Бащите ни

Татко е музика, татко е търпение, татко е обич

Баща ми беше съвсем обикновен човек, но с необикновени таланти. Беше изключително сръчен, майстореше с ръце всичко, до което се докопа, беше успял сам да мебелира почти целия ни апартамент.

ЗА ТЪГАТА, КОЯТО ИДВА СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ

За тъгата, която идва със закъснение Габриела Манова Mного пъти съм искала да ти напиша писмо, даже май веднъж го направих, в трети клас. Никога не сме така смели, както

Синдром на годишнината

Иван Димитров Навърших 39 и не се сдържах – на рождения си ден, в най-тържествения момент реших да споделя с гостите, мои близки приятели, че ме очаква трудна година, като

Станете автор в рубриката БАЩИТЕ НИ

  Станете автор в рубриката БАЩИТЕ НИ, вдъхновена от главоломно набиращата популярност книга „Бащите не си отиват“. Споделете своята история за отношенията ви с вашия баща. Разкажете ни за него.

Баща ми

Ангелина Александрова Баща ми се връща натам, от където са тръгнали внуците му. Разминава се с тях по завоите на спомените си, разпознава в мен майка си, в жена си-

Щом той е там, няма да се случи нищо страшно

Ема Гатева   „Бащите не си отиват” – нова книга, на която самото заглавие ме хвана за гърлото. И при мен е така, минаха почти 20 години, откакто баща ми

Едно прераждане време

Веселин Геренов   Рак!  Все още кънтеше в ушите ми присъдата на доктора. Злокачествен! Това пък си беше направо отказ за каквото и да е обжалване. На кожата! На всичко

Живот за трима

Калояна Славова, дъщеря на Климент Славов   – Мирно, редник Славов! – Аз съм „мирно“, другарю капитан, но просто едната ми обувка е номер 46, а другата – 43. Това

30 май 2066 – Бате Данчо на 100 години

Геновева Данчева   – Данчева – Дончева? – Не, Данчева! От малка винаги при необходимост към личното си име добавях не фамилията, а бащиното. Все едно съм знаела, че ме

Ти си баща, но никога няма да си в минало време

Магдалена Георгиева   Първите 5 минаха – доста болезнено, смея да твърдя. Някой казва, че просто свикваш, че животът те завърта и ти просто не усещаш липсата, а само празнината.

Невидимите нишки

Зоя Гекова Единственият спомен от детството, в който свързвах баща си и керамиката, беше от гости при негов приятел, който правеше чаши и имаше грънчарска пещ. На попрището жизнено в

Писмо до моя син Лео

Силвия Буюклиева Решението да напиша това писмо взех сутринта преди погребението на баща ми. Докато храних мъничкия Лео, той гледаше към ангелчето, висящо от лампата, и се усмихваше… На дядо