фасовете на първите
    мислят какво е да си в поезията
    в учебниците по литература
    докато ме пререждат чета елин рахнев
    и не бързам да ми дойде реда

    Из „Пеньоари и ладии“

  2. (проверен):

    „Един Елин, който не превишава скоростта на думите. Но те винаги са директни, жилави, неотстъпчиви. Влюбчиви. Влюбващи те. Не катастрофира с тях, не злоупотребява с езика. Съзнаващ, че думите му са „в кадър”, но готов да сподели възхитата си с читателите.“

    Петър Петров

  3. (проверен):

    Отворих я да хвърля един поглед… и стана страшно. Напрегната, задъхана, прекланяща се пред Жената, играеща си с думи и сравнения, които звучат толкова хармонично при все привидното си разминаване. Това е танц на несъвместимости, които не живеят в едно време и не съществуват на едно място. Имах усещането, че книгата притиска гърдите ми, че я чета с някаква тежест отгоре ми, с допрян до вената на гърлото нож. Внезапните вулгарности ме вадеха рязко от текста, неприятни ми бяха, но преплетените една в друга истории си струваха въпреки тях. Не знам дали това е опоетизирана проза или поезия в прозаична форма, не ме и интересува. Това са редове, които ще чета и занапред.
    Христо Блажев в „Книголандия“

  4. (проверен):

    „Канела“ от Елин Рахнев е толкова лека, лека като перце, че чак натежава непосилно в надбягването си с реалността. И след нея се носи аромат. На нежност и стар блус.
    Темз Арабаджиева в „Книжно“

  5. (проверен):

    „Канела“ на Елин Рахнев е дълбока, обърната към малките жестове, действия и детайли, книга. В нея романтиката е воал, който нежно обгръща меланхолията, отчуждението, философското вглеждане в заобикалящото.
    Orange Center Blog

  6. (проверен):

    „Канела“ се чете с отворено сърце и спуснати завеси. Да не надничат съседите. Всеки стих ще се настани в някое прашно кътче на сърцето. Там, където някога е било самотно, пукнато, залепено. Пълно, истински щастливо, цяло.
    В трамвая с книга

Добавете отзив