19402585_1717273221620770_417718235_o

Болестта на пеперудата

12.00лв.

Болестта на пеперудата. Моята анорексия
Автор: Людмила Людмилова
Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
Дизайн на корицата: Живко Петров
Коректор: Ан Фам
Предпечатна подготовка: Асен Илиев
Формат: 120х190
Цена: 12 лв
ISBN 978-619-7153-28-6

„Оттук нататък всеки ден за мен и семейството ми ще бъде прекрасен. Защото оцеляхме. Защото спасихме детето си и своята любов. Накъдето и да погледна, виждам любов. Усещам я как извира от мен. Усещам я като нова, не уплашена, не наполовина, не окована, не зависима. Всеки ден се събуждам благодарна и искам да раздавам любов на всички. Животът наистина е прекрасен, защото можеш да го започваш всеки ден и да го изпълваш с все повече любов.
Бих искала един ден да се храним без страх, да говорим без страх и всеки следващ ден да е по-добър от предишния. Да преоткрием простите неща и да си помогнем. А какво по-хубаво от това да помогнеш на себе си?“

Това е моята история, историята на семейството ми. Разтърси ни, зашлеви ни шамар, накара ни да се осъзнаем, сплоти ни и ни направи обичащи се хора.
Аз съм майка, която премина през всичките ужасни кръгове на анорексията – затягащи се обръчи, които се израждат в безкрайна спирала, упорита като змия удушвач.
Анорексията е зловещ цикъл, който завърта кръг от хора, семейство, докато рецидивира у един от тях, най-често детето. Може би защото то е най-чувствително, защото не умее да лъже и лавира. В продължение на няколко години и аз като много други майки бях уплашена – мълчах, плачех, не разбирах, крещях. Но пораснах и вече знам, че е нужно да говоря за това. Защото много от вас искат да ме чуят.

Людмила Людмилова

Четейки книгата, ще усетите страха, болката, гнева, надеждата, радостта и всички онези истински чувства, които се движеха и ни заливаха ту като буйна река, ту като спокоен океан, чието дъно никой не знаеше къде е. Самата аз на моменти, докато четях, спирах да дишам. Спирах да дишам и докато участвах… Понякога можех само да се моля и да вярвам! Вярвах в пламъчето живот, което усещах у Яна, в истинската любов на майка ѝ, в онова по-голямото от всички нас, което беше решило те заедно да минат през чистилището на анорексията.
Люси избра да пише и да говори, Яна избра да замълчи. Няма правилно или неправилно, има лична истина и избор. Колкото и близо да се намираме един до друг, всеки от нас гледа на една ситуация под различен ъгъл, усеща я различно. Това още по-ясно показва колко зрели и истински пораснали са героите в тази книга.

Д-p Aĸcиния Цвeтaнoвa,
cпeциaлиcт пcиxoтepaпeвт и пcиxoлoг

1 ревю за Болестта на пеперудата

  1. :

    „Болестта на пеперудата“ е искрена и болезнена книга. Хваща за гърлото, пълни очите със сълзи, но Людмила е успяла да опише този страшен и труден за семейството ѝ период, така че да не можеш да се откъснеш от книгата. Седях на една пейка в морската градина във Варна, четях и се молех Яна да оцелее. Отгръщах страница след страница, защото исках да прочета – тя е жива, тя е добре.

    Емилия Найденова, „Под моста“

Добавете отзив