Да убиваш с мълчание в “Неудобството на вечерта”

На 26 август 2020 г. Марийке Лукас Райнефелд и преводачката Мишел Хътчисън се поздравиха с престижния „Международен Букър“. Наградата е особено ценна, тъй като беше спечелена в силната конкуренция на Фернанда Мелчор („Сезонът на ураганите“), Даниел Келман („Тил“), Нино Харатишвили („Осмият живот“), Мишел Уелбек („Серотонин“) и други големи имена. Журито похвали творбата заради „завладяващата й красота, безспорната й сила и неумолимия поглед на нейния автор“. Така Марийке Лукас Райнефелд застана редом до Олга Токарчук, друг носител на това отличие в каталога на ICU.

„Неудобството на вечерта“ е дебютният роман на Марийке Лукас Райнефелд. Романът проследява живота на Яс – момиче на прага на пубертета. Яс сключва необичайна сделка с Бог. Притеснена, че баща й охранва любимия й заек за Коледната вечеря, Яс се примолва на Бог вместо заека да прибере брат й Матийс. Малко след това Матийс умира при инцидент, докато кара кънки на лед. У Яс се пробужда чувство на вина.

На повърхността книгата описва живота във ферма в нидерландската провинция, в семейство, което следва строгите повели на Реформираната църква. Много от сравненията, с които си служи Райнефелд, допълват картината на средата, в която израства героинята.

До чинията на всеки от нас имаше по две светлосини найлонови пликчета. Вдигнах едно от тях и погледнах въпросително майка си.
– Да си ги сложите над чорапите – обясни тя с усмивка. В бузите й се образуваха трапчинки. – Така топлото ще остане в обувките, пък и няма да си намокрите краката.

Но всъщност в голямата си част „Неудобството на вечерта“ е книга за преработването на тъгата. На тригодишна възраст и Марийке Лукас изгубва брат си и признава, че тази смърт оставя дълбок отпечатък върху живота на цялото семейство. За да открие най-подходящата форма, под която да опише щетите, които нанася скръбта, Райнефелд се връща към лично преживяното в собственото си детство. Резултатът: родителите на Яс, сковани от мъка, убиват сина си втори път чрез мълчание, като избират да приемат загубата му като нещо, за което няма какво да се каже, понеже е част от живота („Бог дава, Бог взема“). Яс на свой ред преминава през различни стадии на скърбене: отрицание, гняв, пазарене, депресия, накрая и приемане.

И тъкмо когато решаваме, че можем да си отдъхнем, откриваме, че декоративният заек лежи мъртъв. Няма нищо зрелищно в края му. Затворил е очи и си е отишъл. Нито спазъм, нито болезнен стон, ни помен от предсмъртна агония.
Обе ме поглежда. По брадичката му е набол светъл пух. Мълчим, но и двамата сме наясно, че се налага да повтаряме ритуала, докато – неясно как – не проумеем смъртта на Матийс.

„Неудобството на вечерта“ е роман и за процеса на самоосъзнаване – както физическо, така и психическо. У Яс се пробужда сексуалността, която намира израз в еротични игри с най-близките й връстници, но върви ръка за ръка и с насилието. Събужда се и друго желание: двете сестри коват план да избягат на “отсрещния бряг”, в Обетованата земя, където всичко е различно, където ги няма мъртвешкото мълчание, потисничеството и черната сянка на семейството.

Не го изричам гласно, но и тя, и аз знаем, че в тази къща има двама души, които час по час копнеят за отсрещния бряг, които искат да прекосят езерото и са готови да принесат в жертва всичко: от бонбоните до домашните любимци.

Децата постепенно губят пътя си. И Марийке Лукас Райнефелд не премълчава за лутания в детството си, в среда, в която има едно-единствено правило: изпълнявай си задълженията, без да се мъчиш да изпъкваш. В интервю Райнефелд споделя, че неудобството в заглавието е свързано с усещането, на което често става жертва силно набожният човек. Имаш ли право да бъдеш себе си, например в мъката, когато детето ти умре? Имаш ли право да обвиняваш Бог, или следва да се държиш според библейските мащаби? В неудобството човек се разголва. След смъртта на брат си Яс се загръща в червеното си яке и отказва да го свали повече. Якето, от една страна, пази тялото й от бактерии и зарази, но, от друга, прикрива неудобството, което се обажда особено силно вечер, когато изплува и страхът от смъртта.

За да не издавам много пред онези, на които предстои да прочетат романа, ще кажа само, че израстването на Яс представлява залитане от суровата действителност към изобретателността на детското въображение и обратно. Краят е неочакван и шокиращ. Марийке Лукас Райнефелд написва не просто прекрасен роман, ами и такъв, който да те остави с чувство за неудобство дълго след като затвориш книгата.

Най-красивото изречение: „Във филмите винаги се появява някой, който да придърпа одеялото до брадичката на главния герой; на мен това отдавна не ми се е случвало, затова се завивам сама и си прошепвам: Лека нощ, мила главна героиньо!“.

Автор: Мария Енчева

„Неудобството на вечерта“ потърсете тук или в колекция “Литература по холандски” + подарък – тук.