“Карай плуга си през костите на мъртвите” – екотрилър за общество в преход от нобелистката Олга Токарчук

Отвъд всички теми, отвъд екокриминалното, вие ще чуете гласа на Олга. В тази книга животните са изписани с главна буква и това не е случайно, това е книга, която споделя едно твърдение на Дарвин, че животните са наши по-стари братя по болка.

Георги Господинов

Само най-изкусните писатели могат да си позволят да надскочат жанровите ограничения и дори да създават собствени литературни категории. Носителката на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук е такава писателка. Критикувана в родната си Полша заради политическите си възгледи, с романа Карай плуга си през костите на мъртвите” авторката си навлича и обвинения в екотероризъм. Романът излиза в обновения превод на Силвия Борисова и с логото на издателство ICU.

Представяте ли си творба, в която мистерията около едно убийство неусетно се преплита с влечението на главната героиня по астрологията, стъпва върху почитта към природата, за да намери своя концентриран израз в поезията на Уилям Блейк? Е, този смел и доказано успешен писателски експеримент очаква читателите в новото издание на “Карай плуга си през костите на мъртвите”.

В тази книга малко рисковано подреждам изключените от живота хора, които нямат пари, които ги няма реално в този свят, в една редица с животните, които също са безгласни и не могат да се борят за своите права. Така книгата се превърна в метафора за обществото в преход, наистина в нея има много места, които възхваляват гнева, казва самата Токарчук по време на визитата си в България през 2014 година.

“Карай плуга си през костите на мъртвите” ни пренася в граничното полско селце Плосковиж, където главната героиня Янина Душейко се е отдала на доброволно отшелничество. Идиличното спокойствие на мястото е нарушено от едно убийство, последвано от още едно, и от още едно. Обстоятелствата изглеждат подозрителни и макар госпожа Душейко – бивша учителка, любител астролог и застъпник за правата на животните – да не се вписва в традиционния образ на следовател, се превръща точно в това.

Разследването на убийствата обаче е само върхът на айсберга, умело използван от Токарчук за предаването на философските внушения, характерни за цялото ѝ творчество.

Почитта към всички живи същества и неразрушимата връзка с природата, насилието, с което свикваме, разпадът на ценностите и фалшивият морал – това са истинските жалони на иначе увлекателното като класическо кириминале повествование.

Всяка глава започва със стихове от поета Уилям Блейк, преведени от Спас Николов (повечето от стиховете вътре в главите са в превод на Владимир Левчев). Eпиграфите добавят щипка мистицизъм към повествованието и подготвят за навлизане в дълбочина. Постепенно се оказваме оплетени в мрежата на болезнени, важни теми, които сме свикнали да избягваме в забързаното ежедневие. Кой определя степента на значимост на живите същества? Редно ли е да си затваряме очите за жестокостта, облечена в хилядолетни навици? Какви са параметрите на справедливостта, очертани от собствения ни морален кодекс?

Наблюдателното око на Токарчук преобръща всичко така, както книгите ѝ пренареждат конвенционалните форми… Подобно на героите си, авторката не спира да се движи, да наблюдава зорко и да прави обобщения, нерядко гениални.

The New Yorker

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет и известно време работи като терапевт в психиатрична клиника. Автор е на 17 книги. На български са преведени „Изгубената душа“, „Бегуни“ (с две издания), “Правек и други времена”, „Дом дневен, дом нощен”, „Последни истории”, сборникът разкази „Музика от много барабани” и “Карай плуга си през костите на мъртвите”, чието второ издание излиза сега.

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Популярността ѝ е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ.

Романът е екранизиран от полската режисьорка Агниешка Холанд. Филмът е със заглавие „Следи“ (Pokot).

През 2019 г. „Карай плуга си през костите на мъртвите“ е финалист за наградата Man Booker International.

Силвия Борисова е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ и курсовете по полски език към Полския институт. Дебютира като преводач през 1978 г. и до момента има над 40 преведени книги. Била е кореспондент на bТV във Варшава. Сред превежданите от нея автори са Болеслав Прус, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Адам Загаевски, Юзеф Тишнер, Чеслав Милош, Анджей Вайда, Йежи Пилх, Павел Хюле и др. Превела е няколко книги на Олга Токарчук, като настоящото издание на „Карай плуга си през костите на мъртвите“ е второ и преработено.

Носителка на две награди на Съюза на преводачите, на високата държавна награда на Полша „Златен кръст“ за изключителни заслуги към полската култура и литература, както и на награда на полския Съюз на авторите ZAiKS за изключителни постижения в превода на полска литература.