Зелда

13.00лв.

 

След култовата „Канела“, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че „поетите се раждат на сто и умират на една“, да възпее „вечната тъга по скоти фицджералд“. Думите в „Зелда“ винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“.

„Зелда“ е есенна книга. Топла и мека. Книга за чупливите и мълчаливците, за неспособните да се справят със света.

Елин Рахнев в COOL…T по Btv

 

Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
Оформление и корица: Асен Илиев
ISBN 978-619-7153-30-9

Елин Рахнев е роден на 3 юли 1968 година в София, завършва Специална педагогика в Софийския университет и режисура при професор Крикор Азарян. Работил е като журналист, бил е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за литература и поезия. Драматург на различни театри, включително Народен театър „Иван Вазов“, където създава „Театър на последния етаж“. Основател и сценарист на телевизионни предавания за култура, с авторски рубрики в електронни и печатни медии.

Елин е автор на четири стихосбирки: „Съществувам“ (ИК „Участие“, Стара Загора, 1993), „Развяване на минзухара“ („Свободно поетическо общество“, 1995), „Октомври“ (ИК „Павлина Никифорова“, 1999) и „Канела“ (ИК „Факел“, 2008 / ICU 2016). Както и на пиесите „Боб“, „Флобер“, „Прозорецът на Йонеско“, „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“. Негови пиеси и стихотворения са публикувани на повече от 20 езика.

Едноименната приказна адаптация по пиесата му „Кукувицата“ е публикувана от ICU с красиви илюстрации на Андрей Кулев и Ася Кованова.

Елин Рахнев е носител на множество награди. През 1992 г. с дебютната си стихосбирка „Съществувам“ печели първа награда на конкурса за поезия „Веселин Ханчев“, а през 1999 г. за стихосбирката „Октомври“ печели наградата „Иван Николов“. След две награди „Икар“ за драматургия – за пиесите „Боб“ (1999) и „Фенове“ (2003), през 2011 г. печели и „Аскеер“ за текста на пиесата „Тест“.

 

 

Категория:

Описание

Елин Рахнев в Тази сутрин по Btv

XIII.

Какво не ти възпях, какво остана. Какво от поколенията
скрих – навярно няколко сълзи, навярно два-три шала. Но все
пак беше ли добре – за бъбреците, за обувките, неврозите. За
меланхолиите от пауновата ръж. За дефилето ти
в поезията на народите. За алхимичното в скръбта ти: беше
ли добре. За щрихите, ребрата. За въздуха от борови игли след
възторзите и колената. Достатъчно ли беше за въздишката,
за маниера. И за началото на новий свет, когато сваляш си
корсета.

За деколтето, дето носи вятъра, говорих ли, за ставите. За
гребените, вените – добре ли беше. За култа, дето си сред
младите. Сравних ли фибите ти със гондолите. Затворих ли
сезан, мане, моне, за да рисуват по роклите. Наблегнах ли
достатъчно върху грима и песимизма. Говорих ли добре за
чантите и скулите. Затова, че си принцесата на лудите. Какво
не ти възпях, какво остана. Навярно някой щрих,
навярно малко от тъгата. Не бях ли малко семпъл към ноктюрното
в смеха, походката.

Не бях ли малко по-обран за рамене ти – разкоша на
природата. Достатъчно ли беше за ушите, воплите и
диадемите. За обеците, пред които кланят се и левите, и
десните. За естетиката, с която пиеш и разливаш виното.
За клепачите ти, от които тръгва киното. Наблегнах ли
достатъчно на жеста, на детайла. За меланхолиите разлистили
безкрая казах ли. За невените в ревматизма. За приливите
в очните дъна. За гривните, обувките. За структурата,
принципа на вечността изобщо споменах ли нещо.

ако нещо съм пропуснал, зелда,
аз няма да си го простя
и с черний, гарвановий срам
един елин ще си отиде от света
като бълха
като бълха

4 отзива за Зелда

  1. Светослав Тодоров

    Заглавието на фона на споменаванията на различни ключови за Рахнев автори в стиховете звучи като директна препратка към Зелда Фицджералд (1900 – 1948). Но с какво всъщност го провокира образа на писателката, която през последните години преминава през метаморфоза в общественото мнение и критика – вместо просто ексцентрична личност с размирен и трагичен живот, тя все повече е разглеждана като самостоятелен творец, отвъд сянката на съпруга си Франсис Скот Фицджералд. За него тя е по-скоро символ на определена енергия.

    Светослав Тодоров, Капитал Light

  2. Емилия Найденова

    Минималистичното оформление на „Зелда“ е прекрасно. Браво на Асен Илиев – петолинието наглася тона и сме готови да се впусне в „Зелда“ – тази разкошна музика за душата. Обичам Елин Рахнев, защото след всеки прочит на неговата поезия се усещам в особен ритъм, който не може да бъде повторен от нищо друго. Повтарям думите. Тананикам ги в ума си. Стават моя мантра. Кънтят и пулсират.

    Емилия Найденова, Под моста

  3. Людмила Еленкова

    Ако драматургът Елин Рахнев бе написал „Зелда“ за театър, щеше докрай да спечели младите хора. Те и без друго го обожават. Бохемите от ново поколение търсят изпитан модел за своя неконформизъм и ъндърграунд. В „Зелда“ поетът Рахнев редуцира себе си до „един елин“. Освен характерното за всеки творец обезличаване, той сякаш влиза в роля, каквато светът му отреди. Защото „един елин“ звучи като псевдоним, измислен за виртуална среда, а там истинския човек е под въпрос. Книгата започва с посвещение – „На Кольо К., който ме разбираше“. Връзката на поет с художник никога не е в минало време, затова духът на Кольо Карамфилов приляга на Зелда съвсем естествено.

    Людмила Еленкова, Lira.bg

  4. Катя Атанасова

    „Зелда“ е книга, образ, метафора, блян, основание, упование, невъзможност, болка, скръб, лична битка, в която днес е спрял, приютил се е, тъгува, обича, проумява, разбира Елин Рахнев.

    Катя Атанасова, Портал Култура

Добавяне на отзив

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *